България се приближава до влизане в еврозоната през 2026 г., докато Полша се отдръпва от общата валута след избора на националист за президент
Докато България, най-бедната страна в ЕС, се подготвя да влезе в еврозоната, икономическият шампион на блока – Полша – се отдалечава все повече от тази перспектива. Това отбелязва „Политико“ в обширен анализ на валутната интеграция в ЕС.
Очаква се на 4 юни Европейската централна банка официално да даде зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г., с което страната ще стане 21-ият член на валутния съюз.
Въпреки дългогодишните вътрешнополитически кризи, България демонстрира последователен ангажимент към еврото – от обвързването на лева с него през 1999 г., до влизането в Банковия съюз през 2020 г. и стриктното изпълнение на всички икономически критерии за членство.
Същевременно Полша – икономическата звезда на региона, с над 30 години растеж и силен фондов пазар – остава пасивна по отношение на еврозоната. Въпреки че правителството на Доналд Туск върна проевропейската ориентация на страната след изборите през 2023 г., идеята за приемане на еврото буксува. А след избирането на десния националист Карол Навроцки за президент на 1 юни, изгледите за присъединяване към валутния съюз изглеждат още по-далечни.
Навроцки вече даде да се разбере, че е твърдо против еврото. „Аз лично съм против премахването на полската валута. Гласуването за мен е и гласуване за злота и нашия суверенитет“, написа той в X (бивш Twitter).
Полският президент има правомощието да налага вето върху закони, което вероятно ще се използва срещу законодателните инициативи на либералния кабинет. Освен това, през 2027 г. Навроцки ще може да назначи нов управител на Полската централна банка на мястото на настоящия евроскептик Адам Глапински, което може да бетонира антиевро политиката във финансовите институции за още шест години.
В този контекст, премиерът Доналд Туск вече обяви вот на доверие към правителството си, насрочен за 11 юни – ход, целящ да укрепи позициите му срещу евентуални блокади от страна на президента.
Още от България
Правителството на Радев страда от носталгия по Варшавския договор, превръща ни в прошляците на НАТО
Кабинетът трябва незабавно да публикува изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво точно е поискало, колко самолета или части възнамерява да придобие, каква е прогнозната обща цена и защо вместо ускорен преход към западна техника продължава да налива пари в съветската авиационна екосистема
Шишков: Решенията по безопасността на пътя трябва да се вземат от експерти, вместо с политически декларации
Най-важното, което трябва да се каже, е, че имаме наредба за мантинелите, съгласно която в определен срок те трябва да бъдат подменяни с мантинели от по-висок клас - разбира се, няма панацея, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството
Стойчев: Ако ПБ не работи с плам за кандидатурата на Йотова, може наесен да има обрат
Аз бих изчакал какво ще каже самият премиер Румен Радев – дали Илияна Йотова е неговата кандидатура, защото все пак доверието към „Прогресивна България“ не е към институцията „Прогресивна България“, която до съвсем скоро я нямаше, а към него персонално и лично, каза политологът