Нася Кралевска*, САЩ

Видно е, че повечето автори, участвали в подготовката на новия раздел в учебниците за 10 клас по предмета ”История и цивилизация” чувстват носталгия по времето на комунистимеския режим. И въпреки, че през януари 2018 г. Министерството на образованието и науката взе решение на учениците да се преподава периода 1944-1989 г. с знания и с термини, отговарящи на истината, те не се посвениха да представят на подрастващите българи диктатора Тодор Живков като мъдър мъж, загрижен за добруването на народа. А тридесет и петте години, през които той управлява Народна република България в качеството си на партиен и държавен ръководител – като мирен и нормален период.

Чак да ти се доживее в него!

Не се учудвам, че другарите историци пренебрегнаха доказаните данни за вредите от комунистическия режим, за икономическата му несъстоятелност, за постоянните недоимаци, за многобройните ограничения на правата на човека, за безбройните престъпления на червената партия, които децата трябва да научат и да запомнят.   

Не се и учудвам, че те са забравили, че през 2000 г. Тридесет и осмото народно събрание на Република България гласува закон, който обяви комунистическия ни режим за престъпен. И че след шест години благодарение на инициативата и усилията на парламентариста Лъчезар Тошев Международната асамблея на Съвета на Европа осъди с резолюция 1481/2006 престъпленията на тоталитарните комунистически режими.
Повтарям - тези премълчавания ни най-малко не ме учудват.

Друго не мога да разбера.

По всичко личи, че

името Петър Младенов не е забравено

от авторите, поддръжници на стария режим. Ако беше забравено, то Искра Баева нямаше да се опитва да оправдава генералния секретар на БКП след отстраняването на Живков и да видоизменя и подлага на съмнение доказано изречената от него фраза: “По-добре е танковете да дойдат.”

А след като не е забравила Петър Младенов и държи на неговия авторитет, то няма ли червената професорка да бъде така любезна да си спомни доклада на същия този Младенов, изнесен на 11 декември 1989 г. на тридневния пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия под наслов "За състоянието на страната, партията и непосредствените задачи"?
Сега, когато министърът на образовението и науката Красимир Вълчев върна за корекции проблемните учебници, бих искала да подпомогна подложените на критика автори, като ги подканя да ползват като източник на знания при нанасяне на поправките в новите учебници констатациите на собствения си вожд:  

“Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да започнем с извода, че предишното ръководство ни остави в наследство един прогресиращ икономически спад.

...

Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертитуема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 млрд. долара.   

...

Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме за тях, ще възлизат през следващите шест години на 4-4,5 млрд. долара. Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погасяванията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.

...

Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни грешки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние сериозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надежност. Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.

...

Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като воденичен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леялните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламираното обновление на химическите заводи в Девня. 

...

Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното – откъсна структурата на българската икономика от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове.

...

Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи, като работници и селяни, работници и интелектуалци. Тези извръщения убиваха вярата у много хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда, чувството за дълг отстъпваха място на потребителско отношение към живота. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на "икономика в сянка", за най-различни мафии.

...

Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове направо е опасен за здравето.

...

Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние.”