Владимир Перев*, Скопие

Знае ли някой в Македония и България кой е Соломон Голдщайн и каква е неговата роля в преходния период на формирането на това, което днес, с много заблуди, но и с пресилени изявления, се нарича и самонарича македонска нация?

Някои го знаят и под неговото агентурно име от съветското НКВД, като агент "Черски", който, покрай многото си други функции, е бил и ръководител на съветското посолство във Виена. Там той развива своята антибългарска и антимакедонска дейност, за да завърши всичко това с 

невиждани кръвопролития и в Македония, и в България,

 а след Втората световна война, покрай убитите без съд и присъда, той и неговият СССР да са виновни и за множеството монтирани съдебни процеси, където ще бъдат пожертвани цветът на македонската и българската интелигенция.

Соломон Лазаров Голдштайн, с псевдоним "Черски" е български комунистички деец, роден през 1884 година в Шумен, починал през 1968 година в Москва. Членува в швейцарската, френската и българската компартия и е личен приятел на Ленин. От 1922 до 1924 година ръководи съветската легация във Виена и е организатор на албанската революция от 1924 година. 

Но, неговата най-важна дейност е участието и организацията за подписване на Майския манифест, като официално начало на подривната дейност на СССР, Коминтерна и НКВД, насочена против ВМРО на Тодор Александров, но и против целостта на българската нация, дейност, насочена към 

окончателното разбиване на целостта на хилядягодишната българска държава

Последователната трагедия на България в Първата и Втората световни войни, де факто е най-голямата трагедия за македонския народ, който остава териториално, но и духовно отделен от ядрото на собствената му държавност и идентичност. ВМРО на Тодор Александров е единствената надежда на македонските маси, че революционната организация ще преобърне ситуацията и ще помогне за обединяването с България, мечтата на македонците за свобода и собствена идентичност. Но, ситуацията в България е критична. Премиерът Стамболийски е ангажиран с това победената държава да получи излаз към Европа, а победителката Сърбия,  трансформирана в Кралство СХС владее македонските територии и иска все нови и нови отстъпки. Режимът на Стамболийски е свален с помощта на ВМРО, Войнствената организация търси изход от ситуацията, търси нови приятели за интернационализиране на своята борба.

Болшевизираната руска империя, олицетворена в СССР безскрупулно се опитва да навлезе в европейските духовни и материални пространства, с цел да постигне своята прословута “световна революция”, тоест, болшевизацията на европейското пространство. Нейният интерес е насочен към привличането на ВМРО, като революционна, борбена и вече доказана сила на Балканите. Осъществени са първите контакти...и така започва трагедията на македонския народ.

На 6 май 1924 година, във Виена, представителите на ВМРО: Тодор Александров, Александър Протогеров и Петър Чаулев, подписват Майският манифест, заедно с агента на НКВД Соломон Голдщайн и представителя на БКП Никола Харлаков. За пръв път в писмен документ се официализира наименованието "македонски народ" като нещо различно от българския народ. Също така, за пръв път, в официален документ провъзгласеният "македонски народ" е поставен в позиция на съпротива срещу българския народ. Мрачните сили на Коминтерна, чрез дейността на Соломон Голдщайн-Черски водят играта от самото начало, членът на ВМРО Петър Чаулев, беше подкупен, подкупени са дейци на ВМРО в София, сред които са и известни журналисти, художници и други. Александров и Протогеров усещат капана в който са подмамени, оттеглят подписите си, но вече е късно. Манифестът е обявен, а с това започва и залезът на организацията която е последната надежда на поробената Македония. 
Съветското разузнаване успява да раздели и разбие македонското освободително движение, но в дейността му няма нищо ново. Именно тезата за "македонски народ и език" е стара, но позабравена сръбска тези на Илия Гарашанин (1812-1874) и Стоян Новакович (1842-1915). Гарашанин започва процеса за формиране на една "голяма сръбска държава" на Балканите, докато Стоян Новакович дава основните идеи, как чрез промяна на езика на македонците, в процеса на образование, те да се откажат от своите български и идентичност. 
Ето какво пише Новакович за македонизма като средство за антибългарска пропаганда в Македония [2]:
"В този момент Ви обръщам внимание върху потребността от един специален Македонски Буквар за училищата в Македония, който би трябвало да се подготви специално за разширяването на сръбската писменост и сръбския език в Македония. Само истинските сметки се осъществяват, а в политиката истински са само онези сметки, в които няма ни най-малко илюзия. От тази гледна точка и по въпроса за разпространяването на сръбското влияние в Македония като същинска основа трябва да се вземат следните точки:
1. „че македонският диалект е различен и от сръбския и от българския език, но има нещо общо и с единия, и с другия";
2. „че досега българската пропаганда е полагала големи грижи да отбележи и изрази по всички възможни начини разликата между македонския диалект и сръбския език";
3. „че от сръбска страна трябва да се тръгне по същия път, но търпеливо, солидно и систематично с нови оригинални средства, а от друга страна, да се употребява всичко, където може да се направи разлика между сръбския език и македонския диалект, противно на приведените по-горе български стремежи."
В тази посока ми се струва като най-необходимо съставянето на един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало с македонския да се спои и сръбският буквар, но така, че македонският да представлява две трети, а сръбският една трета, при това във втората половина. Букварът би трябвало да се напише със сръбски правопис, с цялото необходимо внимание за истинска и добра транскрипция на македонския диалект".

Така, сръбската имперска политика на Балканите започва своя завоевателен поход, а СССР и Черски, реализирайки великосбърската идея, разбиват българската държавност и националното единство на българския народ...само заради руските имперски интереси да завладеят балканските територии, да получат излаз на топло море и отдавна мечтания контрол над Босфора. 

След убийството на Тодор Александров, 16 лявоориентирани дейци на ВМРО, през 1925 година, отново във Виена и отново със сътрудничеството (а де факто ръководството) на агент Черски  създават ВМРО (обединена), която е 

истинско кукувиче яйце, снесено в революционизираното македонско гнездо

 Тяхното обединяване е всъщност продължение на позициите на Майския манифест. ВМРО (Об.) е мъртвородена, стерилна, болшевизирана и корумпирана, не успява да постигне никакви резултати във Вардарска и Беломорска Македония, но посятото отровно семе на коминтерновския антибългаризъм, по времето на Втората световна война и след нея, дава днешните видими резултати. 

Апогей на тези идеи са заседанието на АСНОМ на 2 август 1944 година в манастира “Св. Прохор Пчински”, документите пълни с антибългаризъм, реваншизъм и ясна насока към болшевизация на обществото. Главният стълб на тези тенденции на просръбската линия на македонското ръководство са широко прокламираните идеи за "самостоятелен македонски език и македонска нация и собствена, македонска история", нещо, което тогава се превръща в главния двигател за сърбизирането и югославизирането на македонския народ. 

Кървавият разпад на СФРЮ само засили македонистките тенденции на обществените фактори. Македонското ръководство, начело с Киро Глигоров, останали сами, без сръбските си защитници, се оказват в тих конфликт със Сърбия, с дълготрайно нарушени отношения с България и Гърция, намразени от албанците, те, като идеолозите на държавата потърсиха изход в засилването на македонизма. Когато се видя, че и това не работи, Груевски излезе с тезата за македонците като "автентични наследници на античните македонци", сега вече открито конфронтирайки се с Гърция и с цялата световна научна общност. 

Сега вече се видя, че сянката на Соломон Голдщайн никога не е напускала Македония, а неговите действия продължават да лежат като проклятие върху цял един народ.

Известна е трагичната съдба на подписалите "Майския манифест", както и трагичния край на "старото" ВМРО след братоубийствените борби. Но и краят на актьорите на ВМРО (Об.) не е по-добър. Корумпираният лицемер Димитър Влахов, който от царски консул в Прищина, чрез "Черски" във Виена, стига до ръководител в Македония след 1944 година, е отстранен по заповед на Лазар Колишевски и умира изоставен от всички. Много години по-късно, неговият син Густав Влахов в своите спомени ще напише, че никога в техния дом не се е говорило за "македонска нация" или "език", че те били българи и у тях се говорело само на български...много, много закъсняла истина.

Видният член на обединената ВМРО, българският екзархийски учител Панко Брашнаров, който "не искал да служи на българските интереси" и затова напуснал работа и станал воденичар, е човекът, който открива първото заседание на АСНОМ, като неговият най-стар участник. Само няколко години по-късно е арестуван и изпратен в печално известния лагер "Голи оток" където и умира и е погребан в неизвестен и до днес гроб.

Съветският разузнавач, общоизвестният герой и гемиджия Павел Шатев също е отстранен от поста министър на правосъдието на НРМ, изселен е в Битоля, където умира в мизерия, забравен от всички.

За кратък период от време ВМРО-Обединена на територията на Гърция е ръководена от члена на ЦК на КПГ Андрей Чипов. След гръцката гражданска война идва в Скопие, а след това, по заповед на сръбската УДБ-а е отстранен и изпратен в Битоля. Умира в началото на 50-те години като разочарован и алкохолизиран самотник. Погребан е в общ гроб в гробищата "Света Неделя" в Битоля, известни като "българските гробища". 

Подобна съдба имат и журналистът Васил Ивановски, който е съден в процеса на Трайчо Костов и лежи в български затвор, както и Васил Хаджикимов от Щип, който известно време лавира между левите и десните, и излежава присъда в скопския затвор "Идризово". 

От всички тях, хитрецът Соломон Голдщайн, ней-лесно преминава през живота. За известно време, към края на 40-те години той е засегнат от сталиновите чистки, но успява да се спаси, и доживява живота си сред своето семейство. Умира в Москва през 1968 година. Не дочаква края на зловещия СССР, но неговата злокобна сянка все още тежи над македонското общество. 

Никога, нито той, нито някой от съветските официални власти не е проявил интерес към съдбата на нещастните и затворени свои привърженици, никога руската държава не е показала и най-малкото желание за съчувствие. Те са били отписани и забравени. 

Напротив, влиянието на НКВД върху УДБ-а се проявява в множество убийства без съд  и присъда на дясноориентирани македонски революционери, а оцелелите минават през фалшиви съдебни процеси, осъдени са и затворени, преминавайки през нечувани унижения. 

В Македония никога не е имало помирения между левите и десните участници в освободителното движение. 

Комунизираните леви сили винаги са били крайно македонизирани с отричане на всичко българско

 от историята, докато десните - най-често "михайловистите", до последно останаха верни на българската си идентичност.

Би било интересно да се проследи работата на общата македонско-българска комисия за помирение и състоянието с общите ни места и събития в историята. При ситуацията на непримирими и нерешени вътрешни сблъсъци в македонското общество, ролята на бившият посланик Ангел Димитров за утвърждаване на общите моменти и личности от миналото ще бъде просто невъзможна. 

Македонското общество е дълбоко македонизирано, историческото образование е на нивото на комомунистическата пропаганда от югославското време, а наследниците на Голдщайн активно работят сред македонските партии и институциите. Не става дума само за дълбоко русизираната ВМРО ДПМНЕ, която от патриотична партия се превърна в сервиз на путиновата политика в Македония. Не се по-малки и проблемите в СДСМ на Зоран Заев, наследничката на комунистичката партия на Македония и досегашният активен разпространител на македонизма, респективно на антибългаризма. 

Българското общество не знае, че никой не разбира постовете във фейсбук на евродепутата Андрей Ковачев. Никой не е виждал изтрития надпис на църквата "Света Неделя" в Битоля, защото този надпис отдавна не съществува. Той е цялостно изтрит и сега там има само празно място. По-старите хора в Битоля го помнят, знаят, че някой някога, преди много време, опитал да изтрие буквите "българските", но не успял и делото му останало недовършено. Не го направиха и сърбите в периода 1918-1941 година. Направиха го македонистите след 1970 година, когато надписът все още съществуваше. 

В македонските медии силен интерес предизвика писмото на журналиста Люпчо Нешков до премиера Борисов. Но, Македония все още е под сенките на миналото, и затова македонците не разбраха за какво всъщност става дума. "Македонецът" Нешков получи симпатиите на македонското общество, обратно на "татарина Каракачанов". Но, всъщност, става дума за патриотична стъпка на двама дейци: единия, Нешков, роден в Македония и другия, Каракачанов дълбоко политизиран за Македония. Медиите бяха на страната на Нешков, но забравиха, че сантиментът и политиката, а най-вече историята не я е грижа за сантиментите. Затова Каракачанов, агент "Иван", без значение от собственото му минало и настояще, остана бранител на традициите на националната идентичност на македонското революционно дело. 

В сянката на безмилостно противопоставените "македонисти" и "македонци" стоят вече позабравените гробове на жертвите. Всички, и едните, и другите, и леви, и десни, търсят своята историческа оценка, съдът на историята. Без това, няма поглед към бъдещето.  

Но истината на тази нещастна земя и този трагичен народ все още е под сянката на Соломон Голдщайн, един обикновен малък руски разузнавач, една абсолютно незначителна, но зловеща личност в политиките на Балканите. Неговото злодейство, както и злодейството на страната, която го е инструктирала, все още определя съдбата на македонския народ.  

*Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.