Българският посланик в Москва Стаменов – агент на НКВД, разкрива novayagazeta.ru

Няколко дни след началото на войната, през юни 1941 година, посланикът на България в Москва Иван Стаменов бил поканен в рестаронт „Арагви“ от човек, който му се представил като Павел Анатолиевич Павлов, секретар на самия Берия.

Това, което българският дипломат чул от влиятелния си събеседник го поразило: Сталин искал да предаде чрез него предложение за мир на Хитлер, при това, бил готов на огромни териториални отстъпки.

Всъщност, „секретарят на Берия“ бил високопоставен чекист, ръководителят на специалния отдел на НКВД Павел Судоплатов. А въпросите и предложенията, изложени пред Стаменов, които да предаде в Берлин, Судоплатов получил лично от Берия. Начинът, по който били формулирани не оставяли никакво съмнение кой е авторът.

Посланието, в съвършено разпознаваемия сталински стил, с двукратни повторения, гласяло: „Какво би устроило Германия, при какви условия Германия е съгласна да прекрати войната, како е нужно да се направи за прекратяването на войната?“

Интересно е друго. Сталин изцяло бил изгубил чувството за реалност. Той, като 

удавник, който се хваща за сламка, 

мислел, че все още не е късно всичко да бъде спряно, да бъде превърнато в ограничен инцидент на границата, в своего рода демонстрация на германската сила, която да подсили териториалните им претенции. А той – Сталин – трябвало само да убеди всички в необходимостта на нов Брестки мир. Да, позорен, но необходим за спасяването на Съветския съюз.

Какво е принудило през 1953 година Судоплатов да напише признание за своето участие в това позорно дело? Напълно възможно е това да е ускорило неговия арест като доверено лице на Берия. За Судоплатов, който осъзнавал колко наказуема е тази „акция“, е било важно да се разграничи и от Берия и от това извънредно опасно дело. Отстъпването на територии на Хитлер е държавна измяна в чист вид.

Със задна дата Судоплатов измислил обяснение за позорната инициатива на Сталин. В своите мемоари той хитрува, „пренасяйки“ събитията на 25 юли (месец по-късно), и се опитва изцяло да промени смисъла му, като твърди, че това е била проста дезинформация, целяща да се спечели време за „мобилзация на силите“.

В показанията си пред прокуратурата от 10 август 1953 година Судоплатов е по-точен. В тях той възпроизвежда четирите точки, продиктувани от Берия, припомняйки и предупреждението да запази всичко в най-строга тайна, иначе той и семейството му щели да бъдат 

унищожени

След като е арестуван, на 21 август 1953-та, още на първия разпит Судоплатов обяснява, че със Стаменов се е срещнал като с агент, а не е водил „преговори с посланик“, както и, че бил убеден, че това е задача поставена от съветското правителство, иначе не би го изпълнил.

Самият Берия на разпит на 11 август 1953 година разказва как го извикал Сталин и го попитал: „Стаменов още ли е в Москва?“

Когато научил, че българският дипломат още е в Съветския съюз, Сталин много настоявал чрез връзките на Стаменов в Берлин да се изясни: „Какво иска Хитлер, какво се опитва да постигне?“

Когато на разпита през 1953 година показали показанията на Судоплатов на Берия той заявил, че първите две точки са описани правилно, а за останалите „не помни“.

Два дни по-късно, Берия отново е на разпит, на който му съобщават, че към другите обвинения с постановление на прокуратурата се добавя и „измяна на Родината“.

Берия отново заявил, че е изпълнявал пряка заповед на Сталин, но този път „успял“ да си спомни и потвърди и останалите предложения към Хитлер, като уточнил, че не ставало дума за целите Украйна и Прибалтика, а само за отделни техни части, както и, че в тях не е ставало дума за Белорусия, Буковина и Карелския провлак.

На следващия ден, 14 август, Берия добавя: „Аз вярвах на Судоплатов, не се съмнявах в него, а освен това имах указание от Сталин, да не вкарвам ново лице за връзка със Стаменов“.

След проведената среща с посланика ни, съветските служби започнали да контролират шифрованата кореспонденция на българското посолство, за да се изясни дали са предадени 

сталиновите „мирни предложения“

За хода на тази операция Берия докладвал на външния министър Молотов. Дали през 1953 година Молотов е давал обяснения пред президиума на ЦК на КПСС по повод тези събития не е известно.

Защо Сталин е бил толкова убеден, че ако даде „откуп“ Хитлер ще го остави на мира?

В навечерието на войната в потока от разузнавателни донесения в Кремъл има едно прелюбопитно съобщение от източник с агентурно име „Лицеист“. То е поставено на бюрото на Сталин на 25 май 1941 година:

„Германският план за война със Съветския Съюз е разработен до най-малките детайли. Максималният срок за войната е 6 седмици. За това време Германия планира да овладее цялата европейска част на СССР, но не би посегнало на правителство в Свердловск. Ако Стаалин успее да спаси социалистическия строй в останалата част на СССР, това не би пречило на Хитлер“.

В Кремъл имали пълно доверие на този източник. Едва след войната става ясно, че „Лицеистът“ (латишкия кореспондент в Берлин Орестс Берлинкс), който имал обширни връзки във върхушката на Райха, всъщност е бил двоен агент и е изпълнявал указанията на германското ръководство. И не е удивително, че всички прогнози на „Лицеиста“ се сбъдвали, например, за предстоящата окупация на Югославия.

Но неговите сведения били приемани от Сталин за чиста монета, докато на практика чрез „Лицеиста“ със Сталин са говорили Хитлер и Рибентроп, те директно са изпращали сигнали за това какво очаква СССР и неговите вождове.

Междувременно, седмица преди началото на войната, на 14 юни чрез ТАСС съветското ръководство изразява „съжаление, че Германия не предлага нищо ново, по-тясно споразумение“. С това съобщение Сталин се опита да прикрие концентрацията на съветски войски на границата и тяхната настъпателна конфигурация. Според него, войната е можела да бъде отложена чрез лавиране... А ако не, то, след като получи ултиматум от Германия, да удари пръв, но без да изглежда като агресор.

Но германците, не отговорили на сталиновия „сондаж“ (съобщението на ТАСС), дори не съобщили за него в пресата, просто го игнорирали. Колко гневен е бил Сталин от тази липса на реакция личи от неговата знаменита резолюция върху съобщение, получено от комисаря на държавна сигурност Всеволод Меркулов от 17 юни 1941-ва, в което, позовавайки се на източници от щаба на германските ВВС, се казва, че „военните мероприятия по подготовката на Германия за въоръжено нападение срещу СССР са напълно приключили и ударът може да бъде очакван във всеки момент“.

На това съобщение с яркозелен молив Сталин пише: „Другарю Меркулов, можете да изпратите своя информатор на майната му, той е дезинформатор, не информатор“.

Сталин очаквал, че Германия ще действа както обикновено – първо поставя неизпълним ултиматум, сред това напада. Но в своя дневник Йозеф Гьобелс пише на 16 юни: "Този път ще направим нещата различно, няма да полемизираме, затваряме се в пълно мълчание, а в деня Х просто нанасяме удара“.

Събитията се развиват стремително, а 

в Кремъл цари паника

На 21 юни Гьобелс пише: „Въпросът с Русия се изостря с всеки изминал час. Молотов искаше да дойде в Берлин, но получи решителен отказ. Трябваше преди половин година да се занимава с това...Във Финландия започна мобилизация, Сега вече Москва може най-после да забележи какво очаква болшевизма...“

Да, Хитлер сменил схемата. Ударил пръв и ударил мощно. Да се каже, че Сталин бил объркан е все едно нищо да не се каже. Той бил смазан и морално сломен. Дори не събрал сили да излезе пред населението през първия ден на войната, поръчал на Молотов да го направи. А риториката била на обиден човек: „вероломно ни нападнаха“.

И така, какво да се прави, питал се Сталин.

Да отстъпи и да запази властта поне в част от страната! При това, колкото по-рано, толкова по-добре. Може дори да не се налага да ходи чак в Свердловск, а жертвайки западните области и Прибалтика, ще успее да се задържи и в Москва.

Хитлер предлагал на Сталин да се скрие зад Урал, а Сталин бил готов да пожертва териториалните си придобивки от 1939–1940 година.

Историкът Сергей Случ пише по този повод: „Сталин не разбирал същността на политика Хитлер, той признавал само един аргумент – силата. И тези конвулсии на международната арена, които демонстрира Кремъл през пролетта на 1941 г. са най-добрата илюстрация на тази неадекватна оценка на случващото се“.

Остава неясно, передал ли е Стаменов информацията по предназначение. Берлин мълчал. Хитлер вярвал в силата на германските войски и нямал нужда от сталиновите отстъпки.

Но той наистина е смятал, че мястото на Сталин е зад Урал и доказателство за това е разговор в тесен кръг проведен през 1942 година. Когато попитали Хитлер на кого ще бъде поверено управлението на територията на СССР отвъд линията Архангелск–Киров–Астрахан, където германците нямали намерение да настъпват, фюрерът казал: „Ами на Сталин ще го поверим, той умее да управлява този народ“.

Минали години. Генералисимус Сталин се наслаждава на славата си, а придворните историци пишат „правилната история на войната“ – историята на неговите победи.

Но Сталин помни, че тайната за неговата страхливост и падението му през 1941-ва е известна на трима души.

Именно с това може да се обясни това, че през 1950-година изведнъж, без видима причина Сталин предлага на министъра на Държавна сигурност Абакумов да арестува Судоплатов. За това съобщава и Берия при един от разпитите:

„...през 1950 година Абакумов ми каза, че има указание от Сталин да арестува Судоплатов, но не ми каза за какво трябва да го арестува. Беше ми ясно, че Судоплатов ще бъде унищожен, и посъветвах Абакумов да поговори още веднъж със Сталин и да запази Судоплатов“.

Демаршът на Сталин изплашил Берия

Той си давал сметка, че може да бъде следващия след Судоплатов, но на 5 март 1953 година Сталин умира.

Ето и точният текст на признанията на Павел Судоплатов до Министерския съвет на СССР:

„7 август 1953 г.

Докладвам за следния известен ми факт.

Няколко дни след вероломното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз, приблизително на 25–27 юни 1941 година, бях извикан в служебния кабинет на народния комисар по вътрешните работи на СССР Берия.

Берия ми каза, че има решение на съветското правителство, съгласно което е необходимо по неофициален път да се изясни при какви условия Германия би се съгласила да прекрати войната против СССР и да спре настъплението на германо-фашистките войски. Берия ми обясни, че това решение на съветското правителство има за цел да създаде условия, позволяващи на съветското правителство да маневрира и да спечели време за мобилизиране на силите. В тази връзка Берия ми заповяда да се срещна с българския посланик Стаменов, който по информация на НКВД, имал връзки с германците и им бил добре познат<…>.

Берия ми заповяда в разговора със Стаменов да поставя четири въпроса. Той ги прочете от тефтерчето си и те бяха следните:

1. Защо Германия, нарушавайки Пакта за ненападение, започна война срещу СССР;

2. Какво би удовлетворило Германия, при какви Условия Германия би се съгласила да прекрати войната, какво е нужно за прекратяването на войната;

3. Ще бъде ли удовлетворително за Германия предаването на такива съветски територии като Прибалтика, Украйна, Бесарабия, Буковина, Карелския провлак;

4. Ако не, то за какви територии претендира допълнително Германия.

Берия ми заповяда да водя разговора със Стаменов не от името на съветското правителство, а да поставя въпросите в хода на разговор за създалата се военна и политическа обстановка и да изясня също така и мнението на Стаменов по тези четири въпроса.

Бериями каза, че смисълът на моя разговор със Стаменов е в това, Стаменов добре да запомни тези четири въпроса.

Берия изрази увереност, че Стаменов ще направи така, че тези въпроси да стигнат в Германия…“

(Руски държавен архив)

Снимки в галерия:

1. Българският посланик Иван Стаменов

2. Ръководителят на специалния отдел на НКВД Павел Судоплатов

3. Гневната резолюция на Сталин от 17 юни 1941 г.

4. Благодарности на Сталин към Хитлер от 25 декември 1939 г.