За особените навици на първия в СССР разказва личния му преводач Виктор Суходрьов пред „Комсомолска правда".
„Брежнев винаги е бил женкар. Той проявяваше недвусмислени знаци на внимание към нежната половина на човечеството - продължава Суходрьов . - Лично присъствах през 1973 г. на посещението му в САЩ, когато в продължение на два дни преговаряше с тогавашния президент Ричард Никсън. След края на преговорите Никсън го покани да починат в Кемп Дейвид. На втория ден от пребиваването му в резиденцията Леонид Илич изпрати своя адютант на летището, за да му доведе една от стюардесите от правителствения самолет. Тя прекара два дни в дома за гости, в който бе отседнал Леонид Илич. Периодично Никсън идваше при Брежнев и при едно от посещенията Брежнев му представи младата жена. Когато Никсън си тръгваше, той се усмихна и й каза: „Пазете го".
Преводачът разказва и за склонността на държавния и партиен ръководител на някогашния СССР да посяга към чашката, така както почти всеки руснак не се разделя с бутилката Водка. Падал си също и по цигарите, които били дори негова страс. Сътрудниците му дълго се борили с този негов порок, но безуспешно.
„Първо ограничаваха цигарите му, а после направиха специална табакера, която се отваряше със специален таймер в точно определено време. Леонид Илич обикновено нагласяше таймера на 45 минути. И въпреки всичко след едва четвърт час се опитваше да отвори табакерата. Естествено не се получаваше и той започваше да нервничи и да се оглежда от кого може да поиска цигара. Когато лекарите съвсем му забраниха да пуши, той се подчини, но караше телохранителя си да пуши в негово присъствие. Така той задоволяваше по друг начин своя глад за никотин.”, разказва Суходрьов.
Още от На всеки километър
80 години от изгонването на царското семейство от България
Експулсирането беше брутално, макар и маскирано като заминаване с влак, спомня си Симеон Сакскобурготски
Александър I Батенберг - Съединител – князът, който със Съединението избра България и плати с короната си
Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините