Николай Василев, политолог

Професор Иво Христов, депутатът от БСП, който определи 80 % от българите за дебили, продължава да обижда интелекта на нашите сънародници. Представяйки книгата си „Пред пепелището на нестаналото българско общество” в Бургас, (според медийни публикации) той заявил, че:
„Ако не беше социализмът, България щеше да е едно примитивно общество, каквото беше до 1945 г.“ След това заявил, че той не бил „апологет на социализма“, а  социален учен.
Щом професор Христов се упражнява в дисциплината наука, то трябва да спазва нейните правила. Това изисква създаване на хипотези, които да могат да обясняват нашите наблюдения. Спорно е доколко историята може да се нарече наука, защото направените хипотези не могат да бъдат проверени експериментално. Затова и тя не признава „ако“. Същото важи за социалните науки. Щом изграждаш хипотези – трябва да ги обосновеш с данни. 
Истината е че ние НЕ знаем как би се развила България, 

„ако не беше „социализмът“

 Можем само да сравним нейното реално развитие с това на други страни, на които „социализмът“ реално им се е разминал.
Обикновено сравняват развитието на България с други южноевропейски страни като Гърция, Испания, Португалия. Аз ще направя сравнение с по-далечна страна – Финландия и ще се обоснова защо използвам нея за пример.
В края на 19 век Финландия се радва на автономия в рамките на Руската империя – България в рамките на Османската, като българската автономност е значително по-голяма. Българи не служат в османската войска, докато бъдещият финландски президент Манерхайм достига до чин генерал в Руската армия.
През 1890 брутният вътрешен продукт на Финландия е 2586 на човек (преизчислено в сегашни долара) на глава от населението . На България е 1900 „днешни“ долара. Това означава, че финландският БВП е с приблизително една трета по-голям от българския.
И двете страни постигат своята независимост в началото на 20 век, но финландското развитие да началото на Втората световна война е далеч по-спокойно. Финландия преживява една гражданска мини-война, докато България преживява три кръвопролитни войни, завършили с катастрофа, плащане на огромни репарации, два преврата и един кървав метеж. И въпреки всичко, през 1938 година, в навечерието на Втората световна война брутният вътрешен продукт на Финландия възлиза по 200 (тогавашни) долара на глава от население. Този на България е 99 (тогавашни) долара на глава от населението. Средният финландец вече води средния българин с около 2:1
През следващите 6 години Финландия води три войни на своя територия – две със Съветския съюз (1939-1949; 22 юни 1941 – септември 1044) и една с Германия (в Лапландия – септември 1944 – май 1945). След войната заплаща тежки репарации на Съветския съюз, десетилетия наред е принудена да се съобразява с Москва, но „социализмът“ ѝ се разминава. България от своя страна е бомбардирана от съюзниците, окупирана от Съветския съюз и воюва активно с нацистка Германия на територията на Македония, Сърбия, Косово и Унгария и завършва войната като част от Съветския блок. Когато той се срива през 1990 Финландският брутен вътрешен продукт е вече 24 067 долара на глава от населението, докато българският е едва 2 267. От съотношение 2;1 в резултат на „социализма“ преднината на финландците е вече над 10 пъти! Тук изключвам всички „удоволствия“ като лагери, затвори, изселвания, конфискации, „национализация“, „колективизация“, затворени граници и какво ли не още, които са „спестени“ на финландците! 

От 2:1 до 10:1 в наш ущърб

 Това е равносметката на „социализма“, която всеки почтен „социален учен“ трябва да направи.
След 1990 Финландия разбира се не трябваше да извършва „Преход“, още повече криминален като нашия. И все пак, след 27 години ножицата в разликите се е свила. През 2017 година БВП на Финландия възлиза на 44100 долара на глава от населението. Българският – на 21600. Съотношението е вече 2.04: 1. Естественото заключение на всеки „социален учен“ би трябвало да бъде, че се връщаме към нормалната преднина, която Финландия по исторически причини, нямащи нищо общо със „социализма“ притежава. Честното заключение би било, че  „социализмът“ беше катастрофа за България.

 Спомням се, че когато излетя първият полски космонавт и много полски деца изразиха своята радост и гордост, често родителите им се скарваха, да не се хващат за тази пропаганда.
Каквито и цифри, стакмистики и т.н. да ни посочват реалните апологети на БКП, преструващи се на „социални учени“, те не могат да скрият, че „социализмът“ в България бе 

наложен с реки от кръв

 и завърши с купонна система и режим на тока. 
Защо направих сравнението с Финландия, а не с някоя по-близка нам страна. Защото имаме всички основания да заявим, че именно партията, чиято листа в Пловдив водеше Иво Христов е отговорна България да няма съдбата на Финландия.
В началото на септември 1944 година Финландия е във война със Съветския съюз. Но президентът им Манерхайм успява да постигне примирие със СССР. Условията са тежки, но „социализмът“ е избегнат. Заслуга за това имат и финландските комунисти, които 20 години по-рано са водели гражданска мини-война със съшия този Манеррхайм. Но сега те го подкрепят в усилията му да избегне съветската окупация. По същото време България поддържа дипломатически отношения със Съветския съюз. Но българските комунисти, освирепели от жажда за социален реванш, отказват да подкрепят правителството на доказания антифашист Константин Муравиев да сключи примирие с Великобритания и САЩ, а техният вожд Георги Димитров увещава Сталин да нападне България. 

България днес наистина е „пепелище“. Нито една международна фирма, чиито акции се търгуват на международните борси не вирее в нашия отровен бизнес климат. Българското общество наистина е „нестанало“. То не намери сили да прокълне комунистическия режим и да положи всички сили да намери достойно място в глобалната икономика. Не може да не се съгласим с професора, че при сливане на силна и слаба икономика, печели силната и тя често „изсмуква“ слабата. По ред причини влизайки в Западния свят България трябваше да положи повече усилия отколкото Чехия, или Полша. Може да направим сравнение е със съдбата на емигранта, дошъл без стотинка, от далечна страна, който няма нито продаваеми познания, нито нужните социални умения. Но не веднъж се е случвало децата на емигранти, чиито родители не поглеждат назад, а хвърлят всички усилия в тяхното образование и развитие, да изпреварят много от родените в приемните общества, които са имали по-добър старт в живота. Българското общество не намери сили прокълне „социализма“ и да скъса менталната си зависимост от Москва. Това не му позволява да види, че т.н. „Народен съд“ и т.н. „Афера Гинка“ са удари срещу България нанесени от един и същи център, далеч на североизток от София. Ако не се отървем бързо от фантазиите на професор Иво Христов, може не само да "не ги стигнем“ финландците, но отново да се окажем в различни светове. И разликата в нашия стандарт на живот отново да надхвърли 10:1 в наш ущърб!