Амбициите на Людмила Живкова да отвори България към световната култура налагат отпускането на специални финансови инжекции и нова организация в културните институции. За да се изпълнят прищявките на комунистическата принцеса апарата на МВР е натоварен с нови задължения, които включват и замитане на безконтролни харчове на милиони. Това разкрива разсекретените архиви на ЦК на БКП и на ДС.

За отбелязването на 1300-годишнината от създаването на българската държава е осъществена широкомащабна подготовката, включваща създаването на служба „Културно наследство“ към МВнР през 1977 г., подпечатано със

секретно решение на Политбюро

За ръководители на службата са избрани председателката на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова, външният министър Петър Младенов и вътрешния Димитър Стоянов, а пряк началник  става зам.-външния министър Живко Попов. Мегаломанската идея на Живковото управление е била закупуването или при невъзможност за това – „набавянето” (кражбата) на произведения на изкуството в чужбина, с които да се обогатява културното и национално наследство, пише Държавна сигурност.com.

В плана е включено и разузнаването. „Към Първо главно управление на Държавна сигурност беше създаден отдел за културно историческо развитие. Разработваха се програми какви исторически документи, картини, ръкописи, свързани с историята на нашата страна, могат да се придобият по оперативен път. След като се придобиваха дадени документи или предмети те се представяха на „Културно наследство“, където се правеше експертна оценка“, разкрива тогавашният министър Димитър Стоянов.

За главни оценители на службата са привлечени Богомил Райнов и Светлин Русев. Александър Фол и Александър Стезов са ангажирани по реализирането на сделките в чужбина. В дейността на службата е включен и един от най-близките на Живков хора – Мирчо Спасов, дългогодишна дясна ръка на генералния секретар в Държавна сигурност, а по това време оглавяващ отдел „Задгранични кадри” в ЦК. „Да съдействам на служба „Културно наследство” ме привлече Людмила Живкова. Две години утвърждавах разходите на службата. Считах се за помощник на Людмила Живкова. При последващи срещи с Тодор Живков, преди да ме пенсионират, той ме упрекна, че съм подписвал две години разходите на службата. Като му казах, че това е ставало със съгласието на дъщеря му, Живков млъкна”, разкрива Мирчо Спасов.

Прикриване на аферата

Действителната задача на Живковият съратник е да прикрива злоупотребите с милиони държавни средства в „Културно наследство” чрез унищожаването на разходната документация на службата. Подписът на Людмила Живкова, заедно с този на външния министър Петър Младенов, стои под строго секретна Инструкция за отпускане, изразходване и отчитане на средства по „Издръжка на дипломатическите представителства от 16 юни 1976 г. В параграф 18 на раздел „Особени разходи” е отделено перо „Оперативни разходи”, в което се указва как да се унищожават документите за разходите: „След одобрението на отчета комисията унищожава чрез изгаряне финансовите отчети и приложените към тях разходооправдателни документи. За целта се съставя протокол, който се предава на финансово-отговорното длъжностно лице за съхранение”.

Как е изглеждала дейността на службата разкрива ревизията, извършена след 1981 г. Тя констатира, че за периода от май 1975 до юли 1981 службата е изразходвала общо над 9,3 млн. лева. За закупуване на произведения на културата са похарчени 2,9 млн. лева, за командировки над 2 млн. лева, за техника – близо 1 млн. лева, а за обеди , вечери, хонорари и бакшиши – над 3 млн. лева, неправилно изплатени са над 400 000 лева.

Хора като бившия сътрудник на Живков Нико Яхиел, който е пряк наблюдател на случилото се, смята, че Людмила Живкова е донесла промяна е общата атмосфера в културния живот:

„Тъкмо през тези години и благодарение главно на нея беше нанесен силен удар върху всемогъществото на метода на социалистическия реализъм и на свързаните с него догми. Създадена беше обстановка на търпимост.” Колко ядове създаваше Живкова на баща си, който трябваше да понася упреци и да дава обяснения пред Брежнев и други съветски ръководители! Много от нейните инициативи бяха в разрез с разбиранията на самия Живков. В редица отношения бяха предизвикателство към постулатите на ортодоксалния марксизъм.”

Ударът за Живков обаче идва през 1981 г. (десет години, след като е загубил съпругата си), когато дъщеря му почива броени дни преди да навърши 39 години.