Столицата на България е един от най-замърсените градове в ЕС; през 2019 г. в нея е регистриран най-високият процент преждевременни смъртни случаи, свързани със свръхфини частици, в целия блок.

Решаването на проблема ще означава да се убедят хората да преминат към по-малко замърсяващи навици, като например да променят начина, по който отопляват домовете си, и да се откажат от автомобилите си, както и да увеличат значително мрежата на обществения транспорт в града, пише „Политико”.

Като част от финансиран от ЕС план на стойност 3,7 милиона евро, стартиран миналата година, София въвежда иновативни мерки за мобилност, насочени към постигане точно на това. Сред тях са: изкуствен интелект за определяне на честотата и маршрута на автобусните линии, интерактивни приложения за смартфони, които възнаграждават по-устойчиво поведение, и дори флотилия от дронове, които могат да откриват незаконно замърсяване.

"Не може да се промени качеството на въздуха само чрез административни мерки, трябва да стане модерно, за да започнат и хората да се грижат ", казва Севдалина Войнова, програмен директор в Асоциацията за развитие на София, която работи с града по схемата за екологичен транспорт.

Група граждани и неправителствени организации, работещи в областта на околната среда, вече заведоха дело срещу общината за нарушаване на ограниченията на ЕС за замърсяване на въздуха и спечелиха делото миналата година.

Тъй като ЕС се стреми да затегне ограниченията за замърсяване на въздуха, натискът върху София да предприеме действия само ще нараства.

В сряда Брюксел предложи затягане на ограниченията за редица замърсители, включително фини прахови частици и азотен диоксид - два от основните източници на лош въздух в София, които идват главно от отоплението и транспортните емисии.

Предложението на Европейската комисия въвежда и разпоредби, които да гарантират, че гражданите имат достъп до правосъдие при нарушаване на пределно допустимите норми и могат да бъдат компенсирани за увреждане на здравето, причинено от прекомерното замърсяване - потенциално главоболие за националните и регионалните правителства със силно замърсяване.

София е "направила много" за справяне със замърсяването през последното десетилетие, настоява в интервю заместник-кметът на града по транспорта Кристиан Кръстев.

Градската управа сега удвоява усилията си за изпълнение на финансирания от ЕС проект, каза той, като призна, че той е "сложен" и "труден за управление".

Промяна на наратива

Проблемът със замърсяването на околната среда струва на града милиони.

Според проучване, публикувано по-рано тази година, замърсяването на въздуха намалява производителността на работниците и е причина икономиката на София да загуби 13,4% от местния БВП през 2019 г. Ако не се предприеме нищо за справяне с проблема, градът може да загуби до 15,8 млрд. евро до 2024 г., се твърди в доклада.

Системите за отопление с въглища и дърва за огрев допринасят основно за замърсяването на града, като делът им е над 60 %. Правителството има за цел да намали тези емисии, като позволи на хората да заменят старите си печки с по-малко замърсяващи или с термопомпи.

На второ място се нарежда транспортът – 15%, поради което градът удвоява усилията си за въвеждане на по-енергийно ефективни трамваи, тролеи и електрически автобуси, както и за разширяване на подземната мрежа на метрото, каза Кръстев.

Столицата разработва също така софтуер, използващ изкуствен интелект, за да създаде система, която осигурява обществен транспорт по заявка, който "да достига до райони, [които] не са свързани с мрежата" или са труднодостъпни по друг начин.

Според Кръстев, надеждата е, че ако жителите могат да поискат автобусите да ги вземат от входната им врата, вероятността да вземат колата си ще бъде по-малка. Очаква се инструментът да започне да функционира напълно до 2023 г.

В рамките на кампанията градът стартира и приложение, което позволява на велосипедистите и пешеходците да получават награди за извършените от тях пътувания. Изборът варира от велосипедни каски до билети за градската зоологическа градина.

Но общината признава, че това не е била най-успешната ѝ мярка досега: В столицата с население от 1,3 млн. души приложението има само 400 до 500 потребители дневно, според Войнова.

Ивайло Хлебаров, ръководител на програмата за чист въздух в "Приятели на Земята - България", заяви, че приложението не е нищо повече от PR кампания и че вместо това трябва да се съсредоточи върху подобряването на инфраструктурата.

Той твърди, че градът трябва да търси доказани решения като зони с ниски емисии, които не позволяват на най-замърсяващите автомобили да влизат в центровете на градовете, специални ленти за автобусите, за да се избегне засядането им в трафика в пиковите часове, и повече велосипедни алеи.

"Схеми като обществения транспорт по заявка може би ще имат място в бъдеще, но все още ни липсват основни неща", каза той. "Можете да промените поведението на хората, като подобрите инфраструктурата."

Тези основни неща обикновено срещат силна съпротива от страна на жителите, посочи Кръстев.

Градът вече се опита и не успя да получи подкрепа за създаването на зона с ниски емисии - което би било първото в България, и тази седмица отново ще настоява за това предложение.

"Ще се сблъскаме с омраза заради въвеждането на зони с ниски емисии", прогнозира заместник-кметът. "Това е много бавен процес. Много е трудно да накараш хората да осъзнаят, че това, което правим, е важно за тяхното здраве", добави той. "На Балканите има различен начин на мислене. Хората смятат, че пътят е техен."

Кръстев признава, че градът се е съсредоточил върху изграждането на велосипедни алеи там, където е най-малко вероятно да срещнат съпротива, например на широки, нежилищни булеварди. "Хората я искат, стига да не е пред вратата им", каза той.

Според Ангел Буров, доцент в Университета по архитектура и градоустройство в София, промяната на мисленето на хората, когато става въпрос за техните автомобили, е особено трудна в страните от бившия Източен блок като България.

Автомобилите се превърнаха в символ на "свободата" след разпадането на Съветския съюз, а "хората не искат да оставят свободата си, защото тя е придобита наскоро", смята той.

Но тъй като ЕС продължава да въвежда законодателство за намаляване на замърсяването, София няма да има друг избор, освен да увеличи усилията си за подобряване на качеството на въздуха или да се сблъска с още съдебни дела.

"Не можем да се откажем от зелените цели", каза Войнова от Асоциацията за развитие на София. "Трябва да променим начина, по който се говори."

Преводът е на БГНЕС