Христо Марков

Толкова съм бесен, че ще започна направо – военният министър Николай Ненчев трябва да си подаде незабавно оставката! Незабавно! Ако не го стори, то би било логично да му я поиска и получи премиерът на България. Реформаторският блок на Кънев и Пръмова, които се пишат, че са десни и към които се числи Ненчев също трябва да поискат коалиционния им партньор да се оттегли. Земеделците, ако искат да предложат друг на негово място, но това е безобразие, ама 

пълно безобразие

Някаква волна трупа от верни маркс-ленинци и именуващи се Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва и още няколко „патриотични” организации взели, че поискали за тържествено и „паметно” събрание-концерт в чест на 100 годишнината на Добри Джуров Централния военен клуб/ЦВК/ в столицата. И министърът на реформаторите и земеделец Николай Ненчев драснал един подпис и им разрешил, знаейки много добре, че безплатното ползване на ЦВК става с изричното негово разрешение. Това е предисторията, на която дълго време не исках да повярвам – толкова абсурдно ми се струваше. Оказа се, че е самата истина, дори имало група софиянци, която справедливо се възмутила и освиркала идващите на тържеството „офицери и сержанти от запаса”. Дори партията на Ненчев БЗНС /едно от многото/ драснали възмутителна декларация, което само по себе си добавя сериозна доза абсурдизъм в наглед пренебрежимото събитие, но не е така.

Разрешението на министъра има своите три вероятности. Първата – Ненчев е подписал със съзнанието, че скандал няма да има и тържеството на партийните другари ще мине тихо и кротко, няма да се забележи, камо ли пък да се докопат медиите до него, както е ставало стотици пъти. В този случай той може да се измъкне с простичкото – „Ами не забелязах, недогледах…” Нещо такова. Втората вероятност – Ненчев просто си вярва, че е длъжен да даде това разрешение, защото в неговите очи др. Джуров е двадесет и няколко години министър на отбраната, ползва се с авторитет сред хората с пагони и т.н. В тази вероятност той може би се е надявал дори на позитивно отношение към персоната му – „Да забравим миналото и престъпленията на комунизма и да вървим напред…” Рефрен, който се чува често в определени среди. Трето – Просо министърът е доволно неориентиран, с остатъци от комунистическо мислене, да не кажа и по-силни думи – просто тъп. В този случай се играе сценката – „Аз съм подписал, но партията ми е категорично против, дори е написала декларация по този повод.”

И в трите случая Николай Ненчев просто трябва да си отиде, защото стореното от него е 

унизително за националната ни памет, 

за хилядите жертви избити без съд и присъда, за преминалите през лагери и затвори, за военното престъпление с нахлуването в Чехословакия през 1968 год. и още един куп престъпления от режим, според закона обявен за престъпен.

В началото на 80-те години на 20 век Добри и Елена Джурови написаха и издадоха една огромна тухла „Мургаш”, в която описват „светлите” си партизански спомени. Та, ако някой иска да възкреси паметта на Джуров да я открие някъде в библиотеките и да я прочете. В нея има всичко и за създаването на терористичните групи на БКП, и за наказателни убийства на напълно невинни хора, и за мащабни грабежи по мандри и селски стопанства, има го дори образа на Янко – бъдещият ръководител на НРБ и комунистически вожд. Ако човек се разрови в архивите ще открие и полицейското досие на Джуров, което е доста обемно и ни представя един краен фанатик на комунизма. Ето например как съдебният състав, председателстван от кап. Стефан Попов е видял през 1943 год. лицето Добри Джуров: „Добри Маринов Добрев в качеството си на особено фанатизиран и деен бандит от „Чавдар” е командвал и водил акциите му, включително посрещането на камиона с крадено оръжие от Военната фабрика и нападението на ж.п. тунела в Макоцево. Още от 1937 год. е виден комунистически функционер. През 1938 год. е осъден по чл. 3 от ЗЗД на 1 год. и 6 месеца строг тъмничен затвор; на 3 април 1942 год. е въдворен в гр. Ксанти, но след 20 дни успява да избяга и започва нелегална дейност на комунистически функционер. С присъда на Софийския военно – полеви съд по наказателно дело щ 792/42 е осъден задочно на смърт.” Какво честваме, г-н Ненчев? Кой честваме така тържествено в ЦВК? За кой подписахте съгласие? И в крайна сметка нима не знаете, че има стократно по-големи герои на съпротивата срещу комунизма – те са хиляди и би трябвало да знаете имената им!?

Какво ли щеше да стане, ако бяхме поискали да се чества една наистина забележителна годишнина? В началото на януари през 1876 год. е роден генерала от пехотата Иван Вълков, т.е. на същата дата се навършват 140 год. от неговото рождение. Ген. Вълков е един от хората спасили България от съветския болшевизъм след 1923 год. и има стократно повече заслуги пред Родината от Добри Джуров. Представяте ли си какъв вой щеше да се надигне от журналистите и „патриотичните” организации, ако някой бе поискал военния клуб за честване на ген. Вълков?! И дали Ненчев щеше да даде разрешение, както за Джуров?

Никога не бива да забравяме, че Джуров бе този, който окървави българската армия с една безпрецедентна агресия срещу суверенна държава през 1968 год. С негова заповед български военни участват в смазването на „Пражката пролет”. Заповедта му е категорична до командирите на 12-ти и 22-ри МСП: „Всички заповеди и разпореждания на Главнокомандващия Обединените варшавски сили във връзка с тези задачи да се изпълняват точно и безпрекословно.” Нима това не е едно от най-срамните петна в историята на България?! Че ние сме първата страна, която настоява за военна интервенция в Чехословакия. Може би и затова последни се извинихме за този

държавен бандитизъм

Аз имам спомен от още една дивотия по времето на същия Джуров. Беше 1981 год. , бях в казармата в Самоков и една нощ ни вдигнаха по тревога, строиха ни и ни прочетоха заповед от „армейски генерал Джуров”, с която поделението бе вдигнато в „повишена бойна готовност”; събрахме багажите, нарамихме автоматите и няколко вечери изкарахме в радиостанциите. В началото така и не разбрахме какво налага това „учение”, на втория ден чухме, че нещо станало в Полша. Един от старите войници успя да чуе по „Дойче веле” какво се случва в „братската страна”, но беше хванат и го засилиха няколко месеца преди уволнението в дисципа. Така и през 1981 год. бяхме на крачка да се повтори дивотията от 1968 год., май ни спаси вътрешния преврат на ген. Ярузелски иначе като нищо щяхме да се орезилим пак.

А спомняте ли си репликата на Петър Младенов към Джуров – „Най-добре е танковете да дойдат.” В резултат на нея същия „герой” нареди привеждането в бойна готовност на танковата бригада в Горна баня. Това съм го чувал лично от президента Желев.

От доста време сме свидетели на истински бяс от съветоидите срещу ангажиментите ни към НАТО и ЕС, но така или иначе България в тези 26 год. нито веднъж не се опозори с агресия срещу чужда държава, не се изцапахме с кръв, не направихме така, че да се извиняваме, докато комунистическата армия на Джуров сътвори един куп идиотщини. Сега тържествено го честват в Централния военен клуб!?

Аз си го спомням в Седмото Велико народно събрание, когато гордо се развяваше на първите заседания в генералската униформа и трябваше да стане скандал, за да свали военната униформа в парламента. По-късно напусна и заседанията възмутен от скверните думи на опозицията срещу неговия „идеал”.

Въпросът с честването на един от най-мрачните образи на комунизма съвсем не е така маловажен, както ни се опитват да го представят. Това е знак, символен 

знак на забравата за комунизма

и най-срамното е, че участва военния министър в сътворяването на тази идеологическа галимация: „Всичко е забравено, да вървим напред…” Забравихме твърде скоро, че народ, който не си спомня историята и злото в нея е осъден да я повтори. Сигурен съм, че никой нямаше да се възпротиви, ако рудиментите на комунизма бяха си направили честването в родното на Джуров село Врабево, Троянско. Там можеха да си развяват червените знамена, да пеят партизански песни, да се възторгват от комунистически спомени, така както откриха на др. Живков паметник в родното му селище Правец, че дори Гоце Първанов отиде на крака. Но честването в ЦВК има символно значение, то е знаково за забравата, за посткомунистическото мислене на българина, който не умее и не желае да преосмисли историята на комунизма. Убеден съм, че това честване не можеше да се случи в началото на 90-те год. на 20 век – просто тогава имаше още някакъв срам у наследниците на тежките комунистически фамилии, сякаш се страхуваха да припомнят за „подвизите” си, още много от репресираните бяха живи и държаха ясни спомени за издевателствата. Тогава другарите бяха прекалено заети с трансформацията на парите, натрупани от други верни другари, сега вече са богати и доволни и започват битката за миналото, за историята, за спомените, защото знаят, че един ден за тях това ще е нужно като инвестиция за бъдещето, а такива като Ненчев може би неволно или просто от глупост им помагат. Единственото достойно излизане от конфузната ситуация е наистина военният министър да си отиде, поне като мъничък знак за покаяние.