Димитрин Вичев

Вие ме предизвикахте,жалки комунистически лицемери.

Затова още в началото ви заявявам ясно и категорично: Няма да си тръгна от този свят, докато не видя разбити и унищожени партиите ви. Така, както вие разбихте демократичните партии и движения след 1989 година.

Ще работя неуморно всеки ден, за да видя поне част от вас в затворите, а откраднатите милиони и милиарди левове - конфискувани в полза на българската държава и народ, който ограбихте. За вас прошка и милост няма да има. Заклевам се в името и честта си на достоен човек.

Поводът за моя гняв са снимки и публикации в медиите от 9.04.2016 г., по повод “тържествено” честване на 100 години от рождението на д-р Петър Дертлиев - един от възобновителите на публичната дейност на Българската социалдемократическа партия и неин дългогодишен безспорен лидер. На това събитие са присъствали не един или двама лицемери - комунисти, лъжци, крадци и измамници. Това безсрамие отключи 

моя гняв

Аз не само познавах д-р Дертлиев , аз бях един от най-близките му съратници до 1994 г. Наричаше ме „сине”. Аз - на 33 години, а той - на 75. Обичаше ме искрено и се гордееше с мен. Виждаше ме като продължител на делото му и надежда за достойното бъдеще на България и на БСДП.

Партията винаги бе на второ място. След Родината. Често повтаряше, че за доброто на България би жертвал и партията , и себе си, ако е необходимо.

Гледаше с години и десетилетия напред. Бе визионер, принципен човек и неподкупен политик. Истински европейски хуманист, идеалист и политически романтик.

Смяташе за абсолютно недопустимо да се съчетава политика и бизнес. Всъщност, така мислеха и хората от другите „стари” партии, като земеделците от БЗНС „Никола Петков”, Стефан Савов от Демократическата партия и достойните хора от началото на прехода, оцелели след комунистическите репресии. За разлика от онези новопокръстени и назначени „демократи“, за които след време стана ясно как са се промъкнали в демократичните партии, какво са вършили и продължават да вършат до днес в управлението на страната ни.

Ще разкажа как се запознах и защо бях 

до Доктора в продължение на четири години

На 26.11.1989г. група социалдемократи, оживели от комунистическите лагери и затвори, възобновиха публичната дейност на Социалдемократическата партия, която до тогава, в продължение на 40 години, се ръководи от задгранично представителство във Виена.

Тези хора бяха платили за идеалите си с много години затвор, преследвания и репресии.

Бяха преминали през Белене, през Пазарджишки и Старозагорски затвори, изселвани, уволнявани, изключвани или прокудени от Родината.

Такива бяха лидерите на българските социалдемократи през 1989-1990 г. – образовани, ерудирани и жестоко репресирани, но искрени демократи и антикомунисти.

Аз имах огромното щастие да познавам и да се уча от тези достойни хора - д-р Атанас Москов, д-р Петър Дертлиев, Виолина Лулчева, инж. Груди Панчев, инж. Александър Константинов, Руен Крумов и Михаил Петков.

Ще припомня накратко за всеки от тях.

Атанас Москов - доктор по международно право, завършил в Белгия, член на Изпълнителното бюро на Международния социалистически интернационал, депутат в Парламента преди комунистическия преврат на 9.09.1944 г. През 1946 г. победил в мажоритарен избор за Велико народно събрание вождът на комунистите Георги Димитров. Арестуван, пребиван, лежал две години без присъда в килиите на Държавна сигурност, после -още две в Белене. Заточен в Севлиево до смъртта си през 1995 г.

Д-р Петър Дертлиев - лекар, най-младият член на опозиционната група във ВНС през 1946г., вече преминал през лагера „Росица“. Блестящите му ораторски изяви и смелата антикомунистическа дейност му носят 10 години затвор в Плевен, в Пазарджик и лагерите във Венчан и Белене. После за дълго интерниран в Трявна.

Инж. Груди Панчев - учил преди и по време на войната в Политехническия университет на Мюнхен, после - в Бърно, Чехия. Деец на младежката социалдемократическа партия . През 1946г. е бил застъпник на Атанас Москов и обединената срещу комунистите опозиция при изборите за ВНС. Изхвърлил с ритници от изборна секция в София, нахлулия в нея пиян кандидат, Георги Димитров. После се изкачил по гръмоотвода на покрива на Народното събрание, за да свали от там червеното комунистическо знаме на окупиралата България руска Съветска армия. Осъден за тези свои действия на 20 години затвор, част от тях изкарани в Белене и в други затвори. Интерниран до 1970 г. в Ямбол.

Михаил Петков - деец на младежкото движение на социалдемократите, арестуван, измъчван и лежал по комунистическите затвори от 19-годишна възраст.

Виолина Лулчева - дъщерята на един от лидерите на БСДП и депутат във ВНС през 1946 г. Коста Лулчев, съден и лежал по затворите повече от 10 години. Самата тя, година и половина хвърлена в затвор до 1948 г. И после интернирана.

Такава бе и съдбата на Руен Крумов и на Александър Константинов.

Съдба на мъченици за свободна и демократична България.

До тези достойни хора застанах и аз. Защото моето място бе в редиците на истинските антикомунисти, на просветените и образовани хора, с идеи за европейска демократична България, изградена по Скандинавски модел - силна социална държава, в която предприемчивите хора имат свободата да творят, а хората се оценяват не по натрупаните богатства и постовете, които заемат, а по приноса им за общото благоденствие и достойнство на нацията.

Затова, още през декември 1989 г. се свързах с тези хора. В дома на Груди Панчев, на ул.„Цар Асен” в София, се запознах и говорих с Доктора. Разказах му кой съм аз и защо съм тук. Разказах му, че на 22 години, като студент в Свищов, комунистите ме вкараха в затвора за антикомунистическа дейност и пропаганда. За мъките, разпитите и побоищата в Главно следствено управление на Държавна сигурност на ул. „Развигор” в София през 1980 г., за Седмо отделение на Софийския централен затвор, където лежах до килиите на осъдените на смърт. За Десети отряд на Старозагорския затвор, където бяхме изпращани политическите затворници, ще пиша друг път, по друг повод.

Разказах на Доктора, че още на 11.11.1989 г. с приятели и колеги създадохме в Шумен неформалната организация Демократичен съюз „Възраждане”, на която бях избран за председател. Разказах му, че след като научих за възобновената дейност на БСДП (от истински антикомунисти), търся моето място сред тях. Попитах го с какво мога да помогна. И той ми каза, че сега са необходими структури по места. Да се връщам в Шумен и да се захващам с това.

През януари 1990 г. учредих Шуменската организация на БСДП и бях избран за председател.

До април създадохме организации във всички общини на Шуменска област. Направихме го заедно - българи, турци, арменици, роми.

До изборите за ВНС на 10.06.1990 г. наброявахме около 800 души. Аз бях кандидат за народен представител от коалицията СДС в 40-ти едномандатен избирателен район – Шумен, а Михаил Петков, заместник-председател на БСДП, стана водач на пропорционалната листа. Той бе избран за депутат.

През 1991 г. бях водач на листата на СДС–център /БСДП-Екогласност/.

През есента на същата година, на Конгрес на вече 80-хилядната БСДП, бях избран за заместник на д-р Дертлиев, заедно с видния столичен адвокат, депутат от ВНС и по-късно министър на Правосъдието, Петър Корнажев. Третият заместник-председател на БСДП бе Вълкана Тодорова, депутат от ВНС, а после - съветник на Президента Петър Стоянов.

През 1992 г. бях на Конгрес на Втория интенационал в Берлин, който се проведе в Райхстага и бе първото международно събитие на Обединена Германия в тази историческа сграда. Доктора ме запознаваше с елита на световната социалдемокрация - премиери, президенти, министри и депутати от целия свят, като Фелипе Гонсалес –премиер на Испания, Франц Враницки – канцлер на Австрия, Гру Харлем Брунтланд –премиер на Норвегия , Андреас Папандреу– премиер на Гърция и още много други.

Видях уважението на тези хора към д-р Дертлиев и към България.

И изпитвах неудобство, защото Доктора ме представяше като бъдещ негов приемник и лидер на БСДП. Това впоследствие ми създаде и малки тревоги с прочутата „българска завист” и желание кой да води „бащина дружина”, и на кого е правото на „наследство”.

Това е и една от причините да се оттегля от активна политическата дейност в началото на 1994 г.

После са занимавах с предприемачество и с гражданска дейност, но не в полето на политиката. Съществената причина, за да се оттегля от активна политическа дейност, бе започналото 

„роене” на социалдемократите на партии и партийки, 

непрестанните атаки от страна на комунистите от БСП, представящи се за „леви” и „социални”, ударите от страна на „новите” демократи и назначените „антикомунисти”, представящи се за „десни” и „пазарни”.

На онова знаково събитие в Берлин през 1992 г. тези „нови демократи“ от БСП не можеха да участват, дори и не мечтаеха за това да бъдат допуснати скоро да гласуват и да бъдат избирани. Те можеха само завистливо да наблюдават от балкона.

Тази омраза им даде сили, за да направят всичко, на което са способни, за да унищожат БСДП. И успяха. Разбиха партията на малки парчета като вкараха интриги и амбиции вътре в нея. Накрая извършиха подмяна в общественото съзнание с откраднатите идеи, лозунги и чисти личности. Защо успяха ли? Защото комунистите са престъпници по природа. Те са и ще останат завинаги крадци и интриганти.

Това ни демонстрираха и сега - с присвояване на името, идеите, думите и паметта на д-р Петър Дертлиев.

Предизвикахте ме, лицемери

През 1946 г. Кръстю Пастухов пише статията „Защо ме изкушавате лицемери”, имайки предвид комунистите, които превръщат славната ни патриотична армия, чрез политическите „офицери”, в преторианска гвардия на комунистическата партия и правителство. Тази статия му коства живота. Не могат да го спасят и подписките на стотици адвокати, негови колеги от цялата страна. Хвърлят го в Сливенския затвор, където заръчват на криминален затворник да го удуши в килията с голи ръце.

По същото време, в „Народния” дом на терора – Дирекция на милицията на „Лъвов мост“, с вряла вода изгарят жива Людмила Славова, младата лидерка на Младежкия социалдемократически съюз... И още, и още престъпления на тази мракобесна, престъпна терористична организация - Българска комунистическа партия.

Престъпниците никога не признаха вината си, не се покаяха, не поискаха прошка.

А ние, репресираните, в името на България, бяхме готови да им я дадем.

Да прочетем заедно тази зловеща част от българската история, да почетем жертвите, да им издигнем Пантеон на безсмъртието, както в Испания след франкиския режим, да се поучим от историята и да вървим напред. Да работим заедно за модерна и благоденстваща България, част от европейското семейство на свободните и богати народи.

Вместо това, комунистите не само, че не се покаяха и не признаха вината си пред България, те просто за 26 години я съсипаха, разграбиха, унищожиха и станаха днес най-богатите олигарси и мафиоти. Преоблякоха се и създадоха други партии, с нови имена , но пак лъжливи и крадливи. Защото няма никакво значение как се наричат и как се определят - леви , десни или центристи. Водачите им пак са от средите на комунистическата партия и нейния „боен отряд” Държавна сигурност. Същите мазни, нагли, арогантни и престъпни хора. Партийци, които обратно на завета на д-р Петър Дертлиев, жертваха България в името на партиите и себе си!

И тези комунисти ронили сега сълзи и изричали лицемерни думи на годишнината на Доктора. Комунистите, представящите се днес като социалдемократи - Георги Първанов - агент Гоце, Румен Петков, Ивайло Калфин от “лявата” партия АБВ, разни „модерни” русофили, измислени социалдемократи и червени земеделци, се събрали и развели лика на д-р Дертлиев като индулгенция за комунистическите престъпления и своите лъжи.

Изпратили „поздравителни адреси” и бившите комунистите, днешни демократи Бойко Борисов и Цецка Цачева от партия ГЕРБ, както и комунистите – днешни социалисти Михаил Миков и Стефан Данаилов от социалната БСП.....

Вие сте лицемери, г-да комунисти! Както и да се наричате сега.

Вие пропуснахте наистина „историческия шанс” да се покаете и да получите прошка.

Вече е много късно - за прошка и помирение. Особено след това, което извършихте през тези последни 26 години. Поне аз, докато съм жив, няма да ви простя!

Всеки ден ще разказвам на близките и съратниците си, че никога не трябва да ви се доверяват. Ще им казвам, че комунистите са като вълците. Козината си менят , но нрава - никога. Ще им казвам, че не трябва да правят никакъв съюз с престъпници. Ще ги закълна да не се отказват и да се борят да получат справедливо наказание за всичките престъпления преди 1989 година и досега, през последните 26 години. Никога да не спират да се борят за лустрация и декомунизация и да изграждат европейска България само с почтени и морални хора.

В галерия:

1. От ляво на дясно: Руен Крумов, Петър Корнажев, Стефан Радославов, д-р Дертлиев, Вълкана Тодорова , Димитрин Вичев

2. С Горбачов и съпругата му Раиса гости на конгреса в Райхстага