Водачът на Хвърковатата чета е роден в Копривщица с името Гаврил Груев Хлътев. Учи занаяти – терзийство и абаджийство, а по-късно става търговец. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски слага началото на революционната си дейност, посветена на свободата на България.

Бенковски е сред главните организатори на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.), приема мисията за подпалване на Цариград и саможертвено се включва в Априлското въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.

Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, Бенковски обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан-Далматинеца, е последният им байрактар.

След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство пада в река Костина пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.