Иво Инджев,  ivo.bg

Когато българин напише “ окупатори”  на издигащия се в София над всичко Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА), тогава Москва, нейното посолство тук и слугите му у нас надават вой както винаги, когато някой им каже истината в очите. Следват официални декларации, обидни квалификации по адрес на “вандалите” и заплахи към извършителите на храбрата постъпка.
Най- разпространената опорна точка срещу подобни изяви върху съветските светини у нас обаче си остава твърдението, че всяко посегателство спрямо всеки паметник било вредно за автентичния прочит на историята, която трябвало да се помни такава, каквато е. Лицемерието на това опаковане на историческото наследство е особено характерно за БСП, наследница на дългата традиция на премахване на паметници не само във връзка с българската монархия ( която те възкресиха по перверзен начин чрез съвместно  монархо-социалистическо управление с прогонения от Царство България Симеон Сакскобургготски), но и чрез заличаване на монументалния спомен за бившите вождове на БКП, развенчани от самата нея след съответната промяна на политическия климат в Москва.
Като става дума за болшевишка Русия, никъде другаде по света не са били унищожавани толкова настървено монументалните знаци от миналото на една империя. Дори и Александър Втори, именуван “освободител” заради освобождаването ( само на хартия по негово време) на руските крепостни селяни и смятан за реформатор в самата Русия, не е бил пощаден от

вандализацията на болшевиките

Само в София и в Хелзинки са оцелели две негови статуи.
На духовните събратя на съветските вандали у нас, за които невежеството на русофила е водещо условие за култа им към чуждата държава, не им стига да мразят различните от тях в това отношение българи. Обожанието им към СССР е демонстрирано в Ловеч, където върху паметника на най-тачения български национален герой Васил Левски нечия съветофилска ръка е написала “Слава на СССР”. Кратко и ясно дефиниране на това що е то да си безмозъчен болшевик в държавата, в която властта пази монументалната памет за съветската окупация като най-свидна национална ценност.   
Досега, когато искахме да посочим колко е спорен ( меко казано) МОЧА, задавахме риторичният въпрос защо никой не посяга на други паметници, смятани консенсусно от българите за безспорни. Вече и това се промени под благия поглед на онези, които целуват ръка на фалшивия руски патриарх, премълчават му вандалските антибългарски тиради и тичат да се кланят в Кремъл на неговия началник Путин, колчем ги повика да ги мъмри лично за недостатъчното старание в охраняването на руския интерес в България. 
Казусът с изписания от командировани в Япония българи, изцапали безмозъчно една стена с “ Локо София”, се превърна веднага в медийна сензация – толкова скоростно и дори прибързано, че се наложи после да се обяснява, че надписът все пак не е “цъфнал” върху мемориал във връзка с атомното бедствие в Хирошима. Да не говорим, че за всяко посегателство на МОЧА медийните реакции зависят само от това, дали властите няма да обещаят да накажат извършителите след поредната руска осъдителна реакция. 
Какво трябва да се случи, за да се случи нещо подобно като медийно ехо в случая с

поругаването на паметника на Апостола в Ловеч,

но не от обичайно заподозрените ултраси или националисти, а явно като продукт на скодоумието на обичайно закриляните следовници на култа към съветското господство над България?  http://istinata.bg/?p=2000

Оскверненият паметник на Апостола

Не очаквам никаква другарска самокритика. Свикналите да се възприемат като безгрешни другари и другарки, задължително ще припишат деянието в Ловеч на провокатори. Съветските им учители половин век отричаха съветската вина за убийството на 22 000 полски военнопленници, приписвайки го на германските врагове. Можем да се басираме, че ако изобщо се стигне до повдигане на въпроса за вината, надписът “Слава на СССР” върху паметника на Левски в Ловеч ще бъде обяснен като опит честните съветофили да бъдат опетнени в очите на доверчивите българи.  

Дано някой репортер се престраши да попита отговорен съветофилски фактор у нас поне дали смята за укоримо да се “прославя” СССР по този начин и дали това е направено за сметка на ореола на Левски, т.е. че да се прави връзка със СССР е петно за Апостола. Няма да е много учудващо, ако изобщо се стигне до такова чудо, да чуем в отговор нещо от рода на това, че всъщност Левски се е борил за чиста и свята съветска република.