Николай Василев*

„Ще кажа че Бенчев с „Ролс Ройса” не може да бъде идентифициран с БСП по никакъв начин, не е социалист, той е отрицание на всичко, в което вярваме“. Това написа на Фейсбук страницата си депутатът от БСП Кристиян Вигенин след като Бенчев - общински съветник издигнат от БСП беше заловен в Истанбул в компанията на Митьо Очите. Няма да коментирам Бенчев. По-важно е да направим равносметка в какво вярват социалистите и с какви превозни средства са се придвижвали те и техните предци през последните сто години.
Както всички знаем, „дядото“ на днешните социалисти, е настоявал всички средства за производство, „от иглата на шивача, до най-голямата машина“ да бъде национализирано". Самият той обаче е притежавал собствен файтон. Все още посетителите на капиталистическия ресторант използващ за реклама социалистическа иконография - „Дядото“ на улица „Лайош Кошут“ 34 в София могат да го видят. Малко хора преди и по време на Първата световна война са можели да си позволят собствен файтон, но

социалист N1 очевидно е можел

„Таткото“ на БСП – Георги Димитров – за когото колегите на Вигенин все още не пестят суперлативи вече се вози на луксозен Пакард! Подарен му е лично от бащата на цялото прогресивно човечество. Когато Никола Петков се завръща от Москва, където на 5 октомври 1944 година България сключва примирие със Съветския съюз, обявил ни война месец по-рано, след консултации със собственика на Пакарда, земеделският лидер разказва, че Георги Димитров живее в лукс, за какъвто цар Борис не си е и мечтал. И то в момент когато милиони съветски и хиляди български войници загиват във войната срещу нацистка Германия. Историята на Пакарда – със сигурност най-луксозната кола, която България е виждала до пристигането на Димитров с обоза на Съветската армия, не свършва с неговото кърваво наместничество. След 1990 година лимузината е открадната от музея и изнесена в чужбина. Крадецът не е заловен, но почти сигурно е бил социалист...
Но да не прескачаме епохите. Докато Димитров се вози в Пакарда, мерцедесите, опелите и фордовете на фабрикантите и търговците са „национализирани в името на народа“. Но по улиците на България се появяват безброй луксозни ЗИС-ове, които след години биват заменени с още по-луксозни Чайки. В тях се возят смели борци за „социална справедливост“. По-нисшата номенклатура трябва засега да се задоволи с "Победи", по късно с "Волги"... Ще трябва да измине цяло десетилетие преди простосмъртните българи да могат да си помечтаят за личен автомобил. За година две, в ЦУМ се предлагат Москвичи, на цени, които, при онези заплати малцина могат да съберат. Когато търсенето нараства, за закупуването на лека кола социалистическо производство трябва да се чака ред... обикновено над пет години. И точно когато на пазара се появи "Жигулата" – съветска версия на популярния ФИАТ 124, предците на 

„социалистите“ смениха Чайките с Мерцедеси

 Предните им номера бяха „паднали“, а на задните стъкла бяха поставени пердета. И двете практики противоречаха на закона, но 
за комунистите законът не значеше нищо. Нека не се лъжем. СоциализЪмът донесе в България невиждано социално неравенство и превозните средства бяха само едно от неговите много отражения. 
Как се промениха нещата след началото на Прехода?
Може би ще е добре някоя социологическа агенция да провери каква част от притежателите и ползвателите на луксозни возила нямат връзка с БКП, БСП, или ДС... Отсега мога да се обзаложа, че броят им ще е нищожен!
В Англия Ролс Ройсите са запазена марка за кралското семейство. Дори премиерът се вози с по-нисък клас кола – обикновено с Ягуар. Има разбира се футболисти и поп звезди, които си позволяват Ролс Ройси, но всеки от тях декларира милиони и плаща огромни данъци.
У нас Ролс Ройси, Бентлита, Ламборгинита и т.н. са патент на типажи като Бенчев. В огромното си мнозинство те са свързани по някакъв пряк, или косвен, биографичен, или семеен начин с 

Партията майка!

Ако има социалисти, които не свързват кредото на партията с луксозните возила, то те, или са много наивни, или мислят, че всички ние сме слепи и безпаметни. Историята на колите, с които са се возили отразява същността на тяхната партия.

*  Николай Василев е политически емигрант, политолог, автор на книгите: "Триумфите и катастрофите на българската дипломация" ; "Битката за България - последното десетилетие на 20 век" и на романите: "Правилата на пантомимата" и "Токсикологично отделение".