Янко Гочев*, историк

Главното събитие е освобождението на Силистра. То е резултат от предишните победи на българските войски. Поражението на румънците при Тутракан и Сарсанлар е толкова тежко, че те панически. Побягват и изоставят крепостта Силистра.

В самото навечерие на нейното освобождение в града цари мрачна обстановка. Вихри се румънският терор, който не щади нито един българин. Заедно с румънските войски в Силистра вилнеят и три взвода руски кавалеристи. Те разбиват и ограбват магазини, занаятчийски работилници и жилищни домове. Пияни руски драгуни обират парите и скъпоценностите на силистренци под формата на "контрибуции".

Когато на 7.09.1916г. румънските власти напускат Силистра, те извършват много престъпления и жестокости. В центъра и крайните квартали на града са избити 77 души, чиито трупове са оставени да се въргалят по улиците. Част от силистренци са завлечени към Дунав и са захвърляни в мътните му води, където намират смъртта си. Друга група българи са навързани на въжета и са разстрелвани и съсичани в близост до местната кланица. Стотици силистренци са отмъкнати и прекарани по понтонен мост в околностите на град Калъраш. По-късно те са използвани като жив щит срещу настъпващите български части. Броят на избитите, изкланите и умъртвените по жесток начин в Силистра остава и до днес неясен. Сигурното е, че само бързото настъпление на българските войски

спасява българите в Силистра от масово унищожение

Втората по сила румънска крепост през 1916 г. Силистра пада през 1916 г. в български ръце без бой. Още на 8.09.1916 г. щабът на III-та армия насочва свободните си войски към крепостта. 4-та Преславска дивизия извършва марш-маньовър към Силистра, която бързо трябва да бъде заета. Тя действа в посока на североизток като заслон срещу евентуален опит на румънците да настъпят от Кубадин към Силистра. Преславци настъпват към Аккадънлар, за да променят фронта си в източна посока. Скоро щабът на дивизията получава известие, че румънците са напуснали Силистра без бой. Затова частите на дивизията веднага са насочени натам. Частите на 4-та Преславска дивизия трябва да съдействат на 1-ва Софийска дивизия при атаката на Силистра. Тъкмо ''шопите'' успяват да влязат първи в крепостта на 9.09.1916 г. На този ден българският трибагреник отново се издига над объркания и изплашен град, част от българското население на който е отвлечено зад Дунава. Така е възстановена една справедливост. Силистра отново влиза в България както в периода на Средновековието.

Същият ден Конната дивизия активизира дейността си. Тя продължава усилено да разузнава, като изпраща в различни посоки свои предни части. Придвижва се на север и достига Бей бунар.

С победите при Тутракан и Добрич и освобождението на Силистра

завършва Тутраканската операция на III- та армия

Равносметката е впечатляваща. Само за една седмица румънците и техните руски съюзници са бити и след победоносни боеве и перфектно организирани действия са освободени трите основни български града в Южна Добруджа. Успехът в операцията се дължи най-вече на победата при Тутракан, превзет за два дни след мощна атака, но също и на героичната отбрана при Добрич, където е сломен натиска на превзъхождащите руско-румънско-сръбски войски. Българските войски достигнат безпрепятствено до старата българо-румънска граница от 1913 г. За малко повече от седмица е освободена цяла Южна Добруджа.

Победите на III-та армия предизвикват объркване сред румънските правителствени и военни среди. Именно в тези едноседмични победоносни сражения румънците разбират какво значи да водиш истинска война с българите.

Поради влизането на българите в Силистра, силите на Антантата са принудени да се изтеглят на линия, съответстваща на старата добруджанска граница. Войските се прегрупират, реорганизират, попълват и започват да се подготвят за нови сблъсъци.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.