Александър Йорданов*

ГЕРБ издигнаха Плевнелиев за президент, когато отвсякъде му личеше неопитността, а и мнозина твърдяха, че не става за президент. Тогава бях сред малцината, които прогнозираха, че постепенно Плевнелиев ще стане истински президент, ще заема достойни за уважение позиции, които изразяват пълноценно националния интерес. Мисля, че именно така и стана. И днешното му слово, при визитата на полския президент у нас, е доказателство за това.

Когато ПП ГЕРБ издигна Росен Плевнелиев мнозина оцениха този ход като намиране на "удобен", лесен за "командване" от партийния лидер, президент, който ще си президентства и няма много да говори. По традиция у нас партийните лидери винаги търсят "удобни за употреба" хора. Ако са неудобни им запушват устатата. Типичен пример е Яни Янев: вадеше папка след папка с компромати, но в един момент се кротна като Борисов съветник. 

И настъпи тишина на "фронта"

Плевнелиев не се кротна. А достатъчно твърдо и последователно започна да отстоява една достойна евроатлантическа държавна политика. И не спести истината за агресивното и в нарушение на международното право поведение на Руската федерация и нейният президент – офшорен спестовник. Това му прави чест, докато хлъзгавата и мекотелна политика на редица други днешни политици по отношение на Кремъл, издава, че тях ги интересува не успеха на европейска България, а личният гечинмек. А той традиционно се урежда 

по-лесно с "братушките"

През втората половина на мандата си Росен Плевнелиев стана истински държавен глава, президент, който изразява достойни и верни национални позиции. И парадоксалното е, че точно сега той явно губи доверието на своята партия. Защото у нас не се ценят хората с опит, с доказани вече възможности. А се търсят удобните послушковци, вперилите оченца в лицето на вожда. Затова и винаги ние българите започваме отначало. Като първолаци. Винаги с "нови лица", които докато вдянат, минават изгубени години. Но това е традицията от Живковото време. Традицията посредствеността да е облечена във власт. Дори и при демокрацията.

*Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора.