Д-р Валентин Янев

Сръбската православна черква представлява най-шовинистичната, войнолюбива и етнически нетърпима част от сръбското общество. Няма друга структура в Сърбия водеща толкова лицемерна и двулична политика. Примерите които мога да дам са много, но аз ще се спря само на два и то от недалечната история на Сръбската държава.
През 2017 година на 24 май архиерейският синод на сръбската православна  църква взима решение и канонизира около 8000 души сърби за мъченици. Това става по идея на Вранянския митрополит Пахомий. Решава се още да се въведе специален ден 29 май за ежегодно отбелзване паметта им чрез извършване на Богослужения и помени в сръбските черкви, най-вече в района на Поморавието. 
За какво всъщност става дума? Според сръбската историография по време на Първата Световна война българската армия била събрала от цяла Сърбия нейната интелигенция и докарвайки я в района на Поморавието систематично избила хиляди свещеници, учители, мъже, жени и деца, които после  нахвърляла в масови гробове. 
Този исторически мит беше развенчан от сериозни български историци с обективни, документални и исторически  материали. Но 

голямата лъжа

 послужила преди сто години на Сърбия да убеди Великите сили от Антантата да наложат изключително сурови условия  на страната ни през 1919-1920 години при подписване на Ньойския договор, сега се опреснява, за да вмени вина на държавата ни и тя отстъпчиво да съдействува за безрезервното приемане на Сърбия в Европейския Съюз.
Ето го единия аршин, с който Сърбия мерейки фалшифицира важни периоди от общата ни история.
Но  прилага съвсем друг аршин, когато трябва да обясни каква е била позицията и по време на войните на разпада на Югославия от 1991г до 1999 година.

Сръбската православна църква и войните в бивша Югославия

  След смъртта на Тито и с настъпването на голямата политическа промяна в Европа Югославия потегли към своето естествено разпадане. То стана в продължение на десетилетие в условията на кръвопролитни войни, стотици хиляди жертви, осакатени хора, бежански вълни и материални разрушения. Върху руините на изкуствено създадената Югославия  се родиха Хърватска, Словения, Македония, Босна и Херцеговина, Косово и Черна Гора. Възпитавани в дух на великосърбизъм и пренебрежение към останалите народности в Югославия, както и към съседните  страни. Сърбите не можаха да преглътнат  разпада на изкуствената си  Балканска империя. Вместо цивилизована раздяла и ново мирно съжителство като равноправни народи в Европейския съюз, те предпочетоха първо да си очертаят границите на Велика Сърбия, че след това да умуват дали да влизат в обединена Европа. Платиха за това много висока цена. 
 Не ме учудва фактът, че Слободан Милошевич стоящ начело на Югославската комунистическа партия и държавата по това време 

избра пътя на войната

 Комунизмът навсякъде по света си разчиства пътя напред с въстания, революции и войни, а това означава и с много човешки жертви. По същия начин постъпи Милошевич и в Югославия.
  Не ме учудва и фактът, че военните в Сърбия осъществиха тези кръвопролитни войни. Та нали за това бяха подготвяни в продължение на столетие. Да воюват срещу външния, а също така и срещу вътрешния враг. 
  Не ме учудва и поведението на сръбските служби за сигурност-бивша УДБ-а (Управление за държавна сигурност). Беше дошло тяхното време да се борят и спасяват нещо, което беше вече неспасяемо.

Но това което сътвори Сръбската православна църква беше потресаващо!

Институцията създадена преди две хиляди години от учениците на Исус Христос, която винаги е проповядвала Християнската ценностна система, морал и философия, тук в разпадаща се Югославия  имаше най-шовинистично, човеконенавистно и братоубийствено поведение. Сръбската православна църква без никакво колебание застана на страната на Милошевич, армията и УДБ-а. Ако въобще някой е хранил илюзии, че тя е независима от държавата и изповядва Християнското човеколюбие, то войните на Югоразпада ни отвориха очите за истинското положение на нещата. Оказа се, че сръбската църква е най-реакционната институция в бивша Югославия, което ще подкрепим  с достатъчно примери. Тук не става дума за отделни свещеници действуващи по силата на личните си убеждения, а за църквата като институция и поведението на светите и отци. Игумени на манастири, владици и даже патриарси „затъкнаха” под църковните си одежди „патрондаши и револвери”. Довчерашните „пастири” на мирното си „стадо” се озъбиха на словенци, хървати, албанци, бошняци и въобще мюсюлмани. Любовта към ближния беше захвърлена като непотребна одежда  в нишата зад олтара, а пред него сръбскияj свещеник започна да благославя четници, убийци и садисти за изтребление на всичко що не е част от сръбския етнос. Благославяше се войната, разстрелите, мъченията в концентрационните лагери, изнасилванията, изселванията, грабежите - ГЕНОЦИДА! И всичко това през ХХ век в сърцето на цивилизована Европа!
  Има ли историческо обяснение за това, което сътвори Сръбската православна църква? Мисля, че - ДА. Нека погледнем в историята, за да се убедим.
  От времето на Втората световна война един от бащите на сръбската православна църква, владиката Николай Велимирович- Охридски и Жички, обявен за Светец от нея „оре в браздата” на антисемитизма. Този „светец” по време на войната фактически се възхищава от Адолф Хитлер виждайки в него Свети Сава на ХХ век. Не е тайна неговото положително отношение към тогавашния сръбски политик Димитрие Льотич участвувал в профашисткото правителство на Милан Недич, а също и оглавявал профашистката организация СБОР. Нароилите се след това организации като Сръбска доброволна команда и Сръбско доброволческо опълчение, по подобие на Хитлеристките SS команди се занимават основно с изтребление на евреи и цигани в тогавашна Сърбия. Та този именно Льотич, „светецът” Николай Велимирович възхвалява като „духовна знаменитост на национализма”, виждайки в него истински „идеолог на сръбския национализъм”.

Свети Николай/Велимирович/ Охридски-Сръбският Златоуст

  Тия именно духовни водачи на сръбския народ, призвани да проповядват, любов към ближния, миролюбие, състрадание и взаимопомощ се превърнаха в подстрекатели на убийствата, 

етническата омраза и сръбски национализъм в най-отвратителния му вид

Къде беше покойният вече сръбски Патриарх Павле, когато се разразиха братоубийствените войни в бивша Югославия? 
На въпрос към Патриарх Павле-защо не смята себе си за очевидец на събитията в Косово ето какъв лицемерен отговор дава светият отец:
„По простата причина, че не съм очевидец на тези събития. На моето пребиваване в Косово преди време беше придадено прекалено голямо значение. Просто аз бях там, защото беше редно да бъда. Ние все пак се нуждаем от добри хора и добри пастири и сме готови да ги видим навсякъде, винаги и непрестанно.”
Кои пастири имаше предвид патриарх Павле? Може би военните и най-вече паравоенните формирования, които методично прочистваха  Косово от местното албанско население по време на операция „Подкова”.  Тези ли „пастири” прилагащи тактиката на „изгорената земя” с изтребване до крак и прогонване от домовете му  беззащитното цивилно население. Армия срещу цивилни, няма що, голямо геройство! А къде стоеше главата на сръбската православна църква по време на националистическите митинги, където се издигаха призиви сръбският народ да поведе свещена война срещу мюсюлманите и останалите народности.

Ето го духовният глава на сръбския народ, пастирът на стадото, духовният водач на всички сърби - патриарх Павле. Негово Светейшество е заедно с най-големите военнопрестъпници - Радован Караджич и Радко Младич. Тук  патриарха не е просто очевидец на ставащото, а пряк участник, който видно е че, даже благославя двамата сатрапи виновни за смъртта на стотици хиляди хора. Не знам дали душата му е намерила покой горе на небесата оставяйки в кръв народите, които е бил призван да учи на смиреност и вяра. 

Не се оказа много по-различен от него и настоящия патриарх  Ириней. Без да си вземе никаква поука от случилото се по земите на бивша Югославия и разбитите съдби на милиони хора, той размахва факла за разпалване на нов пожар в Косово.
Патриархът призова своите сънародници в Северно Косово „да останат на барикадите”. Ето какво заяви той дословно  по време на една от поредните си литургии: ”Удържайте, докато властниците не видят, че сърбите защитават своята земя и са поставили барикадите на своя земя, за да запазят своите домове и своя край, в който живеят от векове.”

Патриарх Ириней

Но за какво призовава настоящият сръбски патриарх? Отново ли към война и кръвопролитие между сърбите в Северно Косово и двумилионното албанско население в останалата част на тази вече независима държава? Къде остана християнският морал, правото на другия, на различния от теб да определя сам своето място в живота и своята съдба.
Трудно е да се повярва, че след толкова пролята кръв 

отново от амвона  идват призиви за война

 Явно уроците на историята не са научени. И какво да очакваме от останалите висши духовници в същата тази църква щом патриарсите са загърбили Христовата вяра и гледат на кръв.
Владиката Василий Качавенда е най-зловещата фигура сред висшите сръбски духовници прегърнал откровено идеологията на великосръбския шовинизъм и етническото прочистване. Запечатан е мигът, в който той благославя бойците от паравоенното формирование „СКОРПИОНИ” за извършване на последващите разстрели на 8 000 мюсюлмани в Сребреница. 

Свещенник Качавенда

В съвременния свят това се нарича ГЕНОЦИД.
А какво да кажем за следващия „герой”-поредният сръбски владика Филарет обвиняван за това, че е подкрепял и даже укривал за известно време военнопрестъпниците Радован Караджич и Радко Младич.

Владика Филарет-картечар

В името на Отца и Сина и Светия Дух- огън!!!
Тук негово Високопреосвещенство дядо Филарет е метнал юнашки леката картечница на рамо, опрял гръб в бронираната машина, пред ухилените физиономии на една разпасана команда от убийци.
И да се върнем в по-ново време, за да видим какви ги вършат митрополит Амфилохий и владиката Атанасий на протестен митинг в центъра на Белград по повод сключено споразумение между Сърбия и Косово в белгийската столица Брюксел през месец май 2013 година. На него без капчица свян от духовните си санове и призванието отредено им от християнската черква Амфилохий произнася  яростна, войнствена реч, в която не се поколебава да заплаши със смърт министър-председателя Ивица Дачич, подобно смъртта настигнала  друг един бивш сръбски премиер Зоран Джинджич. Безпрецедентната заплаха бива придружена от провеждане на заупокойна молитва за правителството и парламента на Сърбия. Нещо, което знаем се прави само за мъртвите!
Но това не е само позиция на някои от сръбските владици. Свещеният архиерейски Синод, разбирайки за подготвящия се план за Споразумение относно нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово излиза със Заявление в което критикува предстоящото споразумение. За владиците „Това изглежда дори не  продажба на нашата най-важна в духовен и исторически план територия, а на безусловна капитулация”. И още, критикува се правителството за това „че става въпрос за пълно оттегляне на институционалното присъствие на Сърбия от територията на южната и област, за установяване на ограничена автономия на сръбската общност на територията северно от моста Ибър в Косовска Митровица в рамките на управлението на Хашим Тачи и с това за непряко и мълчаливо, но все пак фактическо признаване на съществуването  система на държавна власт в Косово, независима от съществуващото държавно устройство на Сърбия”.
Забележете годината е 2013. Сръбската православна църква не желае нормализиране на отношенията, не иска признаване независимостта на Косово, отказва присъединяване към Европейския съюз и говори за духовни и исторически права и територии. Явно сръбските владици имат слаби познания, като по история, така и по география и демография. Исторически Косово е принадлежало поне на шест държави между които и Царство България. Духовно в него са се наслоявали културите на Римската империя, Източната Римска империя, България, Турция и Сърбия. Демографски  сега то е населено изключително с албанци, а косовските сърбите се изпаряват светкавично към същинска Сърбия, където митингуват по площадите с призива- „ Косово йе Сърбия”. Но тези истини явно не допадат на Синодалните старци за това  те ги пропускат в своето Заявление.
Всичко това не остава незабелязано от Европа и света. Международната кризисна група „Сърбия след Джинджич” изготвя и публикува доклад в който прави извода, че СПЦ е една от най-консервативните и изолационистки християнски църкви в православния свят. Цитираме: „Сръбската православна църква е крайно консервативно организирано национално тяло, което се идентифицира с въпроси, които иначе биха се разглеждали като политически или дипломатически-държавни граници, тип държавност,отношението на държавата към гражданите й, политиката към националните малцинства, и др. Позицията на Църквата често е антизападна, изолационистка и дефанзивна. По време на войните в бивша Югославия нейното отношение може да бъде определено само като екстремистко и в някои случаи яростно националистическо, тъй като си затваря очите пред етническото прочистване, а в някои случаи дори го оправдава.”

Масов гроб в Босна

Ясно, просто и категорично са направени изводите в този доклад. На сръбските свещеници не е спестено нищо. Ако приемем, че истината е такава оттук следва естественият извод, че редом с военнопрестъпниците Милошевич, Хаджич, Младич, Караджич и прочие трябва да бъдат изправени на съд и ред висши и не толкова висши духовни служители. Това са военнопрестъпници облечени в раса.
- Тези набедени  „Божи” служители участвуваха в националистическите митинги в Сърбия с речи и декларации.
- Благославяха военни и паравоенни формирования за извършване на жестоки масови убийства на невъоръжено цивилно население.
- Взимаха и пряко участие в убийствата и кланетата на мирни хора.
-Даваха приют и скривалище на издирвани от властта и международния съд в Хага военнопрестъпници.
- Продължават и днес да насъскват сърбите срещу другите етноси и религиозни общности.
- Обричат сръбския народ на изолация и невъзможност за постигане на цивилизационнен избор в посока Евроинтеграция.

Мястото на тези антихристи е в съда, но не Божия, а човешкия съд, тук на земята, за да отговарят за ужасните си грехове, за подстрекателствата към братоубийствена сеч, за индулгенциите давани на садистите за успокоение на съвестите им, за липсата им на Християнски морал превръщащо ги в нещо повече от обикновени престъпници.
Пътят на Сърбия към Европейският съюз и Европейската ценностна система минава задължително и през това очистение. Не може престъпните духовници облечени в раса, по които още стоят неизсъхнали петна човешка кръв да се крият зад пагоните на десетина военнопрестъпници и да продължават лицемерните си християнски проповеди от църковните амвони.
Трябва да има справедливост сега, тук, на земята-веднага.
Справедливост за всички!