Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.

Христо Христов, desebg.com

На днешния ден, 18 ноември, преди 35 години, през 1989 г., се провежда първият свободен митинг.

Това става 8 дни след принудителното оттегляне на 78-годишния Тодор Живков от властта на 10 ноември 1989 г., поискано от господарите му в Кремъл. Сайтът desebg.com припомня паметното събитие.

Гражданската изява събира над 100 000 души на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” и се смята за един от най-многолюдните митинги в България след краха на комунистическия режим.

Той е първата свободна публична проява на част от активистите на различни организации, определяни от режима като „неформални”, призоваващи от 1988 г. насетне за повече гласност и преустройство в НРБ. Мнозина от участниците в него са членове на БКП, изключени за различни дисидентски прояви.

Някои западни средства за информации тогава отбелязват, че на прохождащата българска опозиция е било необходимо една седмица да организира митинг (по това време обаче в НРБ не съществуват опозиционни партии, б.а.).

В организацията за провеждането му участват представителите на различни граждански организации. По-късно обаче става ясно, че координацията и организирането му се е обсъждала от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и сценарист, член на БКП преди 9 септември 1944 г.

В интервю през 2009 г. той от своя страна признава, че идея за митинга му е дадена от ръководителя на разузнаването в ЩАЗИ, ГДР, ген. Маркус Волф след провеждането на 1-милионния митинг в Берлин през октомври 1989 г. броени дни преди падането на Берлинската стена.

Маркус Волф и Вагенщайн се познават чрез Конрад Фолф, брата на шефа на източногерманското разузнаване. През 1959 г. Кони Фолф режисира филма „Звезди” по сценарий на Вагенщайн, а лентата печели специалната награда на журито кинофестивала в Кан.

На митинга говорят следните фигури, които след промените имат различен път, а мнозина от тях влизат в политиката:

Желю Желев, философ, автор на забраненото от БКП изследване „Фашизмът”, изключен от компартията през 1965 г.;
Петър Берон, учен зоолог в БАН, активист на „Екогласност”;
Блага Димитрова, писател, изключена от БКП за дисидентски прояви;
Александър Каракачанов, един от основателите на „Екогласност”;
Едвин Сугарев, поет, автор на самиздатското списание „Мост”, активист на „Екогласност” и интелектуалния „Кръг 39”;
Любомир Собаджиев, политически затворник, основател на „Комитет 273”;
Емил Кошлуков, студент, най-младият оратор, осъден за разпространение на антисоциалистическа литература (1985-1989), основател на Независимото студентско дружество;
Анжел Вагенщайн, кинорежисьор, партизанин, член на БКП и на Комитета за защита на Русе;
Петко Симеонов, социолог, член и основател на Клуба за гласност и преустройство;
Петър Слабаков, актьор, един от учредителите на Комитета за защита на Русе, член на Клуба за подкрепа на гласността, оглавява „Екогласност” през 1989 г.;
Румен Воденичаров, химик, член на Независимо дружество за правата на човека, създадено от Илия Минев;
Акад. Кирил Василев, партизанин, философ, член на БКП и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, баща на проф. Николай Василев;
Отец Христофор Събев, монах, основател на Комитета за защита на религиозните права;
Георги Мишев, писател, изключен от БКП;
Марко Ганчев, писател, изключен от БКП;
Д-р Константин Тренчев, лекар, основател на профсъюза „Подкрепа”;
Радой Ралин, писател, сатирик;
Петър Гогов, политически затворник;
Стефан Продев, журналист, член на БКП, уволнен като главен редактор на в. „Народна култура”;
Дамян Илиев, строител, ръководител на големи строителни обекти като Аспаруховия мост във Варна, активист на „Екогласност”;
Ангел Ангелов – Джендема, лидер на рокгрупата „Джендема”, впоследствие социолингвист в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”, изпява песен на митинга.
Интересното е, че нито един от ораторите не призовава за смяна на комунистическата система. Това става едва няколко месеца по-късно. Дотогава се говори за гласност, преустройство и демократизиране на тогавашното управление, което по характер е тоталитарно.

Общото усещане е задоволство от „падането” на Тодор Живков. На митинга дори се дава кредит на доверие на новоизбрания генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов. Антикомунизмът набира сила много по-късно.

За първи път на митинга на 18 ноември 1989 г. се призовава за разпускане на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Това прави Анжел Вагенщайн, самият той разработван от ДС.

Нито един от изказалите се не е представител на политическата опозиция, разбита от БКП през втората половина на 40-те години. Така например известният антикомунист и политически затворник Илия Минев не е допуснат да говори на митинга. Ето как в своите спомени той описва събитието:

На 18 [ноември] се събра огромен митинг... Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: „Искаме Илия Минев!” Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хора и ме заведоха до трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. На Петър Берон момчетата, с ленти, ме изблъскаха.

Отправям се към Вагенщайн, други ми го посочиха. Бях дочул, че били скарани с Тодор Живков, две години стоял в Германия. Казвам му: „Имате авторитет като виден партиен член, дайте ми възможност и аз да кажа две-три думи от името на НДЗПЧ”. Оказа се, че ме познавал, но не можело. До него Петър Берон. Обръщам се по същия начин към него. И той – такова е нареждането, а и не съм се бил записал. Питам го дали ме познава – да, знае всичко, но не може да говоря. И вика милиция. Идва един капитан с други двама. Отзад някой ме издърпа, моите приятели се сборичкаха с другите.

През това време изкарват от името на Дружеството да говори Воденичаров (Румен Воденичаров, б. ред.). Казвам на Берон – как може да се допуска такова нещо! Пак – така е наредено! Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! Само Блага Димитрова и Петър Слабаков не се обадиха. Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това.”

На митинга Ангел Ангелов Джендема изпява песен, в която включва реплика за комунистите и „кожите им по стените”. След това се изказва политическият затворник Петър Гогов, който призовава да не се търси саморазправа с комунистите. Впоследствие комунистическата пропаганда приписва израза именно на него.