Светослав Пинтев 

Крайно неразумно и непрактично от гледна точка на Партията  се оказа, че Елена Йончева напусна длъжността прессекретар в президентството, за да стане депутат и да хукне по границите, а също  след кумовете, стринките и учинайките на властта. Вярно нямаше да донесе трофеи на Корнелия Нинова и червени точки за днешния конгрес, но би опазила тила и честта на президентското войнство, на което „здравите сили” очевидно възлагат големи надежди. 

Президентският скалп е ценен за противника

 Този на вицепрезидента също, а дори и този на началника без достъп Иво Христов. Или не? А дребните гафове позволяват на индианците да точат томахавките и да стесняват кръга около тях.
Понякога най-малките камъчета обръщат колата, както пък добре знае мъдрият български народ.
 Почти сигурно е, че Елена Йончева щеше да спести много резили на държавния глава и вицето му, ако беше останала, да ви кажа.  Дали си отиде доброволно след мимолетния  престой на „Дондуков” 2, дали някоя друга влиятелна дама реши, че я разбира много повече тази работа, това не мога да кажа, но и не е толкова важно. Факт е, че сега институцията често прилича на опърпан дрон, отнесен от гръмотевична буря,  а не на новичък изтребител, управляван от опитен пилот, бил той „Грипен” или F-16.
  Елена Йончева вероятно нямаше да допусне  необяснимия гаф с последното интервю на вицепрезидента Илияна Йотова, добил зловещ оттенък.  А той наистина няма логично обяснение. Елена Йончева е все пак журналист-професионалист, а не това, което у нас напоследък наричат пиар, щеше да се светне за 

детайлите, в които се крие дяволът

Връзки с обществеността, ще рече побългареното неологизъмче пиар, но по нашите  земи този жанр се превърна в изкуството да опаковаш политическото послание в най-неподходящата за случая опаковка. И се упражнява от стотици зомбирани люде,  които много често вилнеят в институциите и се бъркат в политиката.
Не знам кой върши тази работа  в президентството сега, но определено не я върши като хората. Нищо чудно, ако е г-жа Радева, не че другите пиари са по читави.    
Първоначално попаднах във „Фейсбук” на  мнението на Константин Мишев, журналист от „Свободна Европа“, което ме накара да прочета и самото интервю на Йотова. Ето какво пише той: „Това вече е неприличен, абе какво неприличен - гаден ПиАр. Онзи ден писах за старогръцката трагедия около Илияна Йотова. Убиецът на баща й иска помилване, а тя като вицепрезидент има правомощия да помилва. Ама какво се оказва...човекът вече си е бил отишъл от този свят, когато е дала интервюто, а тя се прави на интересна”.

Поразително наистина. Възможно е теоретически и ми се ще да го вярвам, че във въпросното интервю вицепрезидент Йотова  е искрена и не знае тази малката подробност за убиеца, който на патриаршеска възраст е намерил края си като затворник дни по-рано. Тя с разбираема болка разказва за трагедията с баща й, която неочаквано й припомня  

писмото за помилване от убиеца  

"Това е най-големият удар, който съм получавала в живота. Баща ми бе убит във влака за Сливница. Не си позволих да изпадам в депресия, да се самосъжалявам. Трябваше да бъда още по-силна, така би искал той. Сигурна съм. Каква ирония на съдбата! Преди няколко месеца дойде молба от неговия убиец да го помилвам, това е едно от моите правомощия. Помолих комисията и президента да вземат решение." Това разказва Илияна Йотова пред една медия. Да не зачекваме въпроса защо изобщо се изявява пред този вестник, това също е едно изумително решение. 

 Йотова каза също, че няма да се интересува какво са решили по случая комисията и президентът.  Да де, ама въпросният убиец, доайен на затвора,  е починал на  88 години, около седмица преди интервюто. Все някой трябва да се заинтересова от съдбата му, ако тя не се интересува.  
Изумително е, че един толкова високопоставен политик може да разкаже подобна мелодраматична история без от екипа му да вдигнат един телефон и да проверят какво се  е случило с човека. Това за този екип изглежда няма никакво значение, важното е пи-ар точки да се трупат. В какви ръце само е попаднало президентското войнство? А това е най-малкото.