За първи път излeзе книгата-днeвник на Илия Бешков „Черната тетрадка“ (ИК „Изток-Запад“). Луксозното издание предлага среща с живота и творчеството на една от най-значимите личности от българския културен и обществен живот и ни среща с досието и личния дневник на големия карикатурист. Съставители на книгата са покойният Александър Бешков – син на карикатуриста, и съпругата му Савка Чолакова. Интересна част от книгата е полицейското досие (от 1925 г. до смъртта му през 1958 г.) на Бешков и албум с най-значимите му карикатури, както и снимков материал от личния архив на семейството на художника. Големият рисувач е бил интересен както за царската полиция, така също и комунистическата Държавна сигурност, която събира донесения за него до последния му час.

Ето какво крият архивите за Бешков:

Донася: агент „ЛОМСКИ“

Приел – И. Бенбасат – IX. гр. отд. „Б“ 30.III.1949. г., в 14 часа

Донесението се отнася за изказвания на ИЛИЯ БЕШКОВ – карикатурист

Данните не са проверени, на с. с. може да се вярва

Източникът донася, че на 26. III. т.г. е посетил Ил. Бешков в дома му на ул. „Оборище“, в 18 часа. В разговор между другото Бешков е казал следното: „Моята работа като карикатурист е цяла философия. Не е криво огледалото, когато физиономията е уродлива. Аз виждам нещата не така, както един комунист ги вижда. Старая се да бъда тълкувател на живота не по това, което е замислено да се направи, а по това, което е направено. Аз съм мистик и всичко възприемам през сърцето си, а после като мине през разума, става като снежинката паднала в калта. Комунистите например искат да направят народа щастлив и благоденстващ, но душата му изкарват до строй. Народът няма сили и роптае. Аз виждам едното и другото, но пò ми допада ропотът и вместо да излезе „язовир“, то излиза „ледовир“. Кой би отрекъл на първенците комунисти теоретичната подготовка. Богат език, отлично перо, блестящи оратори, но лоши практици. До което се хванат, все съхне, защо не, а хората го правят по техно указание. А хората са прости и не могат много работи от тяхната философия да разберат. Аз имам една лоша кошмарна нощ – убийството на брата и за това скептически гледам на всичко. Даже аз мога повече нещо да дам, но като зная, че не е идеологически, а по едно недоразумение. Д-р Иван Бешков стана жертва и аз ги молих да му простят, но никой не ме чу. Оттогава гледам на комунистите като на хора, които нямат сърца...

12.VIII.1949 г. от отд 5. X гр.

По време на летуването му в гр. Балчик от 12.VII. до 5.VIII.1949 година, художникът Илия Бешков в много разговори с летовниците изразявал реакционни възгледи върху живописта, литературата и изкуството. Тия му възгледи са станали причина за предизвикване скандал между него и Туше Андонов – фоторепортер на в. „Отечествен Фронт“. По този повод е било свикано събрание на летовниците – членове на БКП и СНДМ. След събранието Лозан Стрелков, който е председателствал това събрание, е казал, че са били натрити мутрите на някои партийни членове, които са се дължали хулигански към художника Бешков, а не са имали държание на партийци, че те трябвало да действат по пътя на убеждението, а не с нападки и обиди, че Бешков с течение на времето ще изправи своите възгледи. На Варненското пристанище, тъй като не е имало носачи на багажа, Бешков казал: „Разбирам демокрация на народа, ама ни направиха хамали.“

Строго поверително!

Донася инф. „АРКАДИ“

Приел р.ча Деливлаев отделение „ИМ“ Отдел 3-ти, У-ние, 3-то на 9.4.1954 г В 11 часа в я/ка.

Д О Н Е С Е Н И Е Отнася се за изказванията на Илия Бешков – обект на НД при отделението.

Източникът донася: На 31 март т.г. проф. Илия Бешков – народен художник, проф. в Художествената академия, земеделец, е казал следното в присъствието на Динов – художник-карикатурист, сътрудник на в. „Стършел“, комунист и Мана.......... – бивша студентка на Бешков, безпартийна: „Запитват ме защо не излизам от 1 и половина година с карикатури в пресата. Правя го от страх от милицията, която не се отличава с нищо от полицията. През фашистко време човек не рискуваше толкова много както днес, защото фашистите не се считаха толкова исторически необходими, колкото комунистите и сред тях все се намираха хора, които да гледат нещата по-нашироко. А днес, чрез изискванията за положителни герой и за безконфликтноста, които не значат нищо друго освен замазване и прикриване на истината, човек се вижда много натясно, когато рече чрез карикатурата да изправи обществените недъзи. Комунистите, подобно на някогашните евреи изхождат от двата логоса: мисълта и словото. Те нямат усета за формата и пространството, както хората от латинската раса, които имат чувство за реалността. Ето защо те ще изгубят както едно време евреите територията си в борбата им с папата, който е представител от 1300 години на латинското изкуство за реалността и пространството. Еврейството никога не е дало нищо съвършено в изкуството, защото му липсва усет за формата и пространството. Това се вижда и в творбите на Иля Еренбург, на когото аз казах, когато беше тук, при един интимен гуляй, че е сухо противоречие, състоящо се от монмартърски скелет, който е натрупан със съветско месо. Нашият Министър на културата – Аврамов, промени името си, за да може да критикува Леви, който направи грешки преди това като председател на КНИК. Какво излиза от това. Аврамов не е същият Леви, Аврамов критикува Леви, Аврамов е по-добър от Леви и т.н.“ По въпроса за международното положение каза: „Опитите с водородната бомба, остава да се заключи, че светът отива към унищожение. Да се заличи изцяло един остров, широк в диаметър 20 клм. и да остане на негово място, на морското дъно един дълбок кратер, да се почувствува експлозията в дължина на 1000 км това не е шега. А това е истина щом като Радио Лондон, което го предаде, го коментира по повод на усложнението международната обстановка.“ Лицето, което е било представено на източника от писателя С[лав] чо Красински, живее в с. Иваняне и се казва РАДА ПОПОВА, по баща д-р Даскалова. София, 9 април 1954 год.

„А Р К А Д И“

Задачи: Да покани Илия Бешков вкъщи по обсъждане на новата картина, като говорят по общи въпроси и постепенно навлязат за [не се чете] тата в Худ. Академия, неуредици и причините за това. През седмицата да покани по същия повод и Дечко Узунов. Да посети д-р Танев и води разговор по политически въпроси.

(ръкописно – Фандъков)

С П Р А В К А

ЗА ПРОФ. ИЛИЯ БЕШКОВ – избран за делегат на II Световен конгрес за Мира

ИЛИЯ БЕШКОВ е роден в с. Долни дъбник – Плевенско. Завършил е Художествената академия в София, след което до 1934 год. е работил във в-к „Пладне“ като карикатурист. Преди 9 септ. 1944 год. е бил пладнар и е ратувал за работничеството. Брат е на бившия министър ИВАН БЕШКОВ, който е осъден на смърт от Народния съд. След 9-ти септ. 1944 год. ИЛИЯ БЕШКОВ става член на БЗНС, но след оцепването на Н. Петков от съюза, минава на негова страна. Отказал е да гласува за смъртна присъда на НИКОЛА ПЕТКОВ. По време на процеса на последния е заявил, че е опозиция и щял да остане докрай такъв. Понастоящем е професор по рисуване в художествената академия. Води открита агитация пред студентите против Отечествения фронт. По време на I Световен конгрес за мира се е изказвал пред сътрудника „АРКАДИ“, така: „Не приех да бъда представител на България в Световния конгрес за мира поради това, че мирът, за който се събирал конгресът, въобще не съществува. Конгресът е бил свикан от СССР по принуда.“ БЕШКОВ минава за един от най добрите наши художници. Награден е с най високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият много често е канен на приеми във Френската легация. Нашето мнение е, ИЛИЯ БЕШКОВ да не бъде допуснат за делегат на II Световен конгрес за мира.

Н-к група: (Г. Николов)