На секретно учение до село Огняново армията е спазарена да подкрепи свалянето на Живков

24 години след дворцовия преврат в БКП през ноември 1989 г. остават много въпросителни, кой и как отстрани Тодор Живков от управлението на държавата. Григор Стоичков е от малцината останали живи съратници на Тато, както народът наричаше първия. Той е свидетел на налагането на комунизма, перестройката и има своя версия за задкулисията и предателствата в БКП, довели до „оставката” на Живков на днешния ден преди 24 г.

Бившият строителен министър не крие, че от БСП днес не го търсят, забравили са ветераните, а вероятно младият Станишев има отношение към някои опоненти на баща му. Стоичков и до днес остава от малцината лидери на комунистическата ера, които бяха пренесени от БСП в жертва на демокрацията. След 10-ти ноември той бе осъден и прекара две години в затвора заради аварията в Чернобил през 1986 г. Убеден е, че е жертван от свои, и е понесъл отговороност заради чужда вина, а партията му не го е защитила. Стоичков има своя версия за задкулисията, довели до свалянето на Живков. Ето разказът му:

„Когато Горбачов пое властта, още при първата им среща Живков му е казал директно, че ние изоставаме от другите страни и трябва обсъдим как да се преодолее този застой. Горбачов обаче не му е обърнал никакво внимание. Живков не се помири и разработи едно изложение до генералния секретар на КПСС от 28 страници, на руски. В него изложи основните недостатъци на социализма не в България, а на социализма въобще като система. И предложи да се обсъди проблемът, а КПСС и Горбачов да призоват всички първи секретари да разгледат тези недостатъци и да набележат общи мерки. От Москва обаче не идва никакъв отговор. Тогава Живков ни събра в тесен кръг и ни запозна с това писмо. Каза, че от 7-8 м. не е получил мнението на Горбачов. Всички мълчаха, тогава аз взех думата. Викам, добре, щом няма отговор, предлагам това писмо да бъде изпратено на първите секретари на всички социалистически страни. Живков ми вика:

„Ей, Шопе, много си наивен”

Аргументирах се, че някои от първите като Ерик Хоникер веднага ще докладват в Москва. Но Живков отсече: „Нищо не можем да направим, ако не застане начело КПСС”.

Ясно беше, че Горбачов от началото е бил взел твърд курс да махне Живков. През цялото време Андрей Луканов е информирал КПСС какво е ставало у нас. Оказа се обаче, че лесно не могат да свалят Живков, защото беше авторитет.

Активират тогава Андрей и Петър Младенов Най-напред КПСС се ориентира към Андрей да бъде заместникът на Живков. Но получават информация, от тяхното разузнаване, че няма да се приеме. Тогава Шеварднадзе предлага своя колега външен министър - и така изплува Петър Младенов. Той и Луканов започнаха активно да работят срещу Живков, но се усещат, че ако ги разкрият – не им се пише хубаво, а са сами. Тогава искат помощ от Горбачов, а той вика Добри Джуров, чрез съветското военно министерство. Знам, че по време на срещата Горбачов го величае, че е най-големият командир, най-праволинейният и така прокарва идеята за обновяване на властта в София. Директно му казва, че Андрей Луканов и Петър Младенов нямат опора. Така Добри Джуров става тяхната вярна опора. Връща се у нас и насрочва едно учение до село Огняново, на което кани само определени хора. След учението Джуров ги информира за задачата, която му е поставена от Москва. Живков обаче знаеше за този замисъл. Празни приказки са, че тримата – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев, на Сергей баща му, са го убедили да подаде оставка. Преди заседанието на ПБ на 10 ноември в 10 часа Живков ме повика. Директно ми каза: „Днес ще си дам оставката, но искам да се посъветвам с тебе по някои въпроси”. Опонирах му дали сега е моментът, а той ми отвърна: „Аз съм вече нежелан за съветското ръководство и трябва да дойде нов човек, в когото имат те доверие. В интерес на България е аз да се оттегля”.

Тогава започнахме да обсъждаме кой да го замести. Живков предложи да са хора от състава на ПБ, а аз му предложих Георги Атанасов. Живков отвърна: „Добре де, ти сега го предлагаш, а когато аз исках да го направим председател, ти възрази”. Отговорих му, че съм бил резервиран, защото е пропагандистки кадър, няма подготовка, но сега ситуацията е друга, никой от ПБ не познава икономиката като Атанасов. Тогава Живков ми каза:

„Съветските хора са за Петър Младенов, но аз ще предложа Георги Атанасов”

Отидох направо при Георги Атанасов, предадох му разговора ни и го накарах да отиде при първия. В началото започна да го увърта, но накрая се обади на Живков и му насрочиха среща към 2 часа.

Живков му е казал какво се случва, че е решил да предложи него за първи секретар. Часове по-късно по време на заседанието Живков наистина предложи Атанасов за свой заместник, макар че знаеше какъв е сценарият на заговорниците. А тия тримата, които си приписват, че са убедили Живков да се оттегли, са отишли при него в 17 без 5 минути и той директно им е казал, че няма за какво да говорят, защото си дава оставката. Тези хора не са герои – Джуров, Йотов и Станишев. Искам да подчертая, че Йордан Йотов е изключително честен, но беше тогава под влиянието на Добри Джуров. Чест му прави, че преди време излезе и каза: „Добри Джуров е нечестен човек” и се разграничи от него, макар, че Джуров му е бил командир в отряда “Чавдар”. „