„Един от проблемите на българската политическа публичност е, че е доминирана от Борисов и медиакратичния му начин на управление, но по-същественият е, че той наложи и собствените си специфики върху нея. При него няма политическо, няма публично, при него всичко е в сферата на интимното, личното, на „Аз“, на преживяванията на протагониста.” Това коментира пред БНР политологът Страхил Делийски.

"И тук не става дума за някакви последователни ценностно-идеологически мотивирани действия, а става въпрос за хрумвания от типа – „този ме ядоса“, „онзи ми се сърди“, „няма да ме съборят“, „аз го чувствам“ и т.н., допълни той.

„Едва ли някой ще се изненада от чутото в записите. Това е манталитет, възпитание, факт е и че понякога подобен тип поведение се одобрява, но всъщност става дума за демонстративно налагане на една рустикална версия за света и човешките взаимоотношения, която рустикалност за съжаление е гарнирана с познавателни ограничения и дефицити. Защото рустикалното, селското като метафора на отношенията може да бъде и хубаво, и лошо. Но Борисов ни вкарва в една колективна представа, в която взаимоотношенията и поведението се оценяват на базата на не прекалено високи естетически и духовни критерии“, смята политологът.

„Ако слушаме премиера, такава мутренска война е нужна на всички, които му завиждат. Ако трябва да навлезем на политологическото равнище на анализ, обаче то очевидно става въпрос за динамика в едни отношения между агенти, които имат ключова роля върху политическия и икономическия процес в България, без тази роля да е по силата на някакви легитимни конституционни или политически обстоятелства. Една от причините Борисов да се задържи на власт е, че той беше, а може би продължава да е успешен гарант на едни специфични отношения, които някой може да нарече и мутренски. Той беше гарант на тези специфични отношения на едни специфични герои, които за огромно съжаление се оказват решаващи за това какво се случва в икономиката и политиката на България. А той е гарант не по силата на това, че е министър-председател, защото работата на министър-председателя не е да балансира мафиотските взаимоотношения. Но той беше гарант под предлога, че в него е монополът за легитимното насилие", обясни Делийски.

„Всеки ще види това, което иска. Тези, които харесват Борисов, ще продължат да го харесват. Тези, които не го харесват, ще търсят лошото. Това е нормално. Големият въпрос е какво следва от това, че разговорът винаги е размит от публичното и интимното, което винаги е демонстрирал премиерът. Какъв е смисълът ние като общество да се занимаваме с г-н Борисов, освен ако не смятаме, че това е най-важният човек в нашия живот. Това е голямата драма на българската политическа публичност, че в нея трудно се водят разговори, в които Борисов да не присъства. За мен е важно обществото да престане да общува през личността на Борисов, тогава качеството на публичния разговор ще е съвсем различно. Защото, както се вижда, когато излиза нещо, свързано с Борисов, то не е особено красиво по силата на много обстоятелства. Особено когато го атакуват. Но атаките в политиката навсякъде по света са функция на характеристиките на атакувания“, посочи той.