Нагласите спрямо ромите не се различават съществено в различните групи на обществото, като хората с по-благоприятно житейско положение дори са и по-отчуждени спрямо циганите. Нагласите остават далече от крайности, но будят тревога. В обществените очи политиците имат явна вина за проблемите с циганските общности.

Анкетираните бяха помолени да си представят, че партията, която подкрепят, издигне в техния район компетентен и честен кандидат, който е ром/циганин. 18% твърдят, че биха гласували за него, а 70% - че не биха.

Проверени бяха и редица други варианти по отношение на професионалната и политическата сфера: „да имате ръководител ром“, „началникът на полицейското управление да е ром“, „офицер от армията да е ром“, „вицепрезидентът на България да е ром“. Във всички варианти близо 20% биха приели, докато голямото мнозинство от около 70% остават на обратното мнение. При подобни въпроси, зададени в средата на 90-те години на миналия век, отрицанието към ромите изглежда по-ниско в сравнение със сегашния момент.

Още по-изразени са отрицателните нагласи в личната сфера. Например на въпроса биха ли се оженили за ром/циганин само 9% отговарят положително, докато 85% отговарят отрицателно. Сред етническите българи само 4% заявяват, че биха сключили брак с представител на ромското малцинство. И при турците делът остава много нисък – само 6%.

Като цяло, отношението към ромите не се влияе видимо от степента на образование. Например, висшистите не са по-толерантни в сравнение с тези със средно образование. Специфичен случай е групата на респондентите с основно и по-ниско образование – там отрицанието също преобладава, но не в такава степен. Причината е, че в тази образователна група попадат и немалко роми.

Отрицателното отношение изглежда дори още по-значимо в по-големите населени места. Именно в големите населени места циганските общности живеят в гета и това събужда неприязън. Гетата създават и усещане за привилегированост пред закона, което е допълнителен фактор за отрицателните нагласи.

Партийните различия също не влияят съществено върху нагласите. Дори и сред привържениците на ДПС преобладава неблагосклонното отношение към ромите, макар и не в толкова сериозна степен. Това се дължи и на факта, че сред техните симпатизанти попадат най-много роми. Сред етническите турци пък нагласите към ромите не се различават съществено от нагласите на българите към ромите – разбира се, с известни нюанси.

20% от запитаните (значим дял) заявяват, че лично са пострадали от ром (циганин), 77% - че не са. Близо половината от интервюираните пък твърдят, че имат познати роми, с които са в нормални, добри отношения. При хората с по-високо образование този процент е по-нисък - вероятно поради факта, че социалната им среда по-рядко ги поставя в ситуация да установят контакт с роми.

Всичко това означава, че отношението към ромите се споделя като цяло, а не толкова заради конкретни лични негативни преживявания. Нещо повече: групите, за които може да се смята, че нямат толкова пряк досег с цигани, проявяват и повече признаци на отрицание. Това е допълнително свидетелство за потенциалната величина на отчуждението на ромите спрямо останалите етнически и социални групи в страната. Явно става дума за траен културен разрив.

На този фон над 60% от хората споделят мнението, че ромите не могат да се интегрират дори и при усилия от страна на държавата. Тук вероятно се проявява двойно недоверие – към циганските общности, но и към потенциала на институциите и политиците да се справят с проблема. Над половината от хората споделят мнението, че политиците нарочно предизвикват проблемите между българи и цигани. 27% не са съгласни с това твърдение. Данните показват, че проблемът с циганите се преплита с традиционното недоверие към елита.

75% от запитаните са съгласни с твърдението „Циганите са оставени да си мислят, че имат само права“, 13% са на обратното мнение. Отново в столицата делът на съгласните с това твърдение е най-висок, доближаващ 9 от 10 души. Това е резултат от ниската степен на интегрираност в обществото, но и от усещането за липса на ясна държавна воля, която да отстоява правилата.