Мая Георгиева

Повече от 70 години македонски учени укриват произведения на поета от Радовиш Александър Караманов. Това стана ясно от  горещия диалог между доц. д-р Александър Йорданов от Института за литература при БАН и академик Милан Гюрчинов от Македонската академия на науките и изкуствата,  състоял се в предаването „Свободна зона” с водещ Георги Коритаров по ТВ+. 
В началото и двамата събеседници изтъкнаха важността на сътрудничеството между двете академии давайки висока оценка на първия реализиран проект в резултат на това сътрудничество – научен сборник с изследвания върху модернизма в българската и македонската литература през ХХ век.

След това двамата ръководители на проекта се спряха на творчеството на неизвестния в България поет Александър Караманов, който загива ненавършил 18 години през есента на 1944 година. При работата си в Архива на Македонската академия на науките и изкуствата  Йорданов, който е и бивш български посланик в Македония, открива непубликувани в Македония произведения на Караманов. Те повдигат въпроси свързани с народностното самоопределение на поета и респективно на населението на Македония преди 1944 година. 
По-голямата част от своето творчество Караманов е създал на български литературен език като сам признава:

„ аз пиша на език на който мога най-добре да се изразя като поет”

В периода до 1945 година не съществува македонски литературен език. Двамата събеседници се съгласиха, че българския език на който създава творчеството си Караманов, дава право на българската страна да приеме този поет в своята национална литература като „двудомен” творец. 
Горещ спор възникна след като доц. д-р Йорданов посочи конкретни произведения – „Бежанци”,  „Народът”, „Балкаджи Йово”, „Васил Левски”, които не са издавани в Македония.  Според акад. Гурчинов това е така, защото са „ученически работи”, макар всички произведения да са писани от Караманов като ученик и гимназист, когато в  Македония е имало „български фашизъм”. В отговор доц.д-р Йорданов цитира откъси от тези произведения, както и откъси от Дневника на поета, които не се „връзват” с тезата за македонската идентичност на автора. Оказва се, че образите на български исторически личности  – царе, революционери и просветители, се появяват в  стихотворения, в които поетът изразява идеята си за народ и родина. Караманов сочи като пример на младите си съвременници делото на Раковски, Левски, Ботев и Гоце Делчев, припомня за „великия план”на Паисий Хилендарски – българите да знаят своята история, род и език, цитира времето на Златния Симеонов век, не подминава и „жестокият Ньойски диктат”. В Дневника си поетът говори за „тази страна” „родила из недрата си един Ботев и Делчев”,  която за него е и за земята в която„Балканът  пее хайдушки песни”.  Караманов нарича български литературни критици „нашите критици”.  Тези стихове и признания пораждат и много въпроси за народностната и национална самоопределеност на младия поет. 
Македонският учен реагира остро на изнесените факти, но не ги отрече и най-неочаквано се обяви против издаването на подготвената за печат книга. Тезата му бе, че цитираните от Йорданов произведения не

трябва да виждат бял свят

На многократно зададеният от водещият на предаването въпрос „Защо” не последва отговор.  Академикът от МАНУ се впусна в разсъждения за „младостта” на автора и за това, че той учи в българска гимназия.  Но доц.д-р Йорданов репликира, че Караманов е учил и в сръбско училище, писал е стихотворения и на сърбохърватски език, но никъде в тях не ползва имена на сръбски национални герои. Същевременно той изтъкна и още един факт:  никъде в творчеството си Караманов не споменава Македония и не използва понятието „македонец”.  Сам представя себе си като „славянин”. При този аргумент, който очевидно е бил известен, но премълчаван от македонска страна десетилетия наред, македонският учен се отказа от диалога, заявявайки, че се оттегля от съвместния проект и затвори телефона си. 
Дипломатично доц.д-р Йорданов поясни, че никъде в подготвеното съвместно издание не се твърди, че Александър Караманов е „българин”. Единствено се изнасят непубликувани  досега негови произведения и откъси от Дневник и така се дава възможност на научната общност да анализира и направи своите изводи. Според него след като са минали близо 74 години от времето, когато Караманов създава своята поезия не може да се поставят забрани и да се укриват литературни  факти. Научната добросъвестност изисква тези факти да се представят такива, каквито са и това е напълно в духа и на подписания от правителствата на Р Македония и България договор за добросъседство и сътрудничество, в който се предвижда създаването на смесени научни комисии, които да разглеждат именно спорни въпроси. Но за да бъдат поставени и разглеждани тези въпроси е необходимо преди това трябва да се познават фактите. 
Така благодарение на извършената изследователска работа от доц-д-р Александър Йорданов, когато читателите на Faktor.bg познават повече като политик и дипломат, е подготвен един приносен литературоведски труд, който още веднъж потвърждава необходимостта от засилени научни контакти между учените от двете страни на границата и отговаря на политиката на сътрудничество и добросъседство. Независимо от полемиките и споровете без които е невъзможно развитието на науката.