Докато България, най-бедната страна в ЕС, се подготвя да влезе в еврозоната, икономическият шампион на блока – Полша – се отдалечава все повече от тази перспектива. Това отбелязва „Политико“ в обширен анализ на валутната интеграция в ЕС.

Очаква се на 4 юни Европейската централна банка официално да даде зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г., с което страната ще стане 21-ият член на валутния съюз.

Въпреки дългогодишните вътрешнополитически кризи, България демонстрира последователен ангажимент към еврото – от обвързването на лева с него през 1999 г., до влизането в Банковия съюз през 2020 г. и стриктното изпълнение на всички икономически критерии за членство.

Същевременно Полша – икономическата звезда на региона, с над 30 години растеж и силен фондов пазар – остава пасивна по отношение на еврозоната. Въпреки че правителството на Доналд Туск върна проевропейската ориентация на страната след изборите през 2023 г., идеята за приемане на еврото буксува. А след избирането на десния националист Карол Навроцки за президент на 1 юни, изгледите за присъединяване към валутния съюз изглеждат още по-далечни.

Навроцки вече даде да се разбере, че е твърдо против еврото. „Аз лично съм против премахването на полската валута. Гласуването за мен е и гласуване за злота и нашия суверенитет“, написа той в X (бивш Twitter).

Полският президент има правомощието да налага вето върху закони, което вероятно ще се използва срещу законодателните инициативи на либералния кабинет. Освен това, през 2027 г. Навроцки ще може да назначи нов управител на Полската централна банка на мястото на настоящия евроскептик Адам Глапински, което може да бетонира антиевро политиката във финансовите институции за още шест години.

В този контекст, премиерът Доналд Туск вече обяви вот на доверие към правителството си, насрочен за 11 юни – ход, целящ да укрепи позициите му срещу евентуални блокади от страна на президента.