Преди 101 години на днешния ден българската войска води и печели най-важната битка за освобождението на Добруджа. Ето как майор Петко Пеев описва този паметен ден. Споменът му е отпечатан в Библиотека „Прослава“, в края на 30-те години на 20 век.

Майор Петко Пеев: ''Слънцето на двадесет и първи октомври още не бе изгряло, а генерал Колев вече беше на своя наблюдателен пункт. Настъплението бе почнало още в полумрак. Но то бе тъй стихийно, че първите лъчи на изгряващото слънце намериха румъните в отстъпление.
...За срам на румъните и армията им се разиграваше много интересна сцена. Целият скат беше почернял от румънски войници, които, преследвани от нашата пехота и артилерия, бягаха към гребена, за да избегнат огъня. Но това не беше най-чудното. Не за първи път се виждаше румънско бягство. Най-грозното беше, че срещу тях зад гребена се зададоха вериги от казаци, които със сабите или с камшици биеха беглеците и се силеха да ги задържат и да ги върнат на позициите им. Колкото чудно, толкова и смешно беше човек да гледа такива отношения между съюзни войски. Това издаваше напълно възмущението на русите от бездарността и страха на румъните.
Нашите артилеристи бяха бдителни на поста си. Те забелязаха всичко това, което ставаше в редовете на нашите врагове. Веднага нашата артилерия се намеси в тоя спор и пренесе целия си огън в тая посока. 

Румъните бягат, казаците ги връщат с бой, 

но ... „нашата артилерия тури край на спора - няколко снаряди паднаха всред група казаци и румъни - обърна в бягство едните и другите и картината стана още по-смешна, тъй като всред тълпата казаците бягаха първи към гребена и оставиха румъните свободно да се отдалечат".
Един по един укрепените пунктове от главната неприятелска позиция падаха в наши ръце. Беше вече привечер, когато нашите завладяха и последната опора на врага - кота 91.
Веднага генерал Колев заповяда най-енергично преследване. Но, изглежда, съдбата се смили над румъните и изпрати пороен дъжд. Преследването се затрудни, но непреклонният генерал настойчиво продължи. Скоро се спусна тъмният мрак на нощта и даде възможност на цялата Девета румънска дивизия по-лесно да бяга.
Бягаха всички, но най-напред избяга с автомобила си началникът на тази дивизия генерал Петала. А това беше същият Петала, който преди повече от двадесет години следваше военната академия в Торино заедно с тогавашния поручик Иван Колев. Това беше същият оня надут и високомерен румънски офицер, който гледаше всички някак си от високо и дори не ''удостояваше" с разговор скромния български офицер. А сега той бягаше позорно''.
Обобщавайки нейните успешни действия началникът на Източната група генерал-майор Тодор Кантарджиев признава по-късно: "Положително верно е, че завладяването на Кубадинската позиция най-много се дължи на усилената Конна дивизия, а още по-много на нейния бойно прославен, родолюбив, умен и храбър войсководец, покойния незабравим водач на хвърковатата родна конница, генерал-лейтенант Иван Колев''.