Борян Ангелов

Напоследък нещо съм позагубил музата си за писане. Причини много. Не мога да съм от тези, които пишат едва ли не за всичко. Моят приоритет е българската история все пак. Неизбежно е да не си пристрастен и от политиката при това положение. Хората, които познават и знаят историята определено имат и самочувствието да дават политически оценки на това, което става в момента. Проблемът идва от една страна от факта, че не винаги познаването е и разбиране на историческите процеси и явления. Другият много сериозен проблем е, че при политическите си оценки повечето от историците се ръководят от сравнение на несравнимото.

Веднага давам пример. Преди няколко дни Божидар Димитров предложи много екстравагантната идея операцията срещу ИДИЛ да се казва „Кан Тервел” в памет на българския владетел спрял арабския халифат през 717-718 г. Веднага започнаха едни постове във Фейсбук, които ни изпълват със законна национална гордост. Както се казва „И ний сме дали нещо на света!”. Още от малък търсех и за съжаление намирах несъответсвия в официалното обяснение на родната ни история. След близо два века Симеон Велики прави нещо, което е тотално противоположно на Тервел. За да унищожи Византия той се опитва да привлече „Фатимидите” в Египет. /Фатимидският халифат е шиитски. Затова и е свързан с дъщерята на пророка Мохамед – Фатима. Унищожен е по време на кръстоносните походи от легендарния Саладин./ Все съм се питал какво ли би станало със средновековната българска държава ако Симеон бе успял и имахме обща граница с арабския фатимидски халифат. Историята не се занимава с „ако” все още, уви! Но понеже ние не се занимаваме с история, а с политика, можем да си позволим

малко историческа фантастика

Вариант първи. След успешна обсада Константинопол е превзет от коалицията между православна България и шиитския халифат в Египет. В резултат на договор „за вечна дружба” България получава великия град, мести там столицата си, присъединява малоазийските провинции към държавата и става стожер на православието. Столицата на държавата се преименува на Сименовград, естествено. Египетските фатимиди получават византийските острови Кипър, Родос и Крит като бази за нападение срещу сунитския халифат. Последва обща кампания срещу отслабения след смъртта на Харун Ал Рашид арабски сунитски халифат в резултат на което Велика България на Симеон получава свещения град Йерусалим, фатимидите установяват своята власт до шиитски Иран /Персия/ а сунитите остават само в Западия африкански бряг и на иберийския полуостров. Кръстоносните походи не се състоят защото Велика православна България не допуска схизма между Рим и Симеоновградската вселенска патриаршия, още повече Йерусалим е обявен за открит град за всички религии. Обединените шиитско-православни сили се изправят срещу монголите и ги разбиват. Те се връщат обратно в Азия, превземат Китай и стават конфуцианци и последователи на Буда. Няма селджукски турци, няма османски турци. Абе въобще благодарение на мъдрата политика на Симеон светът става едно по-хубаво място за живот. Започва ренесансът благодарение на срещата на двете култури – християнската и шиитската. Рим, Италия, Франция, Англия си остават едни малки и изостанали държави, където хигиената е далеч от стандартите на Велика България. Америка е открита от викингите, но остава в неизвестност до 18 век понеже подправките в Европа се доставят от новата супер сила – Велика България. Великите географски открития не се случват просто защото няма нужда от тях. Пътят до Индия е контролиран от двете приятелски супер сили – Велика България и Великият Фатимидски шиитски халифат. Те установяват контрол на търговията с Китай, най-вече на коприната и барутът. Опитът да бъде изнесен „черната пудра” е пресечен от общите усилия на митнически служители на Китай и другите две велики държави. През 18-ти век „индианците” правят своя държава. След като са си изяли бизоните решават да си търсят нови земи. Срещат оцелелите последователи на Ерик Червенокосия и съвместно предприемат пътешествие към Европа. Така се срещат Старият и Новият свят. Срещата е съпътствана от размяна на подаръци. Американските индианци изпращат делегация до император Борис V., който благосклонно приема тези заблудени души и ги покръства в правата вяра – т.е. православната. Забравих да кажа, че няма Московско княжество. Просто защото Киевска Рус се спасява от татарите на Чингис хан благодарение на намесата на Велика България, нейния съюзник ВФШХ /по-нататък ще използвам тази абревиатура за съкращение на Великия Фатимитски шиитски халифат/ и привлечени като „тринадесетия воин” викинги от Норвегия, които както се знае са родствени на българите с вярата в горите Тилилейски. Абе какво да продължавам? Приказка, а не история!

Или пък Фатимидите решават да забравят своите верски различия със сунитите и историята става съвсем друга. След смъртта на Симеон сунити и шиити съвместно атакуват Велика България и от нея не остава и спомен. Все се чудя как да я кръстим тази операция – Кан Тервел или Симеон Велики?

Надявам се този историко-прогностично-футуристичен поглед на историята и политиката да ви е убедил в едно нещо. Няма как да знаем какво ще се случи, колкото и добре да познаваме историята. Това, което става сега ще бъде някога история и нейното обяснение зависи най-вече от гледната точка на този, който я представя. Както и политиката, разбира се!

Но ако се върнем към реалностите - на 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойския мирен договор. Само че аз няма да говоря за този договор по познатия начин. Няма да говоря за загубени територии, бежанци, военни ограничения и т.н. Всеки, който се интересува от темата, може да пита чичко Гугъл. Публикации дал бог. Аз ще се опитам да разгледам тази болезнена тема от друга гледна точка. Тази на

националния суверенитет

Напоследък след атентатите в Париж, инцидентът с руския пътнически самолет, другите акции на ИД и естествено най-накрая след свалянето на руския СУ от турски изтребители интернет пространството ври и кипи от коментари. Взаимни обиди и квалификации за „русофилство” или „американофилство” запълват до такава степен нета, че на човек му е трудно да отсее зърното от плявата. Неизбежно е при такива обстоятелства крайните оценки да са повече. Рядко може човек да чуе сериозни коментари. Един от най-смешните, поне за мене, бе на Петър Волгин. Обяснението му накратко е, че Западна Европа и САЩ плащат цената на своята колониална и имперска политика. Ако не бяхме 2015 г., а например 1984 г. щях да си помисля, че се намирам в час „по политическа обстановка”, който се провеждаше един път месечно в час на класа. По-тревожното за мен е друго. Приказването за нашия суверенитет, както и едно гротескно изобразяване на родната соц. действителност с оглед на днешните събития. И така днес попадам на два коментара, които както се казва, ме предизвикаха да седна на компа и да пиша. Както е казал Селинджър: „С любов и омерзение”.

Първият цитат е от „Сподели EU”, което следва да се чете като „Сподели РУ/сия/”. „БЪЛГАРСКОТО СЛАВЯНСКО ДВИЖЕНИЕ, КОЕТО ОБЕДИНЯВА В СВОИТЕ РЕДИЦИ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА РАЗЛИЧИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ, ЖИВУЩИ В БЪЛГАРИЯ – БЪЛГАРИ, РУСНАЦИ, ЧЕХИ, СЛОВАЦИ, УКРАИНЦИ, ПОЛЯЦИ, МАКЕДОНЦИ, СЪРБИ, З А Я В Я В А: „Ние сме възмутени от агресивното нападение на турския самолет върху руския самолето-разузнавач, който е изпълнявал бойна задача, свързана със съвместното участие на антитерористичната коалиция в борбата срещу Ислямска държава. От години ние предупреждавахме света за агресивния характер на фашисткия режим на Ердоган, за това, че на границата със Сирия се намират лагери за подготовка, обучение и въоръжение на бандитски формирования, които непрекъснато навлизат в сирийската територия начело с турски офицери. Тези бандитски формирования се подкрепят финансово и материално от САЩ и НАТО. Тъй наречената ИДИЛ не е държава, а военна база на САЩ и НАТО, от където продължава агресията и военните действия в региона на Близкия Изток. Със създаването на този юмрук срещу народите в региона и въвличането на Турция във военния конфликт със Сирия, САЩ постигат обединение на Близко източния фронт с Черноморския регион, включвайки в своите военни планове България, Румъния и Азербайджан. България е била безядрена мирна зона, но през последните години в страната се настаниха военните бази на НАТО и САЩ, което е пряка заплаха за мирния живот на българите. НИЕ НАСТОЯВАМЕ :- от България да бъдат изведени военните бази;- да се спрат военните учения на чуждите войски в нашата страна;- да се възстанови Българската армия, способна да защити страната;- да се забрани вноса в страната на биологическите, химическите и ядрените оръжия;- да се въведе контрол над продажбата на произведените в България оръжия. Да не се изнасят оръжия в зоната на военните действия– в Украйна и ИДИЛ. - да се забрани навлизането на бандити под формата на мигранти в нашата страна. Ние, членовете на Българско Славянско Движение, сме против разпространяването на оръжия, против подкрепата на войните срещу славянските и православни народи. Ние сме в подкрепа на Русия, която винаги е била център на славянството и закрилница на славянските православни народи. МИР И ДРУЖБА МЕЖДУ НАРОДИТЕ!”.

Ще продължа с още един цитат от сайта БУЛТАЙМС с много претенциозното заглавие: „Дойде време да ви кажа и това, което никой няма да изрече!”.„Годините, в които управляваха комунистите не ги превърнаха във велики хора, и днешните няма да останат в историята като такива, но България беше и ще бъде Велика сила, защото сам Бог е благословил тази земя, независимо от тежките изпитания върху нея. Само преди 25 години нямаше по-голяма военна сила на Балканите, а може би и в Европа от Българската армия. Запомнете! Никога България не е имала отбранителна доктрина. Това беше заблуда за враговете ни. Много от вас са чували и са възприели подсъзнателно, че сме разчитали на руснаците в рамките на Варшавския договор. Да, така трябваше да се знае. Истината обаче е друга. Имахме пълно превъзходство по брой военнотехнически единици над Гърция и Турция взети заедно и абсолютна военна хегемония над целия Балкански полуостров. Мощен и модерен военнопромишлен комплекс, независим от никаква конюнктура. Висококвалифициран инженерен състав и мобилност при употреба на военна сила, непозната в общото възприемане за военно изкуство. Специалисти на световно ниво по употреба на ядрената енергия за мирни цели с действащи мощности. И не само за мирни! България беше втората след Русия ядрена сила в Европа с всички възможности за абсолютен контрол на военните действия, независимо от численост и технически възможности на неприятели. Дори изборът на Хитлер за военен съюзник не е случаен. Ние не сме случайна, нито маломерна военна сила нито по население , нито по дух! Дори турската армия като най-многобройна в НАТО не беше според мярката ни, а за възможности да не говорим. Те разчитаха на помощ от други, защото възможностите, които ние имахме ни закарват в Константинопол за броени часове. Без възможност за съпротива нито в небето, нито по земята. Надявам се да разберете защо днес сме голи и боси…Ето това е истината, която видях с очите си и свидетелствам за истинност пред вас!”. Авторът е представен по следния начин: „Полк. Николай Марков е водещ експерт по национална сигурност. Роден през 1970 г. Завършва висшето военно училище във Велико Търново, а след това и право във Великотърновския университет. Започва работа в Националната служба за охрана /НСО/ през 1993 г. и се издига с качествата си до ръководни нива. Висококвалифицираният и надпартиен експерт непоколебимо отстоява офицерската чест по-предявени обвинения за „неизпълнение на задача“ – да направи… 50 лицеви опори и за обида на началник. По време на делата срещу него той разкрива, че държавните охранители шпионират по нареждане на ръководството наши и чужди политици, но това не е разследвано. Полковник Марков е отстранен от НСО през 2007 г., след скандал с президента Първанов, че гардове събират нерегламентирано информация за политиците, които охраняват”.

Много се извинявам за големината на цитирания текст, но не искам някой да си мисли, че цитирам само в удобен за мен контекст. Някои вече се питат каква е връзката между Тервел, Симеон и Ньой. Националния суверенитет отговарям. Симеон е този, който всъщност подчинява държавния суверенитет на една своя личностна амбиция. Тервел е обратния пример, поне за мен. Държавник, който мъдро и прозорливо не се възползва от затрудненията на Византия, а напротив. Помага на тези, които стоят и ще продължават да стоят като буфер между нашествениците от Азия и България. Трагичния пример е след по-малко от шест века, когато силата и мощта на империята са блед спомен, както и силата на българската средновековна държава между впрочем, и настъпва един от най-тежките мигове в нашата история. Държавния ни суверените е унищожен и заменен с този на Османската империя. Ще трябва да минат четири века за да се изгради националното мислене у българите. Едва след това ще започнат и борбите за възстановяване на българската държавност. След възстановяването на Третото българско царство силата на националния дух ще бъде в основата на държавата до 27.11.1919 г. На тази дата се слага край на независимостта на България като държава, слага се край на възможността да се браним сами. От този момент, до ден днешен, се установява доктрината на „ограничен национален и държавен суверенитет”, уви! Най-тежки, естествено, са военните клаузите на договора, които предопределят тази доктрина.

„Братята славяни” апелират да махнем базите на НАТО най-вероятно за да ги заменим с такива на Варшавския договор, извинете ме –Русия. Пак те казват, че сме били „безядрена мирна зона”, ама военния експерт твърди друго. Според него сме имали „Специалисти на световно ниво по употреба на ядрената енергия за мирни цели с действащи мощности. И не само за мирни! България беше втората след Русия ядрена сила в Европа с всички възможности за абсолютен контрол на военните действия, независимо от численост и технически възможности на неприятели”. А кажете ми на кого да вярвам?

Знаете ли? Не им вярвам изобщо. 

На „братята славяни” не вярвам

най-вече защото там, в техния апел, има една много малка и интересна подробност. Включили са македонците като славяни живущи в България. Ей, писна ми от тая безподобна коминтерновска помия. Не ми стига славянофилската имперска политика ами трябва да изтърпявам и реплики на болшевишкия Коминтерн. Знаете ли, че ако ги бяха включили като „автохтонно” население на Балканите, наследници на Александър Македонски, щях просто да се засмея. Ама когато говорим за подписването на Ньойския мирен договор, трябва да помним, че е и денят в който се е родил ген. Михаил Савов. Когато този достоен българин умира не иска държавно погребение, не иска почести и други подобни атрибути. Но изрично настоява на гроба му да бъде поставен негов бюст, който да гледа кум Македония. Тази Македония, която никога не успява да види свободна!

Приключвам вече! Не мога да подмина „военния експерт”, обаче. Няма как! По една малка подробност съм бил и аз в същото учебно заведение – ВНВУ „Васил Левски” във Велико Търново. Не колкото него, разбира се. Само 9 месеца. Но за тези месеци разбрах немалко. Първото е, че съседните нам турска и гръцка армии имаха сериозно превъзходство в самолети. Нашите войски имаха паритет на чуждите армии горе-долу до ниво батальон. А след това ставаше ясно, че евентуалното превземане на Цариград от нашите войски е просто мираж. Не само това! На всяко годишно генерал-щабно учение, което се разиграваше над Арбанаси се виждаше едни и също нещо. Как българските войски се изтеглят и укрепяват по билото на Стара Планина и след това чакаха намесата на Одеския военен окръг. А Трета армия в Ямбол? Трета армия бе „жертвения агнец” докато чакаме руснаците!

Толкоз! И аз казах. За съжаление много хора са специалисти – по история, политика, военно дело и какво ли още не! Така че малко по-внимателно с предложенията за излизане от НАТО и ЕС. Трябва да е ясно на всички, че след Ньой България няма шанс, възможност да провежда отново политика на неограничен национален суверенитет. Такава е реалността, за съжаление! Между другото това е реалност не само за нашата страна.