Христо Комитов, историк

 „...  руските консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар, трябваше да се подарят на Сърбия ...“

Думите са на Петър Попарсов, един от основателите на легендарната БМОРК (впоследствие ВМОРО и ВМРО). Стряскащата констатация е направена непосредствено след Балканските войни и идва да покаже какво е било отношението на Русия към българска Македония, за която е трябвало да прави арбитраж между България и Сърбия.

Както се вижда, нищо ново в руската политика по отношение на Македония

повече от 100 години

 Земята, за освобождението на която е пролята толкова българска и чужда кръв, а хората просто са харизани на Белград по пътя към реализация на великосръбската химера на Гарашанин.

Примерите за този кръвожаден империализъм са толкова много, че могат да се опишат на стотици страници. Но тъй като родните комунисти или просто русофили, са стиснали силно очи, ще дадем пример, като разкажем историята на един от техните. На човек, посветил живота си на борбата с капитализма.

Методи Шаторов (Шарло) е роден в Прилеп, Вардарска Македония, град дал на България и света хора като Димитър Талев, генерал Григор Кюркчиев, митрополит Методи Кусев... списъкът е дълъг.

Израснал в града под Марковите кули, Шарло прегърща левите идеи и им остава верен до края на живота си. Или почти до края ...

Неговата енергия, хъс и желание за борба са оценени високо от Коминтерна. По време на Втората световна война дори е избран за член на ЦК на Югославската комунистическа партия (ЮКП) и ръководител на нейния покрайненски комитет. След като Вермахта сломява съпротивата на Югославия и българските войски влизат в Македония, за да поемат нейната администрация, Шарло присъедниява Покрайненския комитет към БКП и продължава борбата срещу капитализма. Въпреки че е част от централното ръководство на ЮКП или може би точно за това действията му са шок за югославските комунисти. Шарло категорично

отхвърля препоръката да се бори с българския окупатор

Той е готов да се бори с капиталистите до тяхното унищожение, но срещу България ... няма как, защото самият той е българин.

Не можейки да се примири с този шамар, Тито повдига въпроса пред Коминтерна. Отрочето на Сталин се произнася, че македонските комунисти независимо, че се чувстват българи, принадлежат на Югоаславия. Шарло е привикан и е запознат с решението на Сталин. „Старият българин“, както го наричат в ЮКП напуска Македония и идва в България, за да продължи борбата със своя враг - капитализма. Способностите му бързо го издигат до командир на Пазарджишкия партизански отряд. Последната битка, която води, е при Милеви скали. Шарло намира смъртта си при нея, но тази смърт идва в гръб. Сталин не е забравил, че Методи Шаторов е дръзнал да възрази срещу неговите планове и му е издал смъртна присъда. Обстоятелствата, при които е загинал, се водят „неизяснени“. Категорично е, обаче, че е

прострелян в гръб

 Според някои непотвърдени сведения, след като усеща червената признателност, той се промъква зад един камък и започва да води борба за живота си. Борба с тези, които е приемал за свои другари и тези, които са го предали. Последните си куршуми „старият българин“ изстрелва срещу джелатите на Сталин, които са вдигнали ръка срещу своя командир само защото е имал смелостта да бъде българин.

Днес Шарло и причините за неговата гибел тънат в забвение дори за тези, които призовават за връщане на Народния съд.

Преди броени дни, точна на датата, на която трябваше да празнува писмеността, която държавата му е получила от България, Владимир Путин направи провокация, закачайки македонска значка на създадената във Велики Преслав кирилица. Коминтерновският акт изуми родните почитатели на Путин, но много от тях бързо се отърсиха от шока и започнаха да се гаврят с логиката и историята, търсейки причина, поради която Путин може би бил прав.

Макар и да е спорно дали може да бъде приет като положителен герой Методи Шаторов и неговата участ са показателни за това, което чака дори и най-преклонния пред Русия, ако е проявил „наглостта“ да види българското в Македония.

А знае ли се... може би провокацията на Путин е безценен дар за България. Дар, който може да събуди дори и най-пристрастените към Русия комунисти.