Българската позиция за Северна Македония омръзна на всички - "неразбираема, незащитима и дестабилизира Западните Балкани". Това казва европейски дипломат, цитиран от брюкселското издание на "Политико" ден след като София очаквано блокира отново началото на преговорите на ЕС със Скопие (и косвено - на Тирана), посочва "Дневник".

"Забравете за разширяването, продължава да казва България", започва краткият пасаж за българската позиция на Съвета по общи въпроси в бюлетина The Brussels Playbook. "България е изолирана и никой не я подкрепя според няколко дипломати." Отбелязва се, че португалското председателство на Съвета на Европейския съюз е второто, което не успява да се справи с позицията на София, след германското.

България продължава да блокира преговорите заради "вътрешна политика за историята, която все още не е успяла да обясни на останалите в клуба", продължава "Политико" ("клубът" е ЕС).

"България бързо губи приятели. Щастлива е страната, която може да си позволи това дългосрочно", казва европейски дипломат за изданието.

Отбелязва се още, че мнозина са опитали да се намесят в спора - "от региона или не, големи и малки държави, от север и юг", с аргументи на геополитика, стратегическо мислене и простия факт, че трябва да удържат на думата си пред двете държави.

Не успя дори апелът на германския министър за европейските въпроси Михаел Рот в "Туитър": "Моля, нека двустранните въпроси се решават двустранно, без да се блокира напредъкът на целия ЕС. Нека мислим стратегически... нямаме интерес там да остава стратегически вакуум. Благодаря."

"Допълнителна глава"

България настоява прилагането на Договора за добросъседство със Северна Македония да бъде включено сред условията на преговорната рамка. Тези думи на заместник-министъра на външните работи Румен Александров цитира EurActiv.

Искането, представено от Александров, не е ново, тъй като изготвянето на пътна карта към договора бе условие, съобщено от България още при първото налагане на вето. Брюксел същевременно не иска двустранни въпроси да стават част от преговорната рамка и тази позиция се повтаря от месеци.

Същевременно според дипломати внедряването на рамката в преговорния процес може да стане, като се отвори допълнителна преговорна глава, пише EurActiv без подробности.

В Рамковата позиция на България, одобрена от парламента през 2019 г. и станала основа за българските искания, се настояваше двустранните въпроси да се включат в Глава 35 ("Разни") на преговорния процес.

"Приоритет" за еврокомисията

Въпреки вчерашната ситуация еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи увери, че за Брюксел началото на преговори с Тирана и Скопие остава приоритет. Според Вархеи в последните седмици е постигнат "значителен напредък".

Вчера европейски държави опитаха да убедят България да промени позицията си. Най-активна действително бе Германия - министър Рот коментира не само в "Туитър", но и пред редица телевизии, че не смята за нормално разширяването да става заложник на двустранни проблеми, които не са на европейско ниво. Според агенция МИА се чули коментари, че ЕС се "прострелва в крака", а от Рот дошло определението за блока като "стратегическо джудже" заради застоя в разширяването.

В Северна Македония реакциите бяха очаквано негативни. Президентът Стево Пендаровски повдигна въпроса дали единодушието изобщо е работещ механизъм за взимане на решение в ЕС и дали не трябва да се мисли за алтернатива като задълбочаване на връзките със САЩ. Според вицепремиера Никола Димитров проблемът е "по-голям от нашата мъка"; сега "големият въпрос е дали ние на Балканите можем да вярваме на думите на ЕС" и дали "държава членка може да поставя условия, които са противни на европейските ценности", каза той пред "Сител".

"Ефектът не е добър за никого - не е добър за ЕС, който губи в регион, част от Европа. Губим ние, губят комшиите, губи целият регион."
Никола Димитров, вицепремиер за европейските въпроси на Северна Македония

Същевременно Димитров даде да се разбере, че не е песимист за по-нататъшното решаване на проблема. За предложението, направено от Заев в София миналата седмица, каза, че засягало секторното сътрудничество и работата на историческата комисия. Езикът и идентичността обаче (България има условия за начина, по който ще се нарича македонският език в присъединителния процес) остават червена линия.