Медийното нагаждачество срещу финансови и материални облаги бележи явно неизменен възход още от началото на прехода. Доказателство за това ни дава журналистът Невена Гюрова, която бе в пресцентъра на правителството на Жан Виденов. Ето какво разкри Гюрова на страницата си във Фейсбук, след като в тези дни стана ясно, че БСП и ДПС чрез министерствата и правителството на Орешарски бавят разплащания по проекти и реклами за да извиват ръцете на собствениците на медиите и да ги принудят да им осигурят комфорт.

„Ха здрасти със сервилността на медиите към властта! През 1995 работех в пресцентъра на Виденов (подадох си оставката през декември) и мога да разкажа за абсурдни случки на доброволно слугинстване, дори дотам, че авторитетни панорамни водещи ги мързеше дотам, че искаха да им пращаме въпросите по факс, които да задават. А една водеща, която открито води искаше сценарии. Тошо Тошев от "Труд" идеше на крака в Министерския съвет да съгласува с Краси Райдовски кое е правилно и кое не, защото беше заинтересован да получи голямата медийна поръчка за рекламата на масовата приватизация, а също така и да получи даром сградата на +("Труд" - бивша сграда на профсъюзите. Петьо Блъсков също лобираше да получи поръчката за масовата приватизация поради което двете медийни групи през 1995 и първата половина на 1996 г. се скъсваха да описват колко е прекрасно правителството на Виденов. Единствените критични вестници тогава бяха "Дневник" и "Капитал" Нещо да ви напомня онази ситуация?

По времето на Костов работех в "Труд" и под страх от смъртно наказание едва ли не бе забранено една лоша дума да се напише за Костов. Същото бе в "24 часа". Имаше и списък на хора - политици, но основно бизнесмени, за които не може да се пише нищо лошо. Списъкът не бе раздаден на журналистите, имаха го само шефовете на отдели, но всички знаехме за него. И когато отидеш с информация за далавера, шефът ти казва - "а, за този не можеш да пишеш". 

В последната година на Костов ситуацията се промени. Тошо явно получи интифа от някъде и трябваше да пишем само против Костов. Беше забранено една добра дума да напишеш за него.

Защо разказвам всичко това? Защото журналистическата проституция тръгна от самите журналистически босове, които тогава се изживяваха като недосегаеми и равни на политиците . А това, че по-късно се явиха големите купувачи, които ги купиха и низвергнаха до ролята на слугинчета, бе съвсем очаквано и нормално.

Затова не ми е хич жал за Тошо, Венелина, Петьо и цялата пасмина”, казва с ирония журналистката, която е пряк свидетел на проституиращите с медии политици.