Майя Любомирска, специално за Faktor.bg
 
„Партизаните, защото са ядели само шунка ли са наричали шумкари?" Това попита мой съученик във втори клас. Ние избухнахме в смях. Учителката ни почервеня от яд и ужас, разкрещя му се, че е бавноразвиващ се и го изгони от час да доведе родителите си. В края на годината го оставиха да повтаря – нещо, което през 60-те години на миналия век не се случваше. А след година го преместиха в друго училище. Той и родителите му са неблагонадеждни, каза другарката, самата тя бивша партизанка(?!) и започна постоянно да ни набива в главите саможертвата на партизаните. Така вместо четене и смятане ние учехме наизуст – защото ни изпитваха на дъската – поименно партизани и ястребинчета. От ужас да не би „заразата" на антикомунизма да плъзне между 8-9-годишните деца дори ни доведоха още една партизанка да ни разказва спомени.
Спомням си тази история винаги около деветосептемврийския преврат, за който в някои наши семейства още тогава се говореше като началото на 

организирана и не обявена гражданска война

 Защото фактите бяха такива. Шумкарите, наизлезли през август 1944 г,  наистина са ограбвали мандри и магазини,  безчинствали са сред мирните села. А после като верни войници на Партията се превърнали  в якобинската гвардия по време на коминтерновския червен терор. И ако някой се съмнява, че Георги Димитров т.нар „герой – подпалвач"  на Райхстага е  подпалвачът на не обявената на 9 септември 1944 г гражданска война, нека се обърне към документите. Те са красноречиви: директивата да бъдат избити без съд и присъда противниците на новия съветски режим идва от шефа на Коминтерна Георги Димитров. Един от най-верните му съратници Добри Терпешев я разпространява из страната и следи за изпълнението й. За по-младото поколение ще кажем, че Добри Терпешев е близък съратник на Димитров, командир на т.нар НОВА – Народоосвободителната въстаническа армия, и една от главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г.
Изтреблението на цвета на българската нация започва след 12 септември 1944
Това е предварително планирана и добре организирана акция по изричното указание на ЦК на БРП(к). Свидетелство за това е документален спомен на Жеко Кашеров, който на 12 септември 1944 г. е секретар на Районния комитет на БРП(к) в Свиленград, цитиран от Марин Караиванов. Кашеров е член на комунистическата партия от 1927 г. И ето какво пише в неговия собственоръчно написан спомен:
„На 12 септември и като секретар на РК на РП(к) бях извикан в Областния комитет на БРП(к)в град Стара Загора, където ни додоха указания как да се справим с враговете....Делчо Шопа от Хасково и той беше там за указания...Централно партийно решение – има 

арестувани врагове да бъдат избити, 

а това беше решение на партията чрез Добри Терпешев. В продължение на една седмица трябва да се ликвидират враговете- без съд и присъда. Такова решение и ние вземахме. Извикахме началника на Народната милиция в Свиленград другаря Христо Джамалов и му наредихме през нощта да ликвидира 12 души, като изпратихме Тодор Павлов и Георги Терпешев с криминални престъпници, които бяха задържани в управлението, за да изкопаят гроб край гръцката граница и там да бъдат разстреляни враговете." Държавен архив Хасково ЧП №318,л.6,7
Така се слага началото на гражданската война в България, при която една част от населението е насъсквана да избива другата част от населението без съд и присъда. Задачата не е трудна – по време на Втората световна война икономическото разслоение естествено са увеличава. Така, играейки на тънката струна на „богати буржоа, които трябва да бъдат избити, за да им се вземат имотите, парите, вещите, ценностите", червените идеолози лесно успяват в мракобесното си начинание. Да не говорим, че „героят – подпалвач" на Райхстага има няколко десетилетия опит от избиването без съд и присъда от Сталин на милиони съветски граждани.
Колко са избитите без съд и присъда, колко са „изчезналите", колко са в масовите гробове, колко са разстреляни по време на „опит за бягство" е трудно да се изчисли. Жестоката истина е, че
Българското общество е разделено трайно и тази кървава бразда, която го пресича, и до днес не може да бъде заличена. Милиони са семействата и потомците на жертвите, които не могат да ги забравят. А и никой до този момент не 

поиска прошка за безмилостното следдеветосептемврийско клане

Документите свидетелстват(виж в галерия архивните свидетелства, б.р.), че в „Оперативния план за Мобилизация на Държавна сигурност" е наредено „Последователно в разтояние(правописът – оригинален, бел.ред) на 1-2 месеца редовно да се прочисти София от вражески елементи: уволнени като фашисти офицери... всички адвокати и лагерници, подписали се за освобождаването на Пастухов... всички злосторни разпространители на слухове....
Главната задача на Държавна сигурност в цялата страна и особено в София, гдето трябва да се очакват най-изпъкващите прояви на врага, се заключава в това... врагът да не бъде допуснат до действие, ударът върху него, неговите организаций и замисли ПРЕДВАРИТЕЛНО трябва да бъде нанесен."
Както се казва, паролата е дадена. Братоубийствената сеч започва и няма спре десетилетия.
И пак по Сталински модел ударът започва с цвета на нацията – журналисти, писатели, адвокати, лекари, духовници, учители, офицери...
Непосредствено след деветосептемврийския преврат
на 18 ноември 1944 г. е пребит до смърт големият карикатурист Райко Алексиев
Символът на популярния вестник „Щурец", със знаменитите карикатури на Сталин е арестуван лично от Лев Главинчев и пребит в ареста.Свидетели твърдят, че е измъчван лично от бащата на Ирина Бокова - Георги Боков. През март 1945 година Алексиев е осъден посмъртно заради „антисъветска" и „прогерманска" пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите му са забранени.
Радой Ралин твърди, че "един по-сетнешен гаулайтер на печата - Георги Боков - се хвалеше, че му ударил 400 шамара... "Ритал го е, тъпкал го е с ботушите си. Г-жа Алексиева е поискала от Тодор Павлов трупа. Дали са им го с условие да не отварят ковчега. Но са го отворили и са видели, че тестисите на Райко Алексиев буквално са били смачкани от побоя". Останалите отговорни за трагичната участ на Райко Алексиев са писателят Крум Кюлявков, който го е посочил, и комендантът на комунистическата милиция в София Лев Главинчев.".
На 10 септември 1944 г зверски е линчуван и убит големият журналист Данаил Крапчев
Месеци преди комунистическия преврат, през лятото на 1944 г, терористи от забранената по това време комунистическа партия нападат Данаил Крапчев в центъра на София и правят опит да го убият, като го съсичат с ятаган.
Атентатът е извършен посред бял ден и пред очите на стотици свидетели. Крапчев е ранен в главата и се спасява по чудо. Въпреки това последно предупреждение и предчувствието си за настъпването на комунистическата власт Крапчев остава на поста си.
Превратът го заварва в Горна Джумая, днес Благоевград. Ден по-късно той е линчуван на главната улица в града от озверели комунисти. Докато го убивали, големият журналист и издател успял само да каже: 

„Народе, български народе, осъзнай се!"

 Убийството на Крапчев не е достатъчно, за да удовлетвори новите управляващи. Името на журналиста фигурира в обвинителния акт на V състав на т.нар. народен съд, който съди българските писатели, журналисти и издатели като виновници за световната война.
Пo този начин Крапчев е осъден на смърт след като е бил убит. В присъдата обаче се постановява и конфискация на имуществото му. Така семейството на уважавания издател остава без дом, а малко след това жена му и децата му са интернирани в Разградско, където са принудени да живеят в землянка. Вестник „Зора" е забранен веднага след 9 септември 1944 година, а почти всички негови сътрудници са избити.
Комунистите унищожават и  една от най-големите възрожденски фамилии на баба Тонка Обретенова както и трима от синовете на Райна Княгина.
Внучката, която е кръстена на името на баба си Тонка  и съпругът й Нико Просенечки са отвлечени, убити и заровени в неизвестен гроб в нощта на 2 срещу 3 ноември 1944 г. Нико е осъден посмъртно от т.нар. народен съд...
И това е само малка част от истината. И вече можем да си отговорим защо сме на опашката като най-бедната и най-слаборазвитата страна в Европейския съюз. А още по-жалки са „сълзите" на червената опозиция, лидерката на която се покланя на 7 септември на паметника на наследника на Димитров - Тодор Живков. Това е повече от ужасяващо.