Ирина Бокова, може да свали българското правителство, ако не бъде номинирана официално за поста генерален секретар на ООН. „Войната“ вече бе обявена от Георги Първанов и формацията му АБВ, а на фронтовата линия до тях вече застанаха кръгове на задкулисието - монархия, олигархия, червена номенклатура, кадри и зависими от ДС. Бившият външен министър Паси дори плаши, че Борисов проваля цяла Източна Европа. Опасно е, че зад родната истерия в подкрепа на Бокова прозира сянката на Кремъл, а това е красноречив знак, че това не са интереси на България.

Faktor.bg публикува поредица за Ирина Бокова (виж тук Първа, Втора и Трета част, б.р.), осъществена с помощта на колеги от САЩ и Франция.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

Бивши западни дипломати и ветерани от времето на Студената война са единодушни, че Пеню Костадинов е притежавал умението да създава приятелства. Ведър, приветлив и усмихнат, с добро и нехапливо чувство за хумор той е успявал бързо да стопи разстоянието между себе си и своя събеседник още при първия разговор. Тази негова способност е била рано забелязана и наред с владеенето на западни езици и инженерното образование е главна причина за неговото вербуване. По-късно, в съветската разузнавателна школа, за която Костадинов вече свободно разказва, тези вродени умения са били шлифовани.

За да бъде изпратен втори път на работа в САЩ само в рамките на едно десетилетие показва, че неговите шефове във външното разузнаване са били много доволни от неговата дейност. Макар, че носи рискове - вече е познат на американските служби и почеркът му на разузнавач е анализиран, през 1979 година. Костадинов се отправя със семейството си за втори път зад океана.

Това е период на активизиране на ръководените от Москва български тайни служби в чужбина. Българското външно разузнаване е свързано с основните канали за контрабанда на наркотици и конвенционални оръжия. Често се действа безскрупулно и не се подбират партньори - Първо главно управление на Държавна сигурност поддърж

топли връзки с терористични организации в Европа, Латинска Америка и Близкия изток

Използват се и брутални средства - в Лондон е убит писателят Георги Марков, а в Париж е направен опит за убийството на журналиста Владимир Костов. Българските служби са в тесен контакт със "Сивите вълци" и са заподозрени в активно участие за ликвидирането на Папа Йоан Павел II.

Макар да изпълнява и външно-политически задачи на разузнаването, няма сведения Пеню Костадинов да е бил използван за мръсни поръчки. Той работи главно по линия на така нареченото "научно-техническо" разузнаване, чиято основна задача е да краде западни технологии за военната промишленост на Съветския блок. Краят на 70-те и началото на 80-те години на миналия век са период на бързо развитие на високите технологии, а страните от Съвета за взаимопомощ( СИВ) или същите държави, които формират Варшавския пакт изостават значително от Съединените щати, Япония и Западна Европа. Съветската военна машина се задъхва от липсата на собствен научно-технически потенциал и кражбата на западни технологии става приоритет за разузнаванията на пакта. В периода между двете си назначения за търговско аташе в Ню Йорк Пеню Костадинов получава допълнителна подготовка от съветски специалисти в областта на ядрените технологии. Все пак той е инженер в съвсем различна сфера. Между 1979 година, когато пристига за втори път в САЩ и края на 1983 година, когато е арестуван от Федералното бюро за разследване, Костадинов търси и намира в няколко случаи възможности да се добере до важни документи, свързани с американските ядрени програми.

Седемдесетте години са период и на сериозни кадрови промени в българското външно министерство. Все по-малко са останалите там полуграмотните служители, напълнили министерството в първите години след деветосептемврийския преврат. Новите назначения в чужбина и в самото министерство са на хора, подготвени в съветски дипломатически и разузнавателни школи, но все „наши деца“. Дошло е времето на млади, амбициозни и квалифицирани кадри като Ирина Бокова да поемат щафетата от

слабо-грамотните бивши партизани

и провинциални партийни функционери.

Ирина Бокова получава солидно образование в Московския държавен институт за международни отношения. Особено важна е тясната и специалност - военни съюзи, контрол над въоръжаванията, оръжейни системи за нападение и отбрана. Подготовката на Бокова обхваща сферите на съвременните оръжия и технологии. Но все пак тя не е ядрен физик или инженер и това е само малка част от школовката й. Основната област, в която е подготвяна е детайлно познаване на военно-промишлените отношения в Съединените щати. Преди комадироването и в Ню Йорк през 1982 година, Ирина Бокова изучава главно частните корпорации, които произвеждат военна техника и кадровия състав на цивилните контрактори в Америка. Според нейни колеги от онова време, които след промените емигрираха в Западна Европа и Северна Америка - младата Ирина едва ли не е знаела поименно основните фигури в тази област - от хората, които взимат решения в корпорациите, комисиите в двете камари на Конгреса и Пентагона, до учените и техническите специалисти във военната индустрия и индустрията за стоки с двойно предназначение.

Снимка в галерия: Братска прегръдка между вътрешния министър на ГДР Ерих Милке и българския разузнавач

Следва Пета част