Днес терористът, който се обяви за новия Христос, посреща на свобода 54-я си рожден ден.  Европейска България обаче продължава да бъде зависима от връзката си с него поради едно много просто обстоятелство – шумният съдебен процес не доказа съпричастност на нашите служби, години по-късно сам Йоан Павел Втори при посещението си в нашата страна ни оневини, заявявайки, че никога не е вярвал в българската следа.

С това обаче скандалът не е затворен – 32 години бившите комунистически тайни служби и съвременната държава не искат да дадат отговор на най-елементарния въпрос – какво е правил сивият вълк на три пъти в страната ни преди атентата, включително едно от влизанията му е през зелена граница. Защо преди да потегли за Рим за да изстреля на 13 май 1981 г. фаталните куршуми, София е последната дестинация на терориста? И всичко това се случва в най-мрачните години на комунизма, когато пиле не може да прехвръкне през границата ни, още по-малко сив вълк, с доживотна присъда, беглец от затвор да се разхожда спокойно по софийските улици, да се мести по вилите на Бояна, да играе хазарт в казиното на Японския и да купонясва по Слънчев бряг. И ако българската следа в Рим е изчистена и заметена, то следите от сивия вълк в България още личат – драл е до кръв.