Иво Инджев, ivo.bg

Както знаем, националсоциализмът беше победен не само на фронта, но и на полето на собствената му идеология. Каквито и изблици да има в наше време, моралното поражение на нацизма е пълно и безусловно в очите на огромната част от човечеството. 
Не така обаче стои въпросът с триумфа и падението на съветските победители във втората световна война. Днес техните наследници са горди приемници на митовете и лъжите, произведени целенасочено за целите на пропагандната.Те не само оцеляват, но и обрастват с държавно спонсорирана легитимност в умовете на днешното поколение.  
Този факт нямаше да има кой знае какво значение за българите, ако не бяхме съпътстваща 

жертва на целенасочения “приятелски огън” на руско-съветската пропаганда

 Тя се извисява над нас в центъра на столицата ни. И не става дума само за явната агресивност на светинята на съветския колониализъм МОЧА (Монумента на окупационната червена армия), а и за нейния много по-труден за разгадаване като послание ранен прототип със златните кубета. 
Основополагащото руско пропагандно внушение за необходимостта да бъдем противопоставени на запада е закодирано в названието на най-големия православен катедрален храм у нас, наречен вероломно по руско настояване “Св. Александър Невски”.  Това название  е руски данайски дар, от който българите са се опитали да се отърват след руската агресия срещу България през 1916 г.. Родолюбиви общественици, сред които и самият баща на българското русофилство Иван Вазов, успяват в мисията си храмът да бъде наречен на братята Кирил и Методий. 

Авторът на тези редове, цитирайки историци като Янко Гочев, не веднъж е обръщал внимание върху вероломството да имаме за катедрален храм насред София църква, наречена на един чужд княз, чиято святост се състои в обслужване на монголската Златна орда като неин васал, събирал данъци за хана, избивайки своите сънародници. Защо обаче руската православна църква, която дължи самото си съществуване по онова време на волята на хана, за да противостои на заплахата от католицизма и да държи вярващите православни в подчинение на ордата, е заслужил своето канонизиране 40 години след смъртта си?
Отговорът е в това, че княз Александър Ярославович Невски е отказал на римския папа да приеме католицизма за разлика от други свои сънародници по онова време. Фактът, че е бил васал на монголите, които при това са приели исляма, не е попречил да бъде 

превърнат в герой и дори в светец въпреки многобройните му зловещи дела

 срещу православните – например при опожаряването на непокорния Новгород през 1231 година.
И кой спасява от гладна смърт оцелелите от погрома на Невски най-динамично развиващия се руски град на подстъпите към Европа? Бащата на руската историческа наука, както е прието в Русия да наричат Николай Карамзин, пише, че на помощ на гладуващите православни в опожарения град са се притекли единствено немски търговци. 
За да бъде употребен митът за защитника на православието от запада още в древна Русия църквата съчинява “Житие на княз Александър Ярославович”, представяйки го като закрилник на православните от западните рицари. Но дори и в този древен фалшификат, за който единственият руски писмен източник е Новгородският летопис, споменаващ бегло за незначителния сблъсък на Невски с рицарите, е бледо копие на мащабната лъжа, произведена от “съветското житие” ( както се изразява историкът Евгений Понасенков) на Ал. Невски, написано от режисьора Айзенщайн за нуждите на патриотичната пропаганда в СССР.
“Интересното” е, че филмът на Айзенщайн за Александър Невски, в който дребният епизод със сблъсъка с кръстоносците е превърнат в грандиозна битка, е поръчан от Сталин, но спрян поради сближаването на съветския диктатор с германския му колега Хитлер в периода август 1939 – юни 1941 г. Едва след началото на войната по съветските кина тръгва готовата като по поръчка  пропагандна версия за битката на леда при Чудското езеро, хиперболизирана за целите на внушението, че от древни времена заплахата за Русия е идвала от запада, който обаче е бил сразен от силата на руското оръжие. 
По стъпките на пропагандното внушение кампанията придобива през 1943 г.  институционален размах чрез възраждането на учредения от Петър Първи през 18 век орден на името на “Александър Невски”. Сред особеностите на ордена, с който Кремъл кичи днес своите васали в чужбина, е, че той е единственият в света, на който липсващото изображение на оригинала е заменено с профила на един артист. Така носителите на ордена “Александър Невски” фактически се разхождат с образа на съветския актьор Николай Черкасов ( на снимките по-долу), изиграл Невски във фантастичния филм на Айзенщайн. 

Чутовно измислената “грандиозна” битка на Чудското езеро през 1242 г. всъщност се е случила по принуда, когато отряд грабители, изпратен от Невски да мародерства в земите на естите, е бил разгромен от епископа на Дорпат. На Невски му се наложило да отстъпи. Орденът на мечоносците е бил отслабен до ръба на унищожението от своето поражение в Литва през 1237 г.. Но е защитавал Псков от Новгород ( т.е. руснаци, условно казано, от други руснаци) по молба на местните жители. В града за тази цел е имало 30 рицари. 
Кръстоносците десетки години се опитвали да подчинят племето на естите, съревновавайки се в това с князе, като Александър Невски. В Псков решили въпроса с набезите на кръстоносците като сключили с тях договор за защита от руските си съседи. В грабителските си нападения кръстоноците никога не продължавали по-далеч от Псков и явно не показвали намерение да завладеят и да задържат руски земи. 

Легендата за западната заплаха

 били измислена по-късно и раздута в съветско време до неузнаваемост спрямо историческите факти. 
На Чутското езеро в битката с притиснатия Невски, който в крайна сметка победил, участвали 35 рицари и 500 ести. Загинали 20 и били пленени 6 рицари. Но въпросът с преминаването на земите на естите под различно владение си оставал ябълка на раздора още десетилетия. Иначе казано “ледената битка” изобщо не е била някакъв преломен момент в историята за когото и да било, както е представяна в наши дни по стъпките на съветската пропагандна версия.
Истината за отслабването на ордена на Мечоносците – дори в съюз с Ордена на тевтонците след папска була за тяхното обединение – се крие в техния разгром от литовците през 1237 г., Срещу тях рицарите се сражавали заедно с псковците. Хрониките говорят, че от войската на Псков, оглавявана от 200 боляри, живи се завърнали в града само една десета от участниците в похода. Не Александър Невски през 1242 г., а литовците прекършват военната сила на кръстоносците 5 години по-рано.
Александър Невски обаче е превърнат в 

икона от руската доктрина на противопоставянето на запада

 Напълно в нейния дух е било решението тъкмо на негово име да бъде наречен катедралния храм в столицата на България, за чието откъсване от запада Русия не жалила средства – включително за златото на неговите кубета. 
Днес, когато български велможи целуват с благодарност ръката на руските началници българите трябва да се осведомят за дълбочината на търбуха с данайските дарове. Може пък да дойде ден, когато преклонената пред руско-съветските лъжи българска глава ще вдигне най-сетне поглед и ще забележи истината, толкова старателно обгрижвана чрез мълчание и пропагандни крясъци срещу всеки опит, тя да бъде разказана.  
Данните за фалшифицираната история са на руския доктор на историческите науки Игор  Данилевски.