Общественият натиск даде резултати, за клириците вече няма връщане назад

Николай Василев, политолог

С оглед на състоянието, в което се намира БПЦ и особено като се вземе предвид състава на Светия Синод, решението беше възможно най-доброто. Македонската православна църква предложи, а Българската православна църква прие да ѝ стане майка църква. Какво означава това?
Това означава, че МНС приема, че присъединяването на македонските епархии към Българската екзархия през 1871 -73 година е станало доброволно, а присъединяването им към сръбската православна църква  е извършено насила. С този акт MПЦ обявяви присъединяването на македонските епархии към Сръбската православна църква  след Първата световна война за  „null and void“ – за събитие, което не е оставило правни последствия. От тук нататък, като се има предвид значителната тежест, която Македонската православна църква – Охридска архиепископия  има в обществото, ще бъде много трудно за който и да било да твърди, че 

Българската екзархия е била нещо чуждо за местните хора

 Това е епохално! Да не забравяме, че няколко поколения македонци са учили, че Екзархията е чудовище, което искало да ги асимилира!
След като МПЦ, е готова да приеме Екзархията като своя (майка ти по дефиниция не може да ти бъде чужда), отпадат дилемите какво точно означава понятието "обща история" – термин, който присъства в Договора за добросуседство и приятелство, подписан между правителствата на България и Македония. 
Приемането на Българската православна църква като  църква  майка по никакъв начин не означава обединение с, или подчинение на МПЦ. След като приключи процесът на признаване, БПЦ и МПЦ ще станат равноправни сестрински църкви! Но българсдкият народ никога не се е борил да „владее“ Македония, а преди всичко да освободи братята си от чужда власт.  С независимостта на Македония, една от най-тежките окови на Ньойския договор бе разбита. Но повече от две десетлетия, по думите на неколкократния министър (и баща на сегашния външен министър на Македония) Димитър Димитров „Македония се беше освободила от окупатора, но не от науката на окупатора“. Днес  това се случва пред очите ни!
 Ако през следващите дни и месеци свещеници от БПЦ започнат да извършват съслужение с духовници от МПЦ (нещо, което вече се е случило), процесът бързо ще бъде завършен.
Разбира се, намериха се  "специалисти", като Борислав Цеков , които поставиха 

лъжица катран в кацата с мед

 Той побърза да обясни, че Българската православна църква, нито е признала Македонската, нито ще я признае като наследник на Охридската архиепископия...
Изричното  споменаване на църквата като МАКЕДОНСКА, а не като Охридска архиепископия, вероятно е било заложено  от близките до Москва владици, за да разгневи петте гръцки православни църкви и може би е част от конфликта на московския патриарх с вселенския.
В най-лоша позиция попадна Сръбската православна църква . Дали от арогантност, или от глупост, тя пропусна многото шансове да признае МПЦ като "църква-дъщеря", да делегитимира завинаги Екзархията и да представи своя период на владеене  на македонските епархии, наложено след Първата световна война и траяло до 1967 г., като някаква легитимна фаза от развитието на Православието в Македония. Днес СПЦ е в ситуация, в която няма печеливш ход. Тя може бързо да признае МПЦ, но така ще признае, че "блъфът" на МПЦ с помощта на БПЦ е успял. Може и да се зарече, че никога няма да признае МПЦ, но това ще означава бавно и сигурно сближаване на МПЦ с БПЦ, нещо прекрасно само по себе си, но едва ли желано от Белград.
Можеше ли Светият синод да вземе по-добро решение? Можеше, ако в него членуваха хора като Иларион Макариополски, Авксентиј Велешко, Паисий Пловдивски, Методи Кусев т.н. Но при сегашните обстоятелства бе взето възможно най-доброто решение!
Дълги години Светият синод  даваше индикации, че ключът за признаването на МПЦ бил в СПЦ. След  решението от понеделник, няма връшане назад!
Очевидно общественият натиск даде резултати!