Огнян Минчев*

Когато един човек достигне или надмине зрялата средна възраст, от неговото поведение се очаква умереност и уравновесеност. Не за друго, а защото той вече е натрупал определена история на лични постижения, грешки, успехи и провали, които са неотделима част от личността му. Няма нищо по-необяснимо от радикал на преклонна възраст, който иска да започне живота си от "нулата". Това с още по-голяма сила се отнася за личност, облечена с публично доверие да ръководи общите дела на своите съграждани - като политик или държавник. Защото управлението на една държава никога не бива да започва от нулата. От нулата започват индивиди като Вл. Ленин, Мао Цзе Дун, Хитлер и Пол Пот. Държавникът облечен в демократично изразеното доверие на съгражданите си носи отговорност за миналото - което не е създадено лично от него, защото най-важният компонент на едно демократично управление е неговата приемственост. На основата на тази приемственост може да се разгърне и най-радикалната промяна за обновление на държавата и обществото. Защото миналото очертава стартовата площадка на промяната към бъдещето.
Доналд Тръмп не дължи нищо на миналото. Той не дължи нищо на факта, че трансатлантическата връзка на патронаж от страна на Вашингтон към западна Европа след разгрома на Хитлер на практика създаде и 

утвърди ролята на САЩ като свръхвелика сила

 Той не счита за необходимо да си припомня, че съвременният германски пацифизъм е продукт на една радикална денацификация, която промени из основи колективното съзнание на немците и Америка бе основнен фактор за създаване и утвърждаване на тази нова германска идентичност. Тръмп не дължи осъзнаване на факта, че ЕС е инструментът за преодоляване на ексцесите на европейския национализъм, довели до две саморазрушителни войни. От разрухата, между впрочем, Европа бе извадена с помощтта на плана Маршал и с решимостта на своите големи държавници да създадат нова общност от европейски нации, надраснали ограниченията на конфликтната си идентичност. Тръмп не обича ЕС - той му мирише на една прекалено силна Германия и на една прекалено равноправна Европа, която остава лоялен партньор на Америка, но притежава достойнството сама да се променя - макар и бавно и трудно.
Тръмп няма нужда от съюзници. Обединените в съюзи американски партньори са достатъчно силни за да не позволят открит диктат. Подобно на Владимир Путин, Тръмп обича да общува с лидери на отделни, за предпочитане уязвими и крехки държави, на които може да се нарежда, и с които не се налага да се споразумяваш. Тръмп се чувства доста по-комфортно с враговете си, отколкото със съюзниците си. Неговият свят е тъмна и опасна гора, в която той има честта да бъде най-мощния властелин, призван да подчинява или отстранява другите. Това е ключът към разбиране на неговата 

дълбока психологическа близост с Путин

 През годините след идването си на власт Путин бе непрекъснато убеждаван да се присъедини към щастливия мирен свят на съвременна Европа. Вижте колко хубаво живеем, казваха му западните лидери. Обитаваме красив парк, в който вече няма хищници, вегетарианци сме, берем цветя и плетем венци на своята близост и еднинство. Путин се дразнеше на тези оферти. Неговият свят бе и си остава джунгла, населена с опасни хищници. Да тръгне в джунглата без пушка на рамо и да бере цветя и гъби му се струваше най-идиотското занимание, в което могат да го ангажират. С приятеля Доналд разговорът е друг - независимо дали ще се бият или ще се помиряват, те могат да се разберат с две думи или дори с едно кимване с глава.
Европа няма право да се оплаква от отношението на Тръмп към нея. Ние изгубихме доста години в непростима инерция и илюзии на фона на очевидното нашествие на една нова епоха на все по-арогантно съперничество, в което място за невъоръжена добронамереност няма. Не зная дали ще ни се наложи да харчим 4 на сто за отбрана. Притеснявам се да не ни се наложи спешно да харчим повече. Мисля, че нямаме право на избор на свят, в който да живеем - светът отново става труден, навъсен и подчинен на състезанието на твърдата сила. Можем да избираме ролята си в този свят - или сме общества, решени да останат в челото на световната цивилизация с икономика, свобода и човечност, или сме готови да се подчиним на чужда решимост да бъдем маргинализирани. Между впрочем Доналд Тръмп е Америка - но само част от Америка. Поне досега Америка е била велика страна защото никой не е успял да пречупи нейната решимост да бъде 

"града на хълма" - образец за свобода

в един свят, който далеч не винаги цени и отстоява свободата. Не знаем дали Тръмп ще остане в Белия дом за един или за два мандата, но Америка ще остане на хълма доста по-дълго от следващите 7 години. Ние сме длъжни да съхраним и утвърдим това, в което вярваме независимо от това какви предизвикателства ще ни предложат тези седем оставащи години.
Тръмп подкрепи Брекзит, предложи сделка на Макрон за да излезе от ЕС. Сигурно е готов и на други стъпки за да постигне раздружаването на Европа. Тръмп принадлежи на политическо движение от крайната американска десница, чиито конспиративни теории отдавна разглеждат обединението на Европа като враждебен на Америка процес. Не е по силите ни да променим мирогледа на тези хора. Но те са само част от Америка. Трансатлантическият алианс за сътрудничество е ценностна общност преди да бъде властова общност и общност за сигурност. Ние ще дадем разумния си дял в отбраната на западния свят. Но това не бива да става под диктат - това трябва да бъде резултат от споразумение между съхраняващи достойнството си нации и граждани от двете страни на Атлантическия океан. Европа е под заплаха - не от Доналд Тръмп, а от новия свят, в който живеем. Трябва да се защитим със собствени сили, за да съхраним по-широките съюзи, гарантиращи нашата сигурност.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на Faktor.bg