С изненада след последните проверки на комисията по досиета цъфна и ректорът на софийски ВУЗ. Оказа се, че избраният през декември 2011 г. ректор на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) Стати, който е зам. шеф на Съвета на ректорите в България. Статев е бил тясно свързан със структурите на бившата Държавна сигурност.
Съпричастността му бе разкрита от доклад на комисията по досиетата оповестен днес (решение №2-72 от 18 септември 2012 г.) по проверката на висшето учебно заведение. Обект на проверка в УНСС са били общо 98 учени преподаватели, заемали или заемащи ръководни постове в учебното заведение от 2006 г. насам. От тях в списъка с лицата с агентурно минало са 6 души, сред които и ректорът Статев.
Интересно е, че той е привлечен към сътрудничество от Първо главно управление на ДС под псевдонима "Стойновски" на 1 февруари 1989 г. – 8 месеца преди падането на Берлинската стена и комунизма. Според изнесените данни досието му е запазено, а сред писанията му имало и справки за колеги.
В екипа от доносници на ДС в УНСС са и проф. Христо Първанов Първанов, с псведним "Липата". Той е декан на факултет "Икономика на инфраструктурата" от 03.12.2007 г.
Ръководител катедра "Икономика на транспорта" до 17.03.2008 г.
Доцент Пенчо Митев Иванов е рпаботил под псевдонима "Сашо", и е бил зам.-декан по научноизследователската дейност на факултет "Управление и информатика" до 17.12.2007 г.
В.и.д. ръководител катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" от 09.03.2010 г. до 08.06.2010 г. Ръководител е и на катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" от 08.06.2010 г.
Доцент Васил Минчев Златев , с агентурен псевдоним "Мъсев" пък е декан на факултет "Отраслово-икономически" до 22.11.2007 г.
"Бойко" е агентурното име на проф. Бистра Николова Боева, та е ръководител катедра "МИО и бизнес" до 13.10.2009 г.
Деканът на факултет "Общоикономически" от 15.12.2009 г. до 30.11.2011 г. проф. Атанас Николов Казаков пък е работил за тайните служби като "Невянин".
Още от На всеки километър
Единадесет години без проф. Пламен Цветков
Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка
Памет за войводата и поета, осветил зловещата роля на Русия по македонския въпрос
За поета свободата на България не може да бъде заложник на чужди имперски интереси, превръщайки словото си в оръжие срещу амбиции на Русия, чиято подкрепа не е безкористна, а стремеж към господство на Балканите
Васил Терзиев: Внасяме доклад в Столичния общински съвет за поставяне на паметника на инж. Иван Иванов
Един век след откриването на първата част на Рилския водопровод значението на съоръжението продължава да се усеща в живота на софиянци