През изминалата неделя, 25-ти ноември 2018 г., Руската федерация извърши акт на военна агресия срещу съдове на украинските военноморски сили в Керченския проток. Руският граничен кораб „Дон” направи таран срещу украинския рейдов буксир „Яни Капу“, който съвместно с бронираните артилерийски катери „Бердянск“ и „Никопол“ плава от Одеса към Мариупол. Украинските кораби впоследствие биват превзети. Шестима украински моряци са ранени, двама от които тежко. Понастоящем украинската армия е приведена в пълна бойна готовност. По-късно днес се очаква Върховната Рада да гласува предложението на президента Порошенко за въвеждане на военно положение.
Този враждебен акт, преставляващ 

директна руска военна агресия, 

не е случаен изолиран инцидент, а планирано ескалиране на напрежението, което Кремъл създава в Азовско море, Керченския проток и прилежащата към незаконно анексирания Крим черноморска акватория. Още веднага след окупацията на полуострова през 2014 г. Руската федерация започна системно да нарушава правата, които Украйна има съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. и подписания през 2003 г. от президентите Владимир Путин и Леонид Кучма Договор, определящ Азовско море като вътрешни води на Украйна и Руската федерация и предвиждащ свободно плаване на всички морски съдове под украински и руски флаг на неговата акватория.
Русия отне принадлежащи на Украйна находища на въглеводороди и рибни ресурси.  Конкретно Кремъл си присвои Одеското находище на газ и други находища на въглеводороди в континенталния шелф на Украйна и незаконно се опитва да регулира риболова в украинските морски зони, като блокира достъпа до тях на частни лица и предприятия.
 
През последните две години Руската федерация изгради автомобилен и железопътен мост през Керченския проток, с който практически постави входа към Азовско море под свой контрол. Височината на съоръжението силно затруднява трафика, правейки опасно преминаването на по-големи кораби, с което нанася съществени щети на украинските морски пристанища Мариупол и Бердянск (руските азовски пристанища са речни и поради това вреди за тях не произлизат от това обстоятелство).
От април 2018 г. Русия планомерно задържа съдове (вече над 200), плаващи в посока Мариупол и Бердянск, нанасяйки големи икономически загуби на собствениците на корабите. Това си свое действие Кремъл оправдава с необходимостта от борба срещу пиратството, каквото руската страна е решила, че има в Азовско море, докато 

непрекъснато и системно нарушава Конвенцията на ООН

На 22 декември 2016 г. съгласно Приложение VII към Конвенцията на ООН по морското право е създаден Арбитражен трибунал, който разглежда делото, заведено от Украйна срещу Руската федерация поради многобройните нарушения от страна на Кремъл. До този момент Русия не е взела становище по същество по делото, но оспорва юрисдикцията на трибунала. Предстои Украйна да представи своята позиция до 27-ми ноември 2018 г. (сряда тази седмица).
Атлантическия съвет на България /АСБ/ напомня, че на 25-ти октомври 2018 г. Европейският парламент прие Резолюция относно положението в Азовско море. Според Резолюцията със своите действия Кремъл се стреми

 да постави Украйна под морска блокада, 

да установи пълна руска доминация в Азовско и Черно море и да създаде предпоставки за военна ескалация в региона. С този свой акт Европейският парламент остро осъди правонарушенията на Кремъл, чрез които бива потъпквана Конвенцията на ООН по морското право. Към настоящия момент руските компании, участвали в изграждането на моста в Керченския проток, са подложени на санкции както от страна на ЕС, така и от страна на САЩ.
Както проличава руската военна агресия, на която сме свидетели днес, е логичния резултат от предварително подготвена от Кремъл ескалация, застрашаваща мира в Черноморския регион.
АСБ отправя въпрос към министър-председателя Бойко Борисов: това ли е зоната на мир, в която иска да плават лодки и платноходки и която не се нуждае от засилено присъствие на НАТО, в което България да взема дейно участие?
В тази връзка, Атлантическият съвет на България настоява за максимално бързо стартиране и реализация на приоритетните проекти за превъоръжаване на Българската армия с модерна и оперативно съвместима с НАТО бойна техника.
Наложително е спешен приоритет да бъде даден на тези системи и платформи въоръжение и техника, които ще осигурят най-необходимите ни способности за действие  сега и в обозримо бъдеще, предвид характера и източниците на рисковете и заплахите в нашия регион.
Сигурността в Черно море и посрещане на предизвикателствата от Изток трябва да бъде водещ приоритет при превъоръжаването ни. Задължително е да бъдат взети такива решения, които ще осигурят възможно най-ефективната и вече изпитана и доказана в реални бойни операции оперативно съвместима техника.
Сега е време за 

повече НАТО в Черно море

България трябва да подкрепя съюзни инициативи за изграждане и развитие на способности на НАТО в региона, в изпълнение на решенията на Алианса по изграждането на адаптираното предно присъствие на НАТО на Югоизток. В тази връзка България трябва да стане домакин на съвместни съюзни формирования.
Време е вече и за повече съвместни мисии със съюзни държави по охрана на българското въздушно пространство – възможност, която беше регламентирана през 2016 г.
Този инцидент недвусмислено показва, че руската заплаха за мира в региона е реална, а не хипотетична, че е време за адекватни действия, а не за „снишаване“. Защото бурята няма да отмине. А в буря оцеляват силните и устойчивите държави, които могат да разчитат на верни и мощни съюзници. България днес е част от НАТО и не е беззащитна. Въпросът е какъв съюзник сме – плах и снишаващ се или достоен и силен член на евроатлантическото семейство на свободните народи и успешни държави.
АСБ очаква навременни и адекватни  решения от всички отговорни български държавни институции с конкретни мерки за защита на националната сигурност предвид очертаващата се ескалация на напрежението в Черноморския регион.
 
Анализ  на Атлантическия съвет на България