Мая Георгиева

19 октомври 1915 година се оказва един изключителен ден в най-новата история на България. Правителството, ръководено от премиера Васил Радославов, взима изключително тежко, но родолюбиво държавническо решение - катедралният храм в София „Св. Александър Невски”да бъде преименуван и да носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”. Единодушно гласуват всички министри, а смелото решение е взето преди 100 години с протокол № 166 на МС. Така българската държава ясно показва, че Русия е вражеска страна, а България може да има самостоятелна и независима външна политика, отказвайки да бъде третирана като васал на „братушките“ и имперските им амбиции. Този исторически факт е малко известен и през последните години на комунизъм и посттоталитарен преход е грижливо укриван и подценяван от обществото.

До крайното решение се стига, 

след като на 14 октомври Руски кораби и самолети вероломно нападат Варна, 

бомбардират морската столица, а българите изпитват реално силата на руската „любов“.

На 1 октомври 1915 г. е обявено влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Тройния съюз. „Братушките“ са гневни на Царство България заради опитите да води самостоятелна политика. Анти българската пропаганда е обхванала мощно руските медии, а омразата към всичко българско се насажда в руското общество. За да даде урок на непокорната млада държава, а и за да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да бомбардира Варна, като наказателна акция срещу българите.

Руската ескадра е съставена от 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда, и се командва от вицеадмирал Новицки. Обстрелването на Варна продължава един час и седем минути, а след това противникът се оттегля неочаквано. Причината за обрата е заради две немски подводници U – 7 и U – 8. Последствията от нападението са тежки. Загиват девет души – петима мъже, едно момче и три жени. Ранените са 24, като сред тях са двама офицери и четирима войници, които изпълняват служебните си задължения. Значителни са материалните загуби за града, те се оценяват на 2 милиона златни лева.

Нападението на Варна има отзвук както в българския, така и в международния печат. Вестниците оценяват станалото като варварски акт. Според вестник „Дневник” русите убиват не само жените и децата във Варна,

те убиват веднъж завинаги русофилството.

Много силен е коментарът във вестник „Балкански куриер”: „Тежко впечатление остави в политическите среди в София съобщението, че руската черноморска флота е бомбардирала града Варна. Русия стреля срещу създадената от нея България. И защо? Само за това, че последната се стреми единствено към обединение на своята нация и пристъпи към реализирането на своите идеали, едвам след като Русия се опита и не успя да принуди Сърбия доброволно да отстъпи.

Цар Николай II не погазва ли завета на дядо си Александър II, нашия обожаем освободител, който ни начерта Сан Стефанска България”.

Публикация във вестник “Камбана” отправя директен призив към управляващите и гражданите в знак на протест срещу руското варварство 

да бъде сменено името на храма „Св. Александър Невски”.

Министър-председателят Радославов откликва само четири дни по-късно на обществената идея. Решението е подкрепено и от църковните среди, които приемат най-големия български храм да носи имената на Светите братя Кирил и Методий. Всъщност публична тайна е, че първоначалната идея е този величав храм да носи името на покръстителя княз Борис. Но лукавата руска дипломация, с помощта на родни продажници русофили успява да обърне намеренията и да наложи, въпреки волята на българските политици и духовенство името на руския светец Александър Невски.

Малко повече от пет години храмът носи името Съборна църква “Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий”, но след края на Първата световна война, в началото на март 1920 г., името отново е възстановено на „Св. Александър Невски”. Заслуга за новото коленичене пред Русия има изцяло земеделското правителство на Александър Стамболийски

Всъщност и до днес за православните българи малко известна е истината за житието на натрапения на България руски „светец“ Александър Невски. През различни етапи от живота си той се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като 

„смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.

Историкът Алексей Волович пише за изтъканата от противоречия и низости фигура на светеца:

„Почти цялата европейска историческа мисъл се свежда до това, че „именно колаборационизма на Александър по отношение на татаро-монголите и предателството към братята му Андрей и Ярослав през 1252 г. е довело до установяването в Русия игото на Златната орда”.

Именно измисленият светец Александър Невски, на когото българите се кланят е един от основните виновници за 240-те години на робство за народите на Русия, тъй като той е принудил хората да признаят Златната орда, без бой и оръжие.

Александър, в действителност, бил потомък на рода на Чингисидите, роден от наследничка на хан Батий (Бату). А Чингисидите по майчина линия били на почет в Златната орда, но не могли да претендират за трона. Така повелявал кодексът на монголите – Великата Яса.

Александър официално е считан и за син на княз Ярослав Всеволодич, който царувал в Суздалските земи и призовал през 1245 г. руските князе да признаят Батий за „свой цар”.

След което активно сътрудничи с окупаторите, изпълнявайки полицейски функции и събиране на данъци за татарите от руските земи.

За това, че Ярослав Всеволодович изпраща собствения си син Александър, заложник в лагера на Батий, знаят всички. Но за това, че е наричан от Батий негов син, наричан брат от сина на Батий - Сартак, носил името Неврюй, след което вероятно по-късно става Невски, неизвестно защо продължава да се мълчи.

„Подвигът“ на канонизирания за светец Невски е предателство и към собствената му кръв.

Научавайки, че брат му Андрей, който управлява в Ростов, княз Даниил Галицки и Ярослав Тверски, решили да въстанат срещу Ордата, ги предава. Заради това „геройство“ става Владимирски княз и получава огромна армия, с която залива Рус с кръв и огън. Нямат брой поробените хора, изгорените села и градове.

За жестокостта на Александър са се страхували дори да говорят, масови екзекуции и жестоки изтезания, с това той се отплаща на Рус за родството. Набивал хора на кол, избождал очи, отсичал носове. Но Църквата го канонизира Невски защото не позволил католицизмът да дойде в Русия.

Църквата го възнаграждава за това, че не позволява на Украинска Рус да направи своя европейски избор още преди векове!

В „Течна дружба“ 3 Иво Инджев повдига завесата от

митове около образа на светеца.

Освен православен християнин съвсем не е изненада, че Александър е бил още и:

Католик: тъй като през 1248 г., следвайки примера на баща си княз Ярослав, приема католицизма, както е видно от писмо за благодарност от папа Инокентий IV, в което той, в допълнение към благодарностите пише, че изпраща архиепископ в построения под патронажа на Александър Невски катедрален храм в Псков!

Мюсюлманин: преди смъртта си през 1263 г. приема исляма в столицата на монголите, тъй като новия хан на Златната орда, Берке, е първият хан-мюсюлманин, а Невски бил гъвкав политик. Това разкрив Олег Чеславски в свое изследване, което в България е почти непознато.

Така реално българите трябва да осъзнаят един зловещ факт, който вероятно е и един от най-тежките митове, с които е поробена душата и вярата им - катедралният храм на Църквата им носи името не само на жесток тиранин и убиец, но и на човек,

който завършва живота си като мюсюлманин. 

Затова утре, ако някой все пак реши да смени името на храма, не се учудвайте, ако ДПС се окаже новият защитник на светеца Невски.

В българската история обаче делото на премиера либерал Васил Радославов, от преди 100 години ще остане ярък пример за родолюбие и национална независимост.