Нямам идея какви професионални, обществени и политически успехи имат хората, които с високомерие обявяват съмнения дали Кунева, Вълчев или Радан Кънев били достатъчно достойни за да разговарят с тях. Кунева е един от хората, вкарали България в ЕС предсрочно с поне 20 години (истина, която лъсна покрай Шенгенското ни фиаско и ни го казаха в прав текст от Западна Европа), изработвайки максимума във всички сфери, където е имала реална преговорна тежест и свобода. Да, много хора имат(ме) несъгласие с политическите пристрастия и кариера на бащата на съпруга й. Вълчев е единственият човек, забил поне пирон в сферата на образованието за 24 години. Да, беше министър в коалиционно правителство с БСП и ДПС, но тогава влязохме в ЕС.

Радан Кънев е съвършено нов човек, без петно на репутацията си. Да, наследява Иван Костов с всичките му минуси (много от реалните минуси на Костов отстъпват на преекспонирани от медиите и политическите му опоненти измислени такива). И изведнъж се появяват по Фейсбук, онлайн сайтове и телевизията относително анонимни партийни активисти от миниатюрна партия, която винаги си е била миниатюрна, за много, от които, има доста съмнения какви обществени поръчки печелят чрез НПО-тата си и започват високомерно да гледат на горепосочените хора.

Sorry, но всяка жаба да си знае гьола. Ако единствените кусури на българските политици за 24 години бяха политическите пристрастия на родителите на съпрузите им, политическия профил на колегите им министри от време на успешно тяхно министерстване и предшестващите ги хора на партийните им постове, България отдавна да е, ако не Швейцария, то със сигурност Чехия на Балканите. Нетрезвата преценка, комбинирана с огромна завист и сериозна алчност, е бичът за огромен брой българи, били те граждани или партийни активисти. Не гледай сламката в окото на ближния си, а гредата в своето. (Матей 7:3)

*Коментарът е от личната страница на Каролев във Фейсбук.