Сега Сергей Станишев и БСП искат доверие и мечтаят след изборите отново да управляват държавата, но народът помни, че на 14 януари 2009 г. правителството разпръсна със сила мирен протест на студенти, недоволни от корумпираната тройната коалиция. Към гнева им се присъединиха природозащитници, майки, блогъри, земеделци – все групи с нарушени права. Организацията се състоя изцяло в интернет пространството чрез банери в младежки форуми и социални мрежи.
Срещу порива за свобода на младежи от софийските вузове Станишев и вътрешният му министър Михаил Миков пратиха тежко въоръжения отряд за масови безредици. Пред върховния символ на нацията –парламентът, биха с палки и мачкаха младежите като животни. Над 500 от демонстрантите бяха закопчани с белезници и натикани насила в полицейските джипове.
На другия ден репресивната власт организира за първи път в най-новата ни история мобилни съдилища в софийските РПУ-та. Там по бързата процедура нарушителите на рахата на тройната коалиция трябваше да бъдат съдени. 80% от бунтарите обаче бяха оправдани от съдебните състави, което доказа, че не са действали против закона, а МВР е нямала основание да хвърля срещу тях въоръжена сила.
14 януари с основание ще остане един от най-мрачните моменти от управлението на Станишев. От опозицията тогава коментираха, че поне вътрешният министър трябва да бъде разследван за полицейското насилие над студентите. Четири години по-късно обаче никой от виновниците не е получил възмездие. Вероятно заради това днес БСП и ДПС имат наглостта и искат властта.
Да, ГЕРБ трябва да си ходят, но Станишев бърка, че народът е безпаметен.
Още от На всеки километър
80 години от изгонването на царското семейство от България
Експулсирането беше брутално, макар и маскирано като заминаване с влак, спомня си Симеон Сакскобурготски
Александър I Батенберг - Съединител – князът, който със Съединението избра България и плати с короната си
Само няколко месеца по-късно, на 9 август 1886 г., група офицери извършват преврат и принуждават княза да абдикира
102 години от смъртта на Тодор Александров: Репортажи на западната преса за легендарния войвода
Памет за учителя, който запалва волята за борба в по-младите поколения, за дипломата, който представя българската кауза из европейските столици, за последния цар на планините