Комунистите акцентират върху пет скандални приватизационни сделки, осъществени при управлението на СДС, за които персонална отговорност трябва да понесе тогавашният министър-председател и настоящ лидер на ДСБ Иван Костов.

Ето и пълният текст на документа:

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

От името на ЦК на Съюза на комунистите в България и съобразно политическите и представителни функции с които сме овластени по силата на закона, довеждаме до знанието Ви голямото очакване на българските граждани предизвикано от отсъствието на конкретни и релевантни действия на компетентните правоприлагащи и правораздавателни органи в Република България за пълното разкриване, документиране и наказване на престъпни действия, довели до нанасянето на огромни икономически, политически и морални щети на Българската държава.

Подкрепяме настоящите действия на компетентните органи, изразяващи се в разкриване и пресичане на противоправни прояви, извършвани през последните години.

Но в същото това време недоумяваме защо се бездейства по отношение на грабежа, който се извърши в т.н . преход от национална към частна собственост.

Ние, комунистите, имаме исторически дълг да заявим, че ще потърсим отговорност за престъпленията срещу миналото, настоящето и бъдещето на българския народ.

Повече от две десетилетия българските граждани са изпаднали в саморазправа помежду си и взаимно преследване. Това не дава възможност да се потърси отговорност от правителството на премиера Иван Костов, който нанесе тежки и непоправими удари, създавайки условия за разграбването на индустриалния, банковия и аграрния капитал на страната. 

Считаме, че народната памет не е толкова къса и мнозинството от българските граждани си спомнят дивата приватизация, осъществявана в началото на годините на „прехода", довела до невъобразимото, неправомерно и криминално обогатяване на хора, избрани от политическата върхушка, управлявала страната. Гражданите си задават основателния въпрос: „Докога ще продължи това бездействие и ще останат ли ненаказани тези, които обогатявайки себе си или трети лица нанесоха непоправими икономически щети и имуществени вреди на държавата ни ?”

Дошло е време, когато българските граждани, живеещи в днешна България, в условията на тежка икономическа криза, лишения и несгоди трябва да получат отговори на въпросите - „кои са онези, които приватизираха държавата в годините на прехода и ще останат ли извършителите на тежки посегателства ненаказани?” Няма ли държавата да встъпи пълноценно в правата си и да накаже онези, които по силата на властта, която същият този народ им даде го ограбиха безпардонно, като дадоха огромни икономически ресурси на избраните от тях???

Не следва ли най-после да се потърси отговорност:

Кой и как извърши приватизацията на Авиокомпания „Балкан”?

Защо правителството на Иван Костов избра за стратегически купувач на авиокомпанията фирма, която не е в авиационния бранш, каквато е „Зееви Груп”? Въз основа на какви и чии обосновки МС взе решението за продажба на националния превозвач? Защо не се търси отговорност от представители на държавата в управлението на авиокомпанията и защо отсъстват действия представляващи след приватизационен контрол по сделката. Елементарна проверка би установила, че купувачът не е направил никакви инвестиции след приватизацията, за което е поел задължения. Въпреки огромната редукция новия собственик не плаща дълга си към държавата, която е дала символичната продажна „цена” от 150 000 долара.

В същото това време „Зееви Груп” присвои за 19 месеца повече от 79 милиона долара активи на авиокомпанията, между които 70 /седемдесет/ самолета, включително и току-що закупения „Фалкон” на стойност 25 млн. долара и 9,5 милиона долара от

продажба на слотове и акции на дружеството в Международната агенция за въздухоплавателни съобщения - SIТА.

Макар и в качеството си на неизправна страна по приватизационния договор фирмата-купувач предяви иск срещу Българската държава в Международния търговски арбитраж в Париж с цена на иска 250 млн. долара.

Има ли някакво отношение към горепосочените факти обстоятелството, че Барух Чакъров, бъдещ изпълнителен директор на приватизираната авиокомпания е дарил на фондацията на Елена Костова 4 млн. долара, факти удостоверени с приходни ордери № 52 и № 68, съответно от 07 юни 1999 г. и 13 юни 1999 г.?

С приватизацията на „Булбанк” АД кой се обогати - държавата или купувачите?

Защо правителството на Иван Костов в края на м. юни 2000 г., продаде абсолютният лидер на българската банкова система - БУЛБАНК за 350 млн. евро - цена, която е със 100 млн. евро под пазарната стойност на банката, или със загуба за България най-малко от 180 млн. евро, според международните финансови анализатори? Какво се случи след приватизацията с дивидентите в размер на 150 млн. лева, които Българската държава трябваше да получи за 2000-та г., ако трезора не беше приватизиран? И изобщо, защо до участие в тръжната процедура беше допуснат определеният за купувач „Уникредито”, след като офертата на това дружество е подадена след изтичане на определения за това срок - факт удостоверен с писма до премиера Иван Костов от 26 май 2000 г. и от 01 юни 2000 г. изходящи съответно от щатските конгресмени Роберт Менендес и Едолфус Таунус?

Какъв е икономическия и финансов резултат от продажбата на „Нефтохим"

и каква е ролята на премиера на Иван Костов при раздържавяването на този огромен икономически обект, който освен като най-голямата рафинерия се определя и като най-големия производител на петрохимия в Югоизточна Европа? Изпълнени ли са условията по приватизационния договор, а именно платена ли е изключително ниската цена за 58 % от капитала на дружеството в размер на 101 млн. долара? В периода 2000-2005 г. инвестирани ли са 408,3 долара в комбината и апортирана ли е в капитала на дружеството непарична вноска, представляваща нефтено находище в Западен Сибир на стойност не по-малко от 140 млн. долара? Внедрена ли е нова инсталация за каталитичен реформинг в срок 01.01.2003 г.?

Посочените изключително изгодни финансови условия, обуславящи задълженията по сделката за купувача съизмерими ли са с оценката, направена от независимата английска одиторска фирма определяща стойността на комбината към края на 1999 год. в размер на 2 млрд. долара?

Отсъства и ясна и еднозначна информация, свидетелстваща за това кой, по какъв начин и на каква цена продаде остатъчния държавен дял на две офшорни фирми, регистрирани в Кипър и на Вирджинските острови?

В настоящият момент предприятието е собственост на холандска фирма като печалбата в края на всяка финансова година се разпределя като дивиденти за акционерите и се изнася от страната.

Кой „опъна чадъра" над кредитните милионери?

Защо беше спрян от премиера Иван Костов процеса по търсене на имуществената и наказателна отговорност на около 3000 лица, получили гигантски суми под формата на необезпечени кредити?

В контекста на това явление как се вписва фактът, че през 1994 год. с гаранция на държавната фирма „Петрол” АД се отпуска необезпечен кредит за 2 млн. долара на частната разградска фирма „Тератон” АД чрез „Балканбанк” АД. С отпуснатият кредитен ресурс е закупена поточна линия за бутилиране на моторни масла. По неясни причини въпросната линия в последствие е експлоатирана от фирма „Булс” ООД, която закупува масла от „Петрол” АД и след бутилирането им ги изнася официално за Република Македония, а неофициално за Сърбия.

Съдружници във фирма „Булс” са Елена Костова - съпруга на премиера Иван Костов и сръбския гражданин Зоран Ристич. По описания случай през 1998 г. започва проверка от страна на МВР, която обаче е прекратена поради факта, че „отсъстват” оригинални документи удостоверяващи активите, които е следвало да обезпечат отпуснатият кредит.

Ще бъде ли активиран най-после „тлеещия” случай наречен „Фондация Сапио”?

Публично известен факт е, че фондация „Сапио”, се управлява от депутатът от СДС Ясен Златков. Тази фондация е била регистрирана в периода 1990-1991 г. по Закона за лицата и семейството като сдружение с идеална, нестопанска цел. Противно обаче на законово установения предмет на дейност фондацията е извършвала търговска дейност, като е осъществявала внос в страната с последваща продажба на едро и дребно на цигари, алкохол, захарни изделия, парфюмерия, петролни продукти, дрехи, бельо и др., което не би следвало да е допустимо съобразно идеалната й цел. По силата на разпоредбите на ПМС 133/1990 г. цялата посочена по-горе дейност на фондацията е била освобождавана от заплащане на данъци, такси, мита и акцизи.

В началото на 1992 г. цитираното ПМС 133/1990 г. е отменено, в резултат на което се прекратява порочната практика на безмитен внос в страната на акцизни стоки от фондации подобни на „Сапио”.

Този акт на МС на Република България явно е нарушил сметките на управляващите фондацията, поради което с писмо от 19.02.1992 г. к.ф.н. Ясен Златков, председател на фондацията и депутат от СДС пише писмо до финансовия министър Иван Костов с искане „въпреки отмяната на ПМС 133/1990 г. да разреши внос в страната на акцизни стоки при условията на отмененото вече ПМС № 133/ 1990 г. тъй като видите ли договорите за вноса им били сключени преди отмяната на постановлението и на фондацията щели да се нанесат значителни материални щети, ако не си изпълни задълженията по старите сключени договори”!!! И на 24.03.1992 г. Иван Костов като финансов министър слага резолюция върху молбата на фондацията, която гласи: „По изключение, до 31.03.1992 г.”!!!

Много неясна и в същото време много удобна формулировка, даваща неограничени възможности за пространствено тълкуване какво точно е разрешено и защо!!! Какво всъщност е разрешено по изключение, та в молбата на „Сапио” няма конкретно искане дефиниращо вид, обем, количество, цени на стоки или пък конкретни договори, които да се ползват от направеното изключение!!!???

В резултат на едноличното решение на финансовия министър в страната, без заплащане на мита, данъци, такси и акцизи са внесени огромно количество стоки. Създадената през 1994 год. временна, анкетна, парламентарна комисия установява, че несъбраните митни сборове за внесените митни сборове за внесените от Фондация „Сапио” стоки, в нарушение на отмяната на ПМС № 133/1990 г. е в размер на 338 498 022 лева, с левова равностойност към 1992 год. от 13 540 000 долара.

Българската Прокуратура е уведомявана нееднократно с цел да бъде сезирана или да се само сезира с този случай, но безуспешно. До ден днешен не е налице официално разследване, което да изясни законосъобразни ли са били действията на тогавашния финансов министър без наличие на каквито и да било мотиви и правна и финансова обосновка да разреши цитираната по-горе преференция за сдружението с нестопанска цел „Сапио”?

Питаме:

Защо до сега заради явното закононарушение, изразяващо се във внос на акцизни стоки, в резултат на което е ощетен фиска, няма образувано някакво наказателно производство? Издирва ли се Ясен Златков за да даде поне обяснения? Има ли причинени вреди на държавата и в какви размери? Кои са виновните длъжностни лица довели до причиняването на вредите и тези действия виновно извършени ли са? Ще чакаме ли наказателната отговорност за вредоносните деяния извършени от Иван Костов, лицата обогатили се от неговата „щедрост” и длъжностните лица, опосредствали безмитните вносове на стоки на горепосочената стойност да бъдат погасени по абсолютна давност?

И не на последно място - кой има интерес от това т.н. „Случай Сапио да остане „тлеещ” и до днес?

Случайно ли през 1997 год. и 1998 год. цинично и брутално бяха отменени текстовете на чл. 28 и чл, 30 от ГПК,

в които се предвиждаше прокурора да встъпва в гражданския процес когато той намери това за необходимо и в защита на обществения интерес. Така всякакъв контрол и разпореждане с индустриалните и аграрни активи стана привилегия единствено на партийно организираните политико-криминални банди, които разграбиха и присвоиха националното богатство.

УВАЖАЕМИ УПРАВЛЯВАЩИ,

Повече от 20 години нас ни управляват откровени престъпници, скрити зад лозунги за „демокрация и декомунизация”. Търпението на гражданското общество в Република България се изчерпва и то няма да търпи повече бездействие и уклончиви отговори, „обясняващи" лисата на защита на държавния и обществен интерес.

В крайна сметка става дума за грубо нарушение на конституцията – отказ от правосъдие, нарушаване на принципите на равенство пред законите и брутално погазване честта и достойнството на гражданите категорично защитени от конституцията.

Ето защо ви приканваме в най-кратки срокове да разпоредите съобразно компетентностите си извършването на действия с цел проверка на доведената до знанието Ви гореизложена информация. За тази цел настояваме незабавно да започне процедура по отнемане депутатския имунитет на гражданина Иван Йорданов Костов.

Решени сме да отстояваме своите граждански права до край - обществото да бъде уведомено за истината за гигантските злоупотреби извършени в годините на прехода и ощетили обикновения български гражданин. При бездействие от Ваша страна или отстрана на компетентните институции ще прибегнем до гражданско неподчинение, защото ако едно управление е несправедливо и неморално гражданите имат право на неподчинение.

КОГАТО ДЪРЖАВАТА Е НА КОЛЕНЕ, НАРОДА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИ!