Алексей Игоревич Лебедински*

Наистина много ме боли да говоря за това, но  съм длъжен заради всички онези, които дадоха живота си за да живеем ние ... А на тези, които не си спомнят или не искат да знаят и да си спомнят, аз се чувствам длъжен да им напомням всяка година.
За огромно мое съжаление, на всеки 9-ти май за пореден път през последните години моята Русия, осеяна с руски знамена и панделки, символи на „победобесието“, отново ще забрави за много важни, световно значими и истински неща.
Отново ще забрави, че 

всъщност е нямало никаква Отечествена война

 единствено между Русия и Германия, а беше Втора световна война, в която против фашизма се биха 40 страни, война, която СССР без своите силни съюзници Великобритания и САЩ никога не можеше да спечели.
Моята Русия отново ще забрави, че  първи Великобритания и Франция обявиха война на Хитлер през септември 1939 г. след нападението на Германия срещу Полша. Ще забрави и как Сталин завзе другата част на Полша, окупира балтийските страни и в същата тази 39-та година нападна Финландия, как параноичният тиранин Джугашвили до 22-ри юни 1941 година поддържаше страстно приятелство с нацистите, подпомагайки ги със суровини.

Русия отново няма да си спомни и няма й да разсъждава 

защо загубихме повече от 25 милиона души

в тази война (за всеки убит нацист са загинали повече от 7 руски войни) ...Русия отново ще забрави за отрядите ни зад граница и новобранците, които едва завършили училище, бяха пращани на най-предната линия, за да отблъскват огъня от пушките на двама или трима наши противници, а когато някои от другарите им паднеше мъртъв, вземаха пушката  му, готови за стрелба ...

Русия няма да си спомня и за това колко зверства и изстъпления извършиха нашите войски по време при превземането на Берлин - изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани (Не искам да бъда голословен. Моята леля – Вере Лебединская, която от самото начало на война, едва 16-годишна става медицинска сестра, помага на стотици ранени войни на бойното поле, стигайки чак до Берлин, където е видяла с очите си зверствата на нейните бойни другари, заради които плакала безпаметно със седмици, след което пожелала да остане още две години в града, включвайки се в неговото възстановяване, за да изтрие този позор)…

Защо Русия няма да си спомни, защо иска да  забрави? Защото е

 отровена от лъжи в продължение на десетилетия,

защото дори понякога да се чувства горда, по-често изпитва срам и се чувства гузна заради своите предци. Защото моята Русия и нейните хора не са в състояние да признаят вината си, да  понесат своите грешки, а настоящите правителства дори не са способни да поискат извинение за своите глупаци дипломати. Но това е друга тема. 
Най-обидно е, че моята зомбирана Русия няма да си спомни и на този 9 май за истинските ветерани, участници в тази ужасна война, които никога не се почувстваха на този ден щастливи, те не подскачаха от въодушевление и не избухваха в смях, а тихо си спомняха ужаса, страха , болката, смъртта, те не обичаха да говорят за това, а ако някой ги помолеше да разкажат свои спомени, те не разказваха много – внимателно подбираха моментите и думите – такива бяха времената, не можеше да се каже цялата истина – почти същото е и сега.
Спомням си как ветерани седяха тихо с чаша водка и парче черен хляб, изгубени в болезнени спомени, докато младите хора, които не са помирисвали барут, се забавляваха ...
Така че 9 май - не е празник за нас, това е празник за тях, за тези, които се биха, в чиито очи и досега има горчивина, скръб и болка. А за нас това не трябва да бъде просто формален повод за празнуване, за веселие, напротив. Още повече, когато виждаме пренебрежителното отношение на правителството към единиците останали живи участници в тази жестока война – обидата трябва да бъде толкова голяма, че да не може да намери място в нито едно човешко сърце, защото те умират от глад, бедност и забрава

9 май - Ден на Памет, Скръб и Благодарност,

 дълбок поклон на всички, които са участвали и загинали в тази ужасна война срещу фашизма и нацизма - руснаци, британци, поляци, евреи, беларуси, казахи, грузинци, арменци, татари, американци, австралийци и много други ... християни, будисти, мюсюлмани, евреи - всички, които са победили злото. И аз вярвам, че по специален начин сега, в това срамно за Русия време, ние трябва да се преклоним пред нашите братя украинци, тъй като всеки пети от тях е отдал живота си в борбата срещу фашизма.
И аз, като гражданин на Русия, безкрайно се срамувам от това, което сега извършва  окупирало се днешното престъпно руско правителство в Кремъл, към тези, чиито предци, които заедно с нашите предци бяха един до друг в окопите, в танка, които на едно бойно поле са дали живота си в битката с общото Зло. Това не може да бъде повод за веселие. Може да бъде само повод за Памет и Скръб. За да не се повтори никога случилото се. Да ги уважаваме, да им благодарим,  да им поискаме прошка и да ги помним. Никога да не ги забравяме. Не ги забравяйте! Заради децата, заради живота, заради бъдещето. Иначе всичко отново ще се повтори и тогава ще бъде по-жестоко. Помнете! Помнете! Помнете!

*Проф. Алексей Игоревич Лебедински e руски певец, композитор, фотограф, художник, блогър, сега емигран заради режима на Путин. Текстът е публикуван в блога му.

Превод: Faktor.bg