Петър Бояджиев, Франция

Г-н Емил Коен тези дни влезе в някаква роля и изпълни поръчка или като резидент, или като пропагандатор на някакво лице, което той нарича « ...известният историк-документалист Веселин Ангелов … ». Дали тази квалификация отговаря на истината, само историците и времето могат да кажат. Емил Коен публикува (виж ТУК, б.а.) коментар, в който повдига дебата дали Ахмед Доган е бил истинският двигател на майските протести на турците срещу режима на Живков през 1989 г. Размишленията му са въз основа на книгата на историка Ангелов „Протестите на турците в България срещу Възродителния процес – 20 – 30 май 1989 г.“. Всеки от нас може да си има своето лично мнение за това тежко време, а моето е базирано на информации и факти, с които разполагам. В случая не без значение е фактът, че историкът Ангелов през последните години се е вживял в ролята на личен биограф на Ахмед Доган, поставяйки му 

ореола на борец и мъченик на комунизма, 

на двигател на борбите на турците срещу потъпканите им човешки и религиозни права.

Реално въпросната книга на Ангелов датира от 2009 година, а сега става дума за ново допълнено издание. Няма никаква трудност, за който и да е читател, дори с малко опит, да констатира, че в това доста дебеличко съчинение няма и най-елементарното доказателство, че Меди Доганов, както се е водел по документи тогава, е имал от затвора някакво участие в организацията на тези събития (става дума за протестните манифестации в северозападна България от май 1989 година). Нещо повече, в издадената от мен преди няколко месеца мемоарна книга съм публикувал свидетелства, че Ахмед Доган в своя дом и пред още двама живи свидетели е признал, че това е лъжа. Там - в книгата ми, ясно и точно са упоменати условията, при които това се е случило, имената на участниците и така нататък. От публикацията на г-н Коен разбирам, че той се е запознал с книгата ми.

От 2009 година изминаха 6 години, случиха се доста събития. Хората постепенно излязоха от атмосферата на колективното пиянство от началото на 90-те години. Днес, едва ли има все още хора, които да не са наясно с 

лъжата и фалшивия образ,

създаден от службите на Меди Доганов - сегашния Ахмед Доган.

Нещо повече, президентът на Републиката, взе инициативата и удостои с държавни отличия за гражданска доблест миналата есен някои от активните участници в тези исторически събития. Искам да се надявам, че г-н Коен е запознат с този акт на държавния глава и не го омаловажава. Надявам, че че г-н Коен не смята, че Росен Плевнелиев ще извърши този акт с лека ръка.

Странно е, че сега Емил Коен акцентира: «….Вече повече от две десетилетия в публичното пространство се вихри остър спор: кой е организаторът и ръководителят на това най-голямо в историята на комунистическа България до 10 ноември надигане на протестиращи хора …». Странно е, че след като никой, освен известният  според г-н Коен историк документалист Веселин Ангеловне, извежда заслугите на Доган, но без фактологична подплата, къде се вижда този остър обществен спор? Коя е другата спореща страна, освен персоналният биограф на Доган. Интересно е, че и самият Коен признава, че няма и един факт в подкрепа на свободните конспиративни видения на въпросния историк.

Реално този дебат е отдавна решен и той не е в полза на митологизирания образ на Сокола. Изместването на ударението сега към един несъществуващ спор прикрива нещо много по-значимо и важно за обществото, и за развитието на България. В моята книга „Истината против лъжата. За събитията в България от май 1989 г. или технологията на борбата със страха“ е добре изложено в интерес на кого е действал Ахмед Доган през последните 25 години и респективно в чий интерес е употребил политическата организация, чийто лидер е бил. Този въпрос става ключов при новите международни условия в Европа и по света. Точно заради това сега го стяга чепика Ахмед Доган. И това е причината заради която той, а и обслужващите го искат да потопят в мъглата истините и да принизят проблемите.

По време на престоят си в следственият арест на ДС, явно пред Меди са се появили 

спасителите съветски съветници от КГБ

Точно за тези трудни моменти не му се ще да се говори на Ахмед сега.

Манипулативна е и историята с писмото, което е написал Доган в Пазарджишкия затвор. Да, случило се е, но просто операцията по лигитимирането му се е провалила по трасето. Изследвал съм в детайли този момент. В Париж за конференцията от май 1989 година, пристигна Юли Бахнев, кадър на Първо главно управление на ДС и доверено лица на съветските съветници на КГБ в София. Ако нямаше този провал по трасето с това писмо, лигитимацията на Ахмед пред правозащитниците щеше да започне още тогава. Факт е, че щяхме да налапаме въдицата на опитните кадри на КГБ. Е. По-късно същият Юли Бахнев стана все пак депутат от ДПС и техен говорител, така че нищо не е било случайно.

Цялата пушилка,

която се разиграва от известно кои лица, е да се отвлече вниманието от основният въпрос: На чия чужда сила служи вече близо 30 години Ахмед Доган? И въпросът става много актуален за самият Доган, който преди всички, бих казал, надуши катастрофалните развития в страната на големите студове и се опитва да обърне поглед към залязващото слънце. Кой го обслужва съзнателно, кой от глупост -  ми се струва маловажно, защото резултатът е един и същ.