Медиите се използват за отвращение към политическите партии, за да се осигури парламентарно присъствие само на контролираните субекти: ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака

На Бойко и Цветанов властта им се услади и сега следва да бъдат сатанизирани

Д-р Мирослав Дърмов,

Легсинктън, САЩ, 20 май

Може би защото е породена от опита, много често се повтаря максимата, че всеки народ си заслужава управлението, парафраза на библейското „Всекиму - своето“. Без съмнение, подобно твърдение ще подразни мнозина и това е напълно разбираемо. В мисленето на съвременния човек, още от периода на създаването на националната държава и изборната власт са натрапени неоспорими категории, нещо като „свръх Аз“ и „истина или морална величина от последна инстанция“, които трябва да принудят мнозинството към лоялност и подчинение на властта. И всички ние, когато мислим за народ, държава, родина, правителство сме склонни да забравим собствените си проблеми в името на обединението. В тази връзка, не случайно по време на протестите някой беше сложил националния флаг в ръцете на недоволните не за да ги идентифицира, а за да ги ограничи в исканията им на базата на единството на нацията. Единство между създалите бедността и бедните! За това със сегашната ситуация на икономически, политически и морален банкрут се натрапва програмно правителство като израз на волята на всички. А когато става дума за демокрацията, в масовото съзнание е натрапено, че народът решава проблема на властта и правителството представлява всички нас на базата на подчинение на мнозинството. Но още  Аристотел в „Политика“ е определил основния проблем на демокрацията-богатите са много по-малко от бедните и страхът, че мнозинството ще гласува срещу техните интереси е основният фактор, който е в основата на всички последващи политики насочени към манипулиране на самото гласуване. Самият Аристотел препоръчва ангажираност на обществото за намаляване на пропастта между богати и бедни, което на съвременен език е функцията на социалната държава, но има и противоположни мнения и практики за ограничаване на мнозинството. В исторически аспект това са различните имуществени и образователни изисквания за упражняване на правото на глас. А в съвременните му форми, изразени на последните избори в България от 12 май 2013, е

отчуждаването на гласоподавателите от политическия процес

На 12 май гласуваха около 50% от имащите право на глас и това преди всичко е следствие от целенасочена пропаганда чрез медиите за създаване на отвращение към политическите партии, за да се осигури парламентарно присъствие само на контролираните субекти: ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, чрез техните твърди електорални ядра. И в случая няма нищо ново под слънцето. Всяко общество е контролирано от елита като разликата е само в средствата. В авторитарните диктатури нарекли себе си „комунистически“ това е насилието, а в така наречените демокрации средствата са много по-комплексни, но това не означава,че контролът е по-малко тотален. По подобни прийоми е писано не малко и като пример може да се приведат разсъжденията на С. Хънтингтън от началото на 70-те години на миналия век за „управляемостта на демокрацията“. Подобно познание за реалността на демокрацията може би  ще е един от необходимите уроци, полезен за българския избирател, за да може той по-добре да разчита ситуацията, а не да възприема безкритично внушенията на политици и медии.

Случващото се в България и историята на ГЕРБ през последните четири години не е изолиран феномен. Чрез създаването на ГЕРБ, манипулаторите на прехода просто се опитаха да създадат поредната политическа еднодневка или, казано по друг начен, поредната едномандатна политическа структура, която да  абсорбира недоволството от предходното управление и да внуши, че посредством изборите се стига до спасението. След което, обаче, механизмите на властта следва да се завърнат в постоянните играчи. И причината не е в различни външни фактори, както се опитват да внушат поредица следизборни публикации. Причината е във факта, че планираната като едномандатна структура политическа партия ГЕРБ чрез лидера си Бойко Борисов е излязла извън контрола на създалите я като политически фактор. Подобни разсъждения не означават, че следва да се игнорира влиянието на Русия и САЩ и техните стратегически интереси в развитието на промените в България, но все пак чуждият фактор е по-скоро за отклоняване на вниманието, отколкото обяснение. Ако се опитаме да се върнем години назад, ще стане очевидно, че Борисов беше

наложен в съзнанието на българина като спасителя,

чрез масирана пропагандна кампания на българските медии, контролирани от кукловодите на прехода. И изведнъж, от година и половина насам, като че ли той и партията му бяха оставени в медийното пространство на самоунищожител. Имайки предвид неговия и на заобикалящия го кръг интелектуален баланс и политически опит подобно нещо можа да се случи. Нещо повече. Срещу Бойко Борисов и Цветан Цветанов започна кампания на сатанизиране. Не че тези лица са гордост на българската политическа реалност, но те са били същите и по времето, когато бяха представяни на българина като единствените, които могат да решат проблемите му. Просто те са свършили това, което е трябвало да направят за тези, които ги издигнаха до властта и в последствие  е следвало да заемат с гордост своето място в кошчето за политически боклук. Но изглежда на двамата им се услади властта, поради което сега следва да бъдат сатанизирани. Едва ли ще учуди някого, че новите управляващи години след изборите от 12 май ще обясняват на българина какви престъпници са ги управлявали. А колкото до ГЕРБ, една еднодневка, създадена като партия на властта, е много вероятно да се разпадне до нивото на парламентарната си група в 42 народно събрание. Но подобна перспектива също не е особено сигурна, имайки предвид историческия опит на роенето на независими депутати и присламчването им към управляващите. В тази връзка са и атаките срещу Цветанов да напусне политиката, понеже от организационния секретар зависи оцеляването на една партия. А колкото до Борисов, оставен сам на себе си извън властта, може вместо в лидер на опозицията да се превърне в карикатура.

Колкото до останалите политически партии в парламента, които планират да бъдат на власт, за да прикрият факта, че идва на власт едно малцинство, те предлагат формулата „програмно правителство“, отразяващо интересите на всички заинтересувани (по техните думи) за излизане от ситуацията. Идеята за програмно правителство сама по себе си е интересна, макар че е доста трудно да се обясни как могат да бъдат обединени противоречивите програми на БСП ДПС и Атака в нещо работещо. А и бъдещето на тези партии след евентуално общо управление е доста неясно. Въпросът стои с особена острота пред Атака, която след коалиция де факто с ДПС се лишава от основния си политически аргумент за съществуване като партия и е много вероятно в едни последващи избори електоратът й да се ориентира към други „патриотични“ формации. Подобна перспектива вероятно е известна на Волен Сидеров, но съблазните на властта (Сидеров вице-премиер) изглежда надделяват над стратегическото му мислене. Аналогични са перспективите и за БСП, която, определяйки се за социална партия, ще трябва да принесе именно тези елементи от предизборните си обещания в жертва на коалиция с говорителя на едрия бизнес-ДПС. Перспективата, отнесена към Движението за права и свободи е, че на едни следващи избори ще възникне въпросът защо партията се  е превърнала в слуга и парламентарна патерица на тези, които по време на „възродителния“ процес се изгавриха с българските турци.

Идеята за програмен кабинет може и да доведе до една доста необичайна за българската реалност ситуация, макар че това е малко вероятно за политическите нрави на региона. За да се демонстрира единство на политическите партии, надделели противоречията си в името на преодоляване на кризата в страната, може да се допусне правителство на малцинството на ГЕРБ, което да изпълнява програмата на създалата се коалиция в парламента (БСП, ДПС, Атака) и то контролирано от това ново мнозинство. По подобен начин ще се стигне до реално разделяне на властите, при което изпълнителната власт е реално подчинена на парламентарния контрол, а не както до сега, мнозинството в парламента да контролира само себе си в изпълнителната власт. Но подобна хипотеза е малко вероятна, защото в България на прехода именно изпълнителната власт с всичките й възможности е целта на участващите в предизборната надпревара, за да може чрез участие в правителството да се възнаградят привържениците. Оставайки в рамките на теорията, това което се случва в страната през последните 23 години, не е демокрация, в която действа принципът на разделението на  властите (власт власт възпира), а

плутокрация (да станем богати, докато сме на власт)

А избирателите? Кучета ги яли.

В създалата се ситуация на безпрецедентно обедняване на населението в България две спешни политико-законодателни мерки са необходими, за да може бързо да се облекчи положението. На първо място, премахването на ДДС върху хранителните продукти и електроенергията за битови нужди, за да се облекчи оцеляването на населението. Последвано от отмяна на „плоския“ данък и въвеждането на пропорционално облагане на доходите, за да не се наруши баланса в бюджета на държавата. По време на Втората световна война, Ф. Д. Рузвелт въвежда 90% данък за облагане на богатите, за да може тези, които имат повече, да допринесат по-голям дял в трудната ситуация в страната. Колкото до България, последствията на прехода много напомнят на разрушенията при война, само че в дадения  случай войната е на комунистическата номенклатура срещу българския народ за националното богатство. Само че това няма да се случи след изборите от 12 май, защото единственото мнение, което е от значение за представените в парламента партии-ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, е това на спонсориращите ги олигарси, а не на народа. Гражданите биха имали реално влияние над политиците единствено когато общественото мнение е настроено враждебно срещу провежданата политика. В България случаят не е такъв. Независимо че избирателите са отчуждени, те са пасивни, а не враждебно активни опоненти, понеже „четвъртата власт“-медиите не отразяват съществуващото мнение, а го формират посредством пропаганда. Така кукловодите отново са няколко хода напред, защото оставиха да съществуват само контролирани медии. Известно е, че е физиологична необходимост за човешкия мозък да обработва информация. А понеже човекът е и „политическо животно“, той има нужда и от информация за политическото развитие. В България подобна информация му се представя, но само такава, каквато го води към желаните за манипулаторите политически заключения. За илюстрация е достатъчно да бъде припомнено поведението на българските медии в деня за размисъл. Формално нарушение на закона няма, защото той така е написан, макар че във всяка цивилизована държава анти-рекламата е забранена. Подобни практики ще продължават до момента, до когато българите, по примера на поляците от времето на „Солидарност“ поставят загасените си телевизори на прозорците на домовете си, за да видят всички, че те не гледат налаганата от управляващите пропаганда или решат да има ден на бойкот на вестниците. А до тогава управляващите няма да са тези, които са желани от избирателите и провежданата политика ще обслужва олигарсите.