Последната новина около Янева дойде преди броени дни, когато стана ясно, че тя е повишена в ранг на върховен съдия. На езика на съдебната система това повишение означава признание за неоспорими професионални качества.

Янева се прочу преди две години, когато беше избрана за председател на Софийския градски съд. Тогава стана ясно, че тя има нищожен ефективен стаж от четири години и нула управленски опит. Затова пък в краткото време, в което е работила, е издала повече разрешителни за подслушване, отколкото другите съдии, а освен това е гледала дело на фирма, с която е имала лични отношения.

"Че какво му е лошо на подслушването?"

Допълнението, че е семейна приятелка на тогавашния вътрешен министър Цветанов само наля масло в огъня. Към момента на нейното назначение правителството на ГЕРБ вече беше произвело поредица от скандални изказвания в защита на подслушването. Премиерът Бойко Борисов беше задал риторичния въпрос „Че какво му е лошо на подслушването?“, а медиите на Ирена Кръстева месец след месец налагаха подслушването като неизбежен атрибут на модерната политика.

Софийският градски съд е най-натовареното съдилище в страната. То разглежда и най-тежките дела. Неговият председател обаче беше избран от Висшия съдебен съвет без дебат по същество и при необяснимо фаворизиране на магистрат с оспорвана биография. Извън борда остана друг претендент за поста, отхвърлен без мотиви, въпреки добрата си репутация и професионалните си постижения. Резултатът: изборът на Янева беше оспорван пред Върховния съд, а след това и в Страсбург. През лятото европейските съдии казаха, че ще разглеждат приоритетно делото за избора на Янева.

Дори и да нямаше негативни доклади на Брюксел за неработещата съдебна система в България, историята с това назначение би била достатъчна илюстрация за кадровата немощ на магистратурата. Но докладите не просто са факт - те са основен факт. ЕС е загрижен заради неуспешните дела срещу организираната престъпност и корупцията - дела, които се гледат предимно от СГС.

"Заслугите" на Янева

Срещу Янева има твърде много възражения, а тя самата е с впечатляващо малко успехи, за да можем да си обясним цялото ѝ кариерно израстване. То е два пъти по-неясно и поради това, че Висшият съдебен съвет плаща висока цена за изтикването ѝ към върха - хем европейско недоверие, хем прогресираща загуба на авторитет вътре в страната.

Абсолютната диспропорция на професионалния принос спрямо професионалното признание е в основата и на едно по-съществено подозрение: след като заслугите не са видими, да не би да има скрити такива? И ако да, какви са те? Все въпроси, които възникнаха покрай шеметния възход на Пеевски и които съвсем доскоро не изглеждаха уместни по адрес на някой друг.

"Дойче веле" DW.DE