„Орбан си отива. Кой ще е следващият „главен нарушител“ в ЕС?“ Този горещ въпрос задава авторитетното издание POLITICO, провокирано от разгромяващата загуба, която в неделя на парламентарните избори в Унгария, претърпя партията на Виктор Орбан.

Политическият анализ на Себастиан Старчевич, от 15 април фокусира общественото внимание върху няколко персонажа: словашкият премиер Роберт Фицо,  чешкият премиер Андрей Бабиш,  италианският премиер Джорджа Мелони, словенецът Янез Янша. В тази подозрителна компания е и абдикиралият от конституционните си задължения бивш президент Румен Радев. 
POLITICO го нарича

Българският „черен кон“

„Бившият президент на България подаде оставка, създаде нова партия и се очаква да спечели парламентарните избори след години политическа нестабилност.

Това може да създаде проблем за Украйна и нейните съюзници. През 2025 г. Радев заяви, че Украйна е „обречена“ във войната с Русия и че увеличаването на военната помощ не е решение. Той също обвини европейските лидери за насърчаването на украинската контраофанзива, довела според него до „стотици хиляди жертви“.

Симпатиите му към Кремъл доведоха до остър сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски през 2023 г. в София. „Вие бихте ли казали: Путин, моля те, вземи българска територия?“ — попита Зеленски. Радев не успя да даде ясен отговор“, припомня изданието някои от най-скандалните изказвания и действия на Радев, обслужващи престъпния режим в Кремъл.

Съвсем недвусмислено изданието вижда в лицето на лидера на „Прогресивна България“ следващия „главен нарушител“ на ЕС. Неслучайно Радев е видян и като черен кон – вероятно троянски, който мъкне след себе си тъмни сили, които блокират обединена Европа, тласкайки България към евразийска диктатура.

„Виктор Орбан си отива, 

 а короната му като основен „разрушител“ в ЕС изведнъж остава свободна.

Предаването на ролята идва в деликатен момент, когато Съюзът разчита на единство, за да прокарва санкции, бюджети и други решения, които все още изискват единодушие. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не губи време тази седмица след поражението на Орбан и предложи промени в правилата за гласуване в ЕС, за да се избегнат бъдещи блокажи.

В продължение на години нападателно настроеният унгарски премиер използваше правото си на вето, за да спира ключови инициативи, най-вече подкрепата на ЕС за Украйна. След тежката загуба на изборите в неделя той скоро ще бъде заменен от Петер Мадяр – център-дясна фигура, която сигнализира готовност за по-тясно сътрудничество с Брюксел.

Някои се надяват, че победата на Мадяр ще улесни постигането на консенсус. „Моето впечатление е, че политическият бизнес модел да бъдеш системен и структурен нарушител се срина с тежкото изборно поражение на Фидес“, заяви дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

Но оттеглянето на Орбан не означава, че фон дер Лайен — или Киев — могат да си отдъхнат. Европейският съвет, където се събират всички 27 лидери, все още включва няколко съюзници на Орбан и потенциални нови „спойлъри““, пише POLITICO.

Изданието се спира и на ролята на другите претенденти за „черен герой“ на ЕС:

 „Десният партньор: словашкият премиер Роберт Фицо

Премиерът на Словакия често беше верен съюзник на Орбан, присъединявайки се към него при блокиране на санкции срещу Москва и настоявайки за изключения от заема на ЕС за Украйна в размер на 90 млрд. евро. С отсъствието на Орбан, Фицо остава най-близкият — и може би последният — приятел на Кремъл в ЕС.

„Интересува ме да бъда конструктивен играч в ЕС, но не за сметка на Словакия“, заяви той миналото лято.

Фицо предупреди, че може да наложи вето върху средствата за Киев, ако Орбан загуби изборите. Въпросът сега е дали ще изпълни тази заплаха или ще се присъедини към общата линия на ЕС.

 Популистът милиардер: чешкият премиер Андрей Бабиш

71-годишният милиардер, наричан „чешкия Тръмп“, вече показва склонности, подобни на Орбан. Той настоява за ограничения върху помощта за Украйна и критикува климатичните политики на ЕС, твърдейки, че вредят на индустрията.

Очаква се десните лидери в Съвета да не блокират всичко, но да бъдат „трудни по определени теми“, особено когато се разминават с основното течение.

Балансът на въже: италианският премиер Джорджа Мелони

Италианският лидер води внимателна политика между прагматизъм и национализъм, съчетавайки дясната си идеология с проевропейска линия. Вместо да блокира, тя търси промени чрез консенсус — например по въпросите на миграцията.

Някои дипломати я смятат за различна от Орбан, но други предупреждават, че идеологическата връзка между тях не бива да се подценява.

 Завръщащият се популист: словенецът Янез Янша

Бившият премиер на Словения, известен с конфликти с медиите и симпатии към Тръмп, може да се върне на власт. За разлика от Орбан и Фицо обаче, той подкрепя Украйна и нейното членство в ЕС.“

 Анализът на Себастиан Старчевич, привиждащ Румен Радев като тъмна сила, рушител на ЕС и обслужващ режима на Путин е тежко петно върху европейския образ на България. Европа е притеснена с основание, ако българите не отрезнеят и дадат властта на популистката партия на Румен Радев на изборите на 19 април. Надвисва потенциалната опасност  бъдещото правителство на „Прогресивна България“ да се превърне в провокатор и нова спирачка за инициативите и политиките на ЕС. Нещо по-лошо - Европа дава ясен знак, че Радев е неприемлив за нея.