Политолог: Путин се вкара в капан заради войната: какви са следващите му ходове?

Икономиката на Русия е в стагнация, а украински дронове и ракети нанасят удари все по-дълбоко на руска територия. На този фон способността на режима на Владимир Путин да издържа на настоящото натоварване все по-често е поставяна под въпрос.

Руският президент успя да укрепи властта си след проведените наскоро парламентарни избори, на които партията му „Единна Русия“ получи 349 от общо 450 места в Държавната дума.

Според британския политолог и историк Марк Галеоти, цитиран от The Times, Путин вече изглежда не знае какво да прави по-нататък. Той е подчинил политическата система, службите за сигурност и олигарсите на своята воля. В същото време осъзнаването на собствената му смъртност вероятно засилва имперските му амбиции.

Галеоти обръща внимание и на твърдението на Путин, че изборите показали подкрепата на руснаците за войната срещу Украйна. Историкът обаче смята, че ако вотът е бил своеобразен „референдум за войната на Путин“, то той е бил неуспешен.

По думите му изборите през 2026 г. са били съпроводени от още по-мащабни фалшификации в сравнение с предишните. Математическо моделиране на подробните резултати показва, че реалната избирателна активност е била около 40%, а делът на гласовете за „Единна Русия“ е бил по-близо до 37%.

Според Галеоти фактите показват, че руснаците са уморени от войната, макар да не са готови да се разбунтуват срещу Путин. Те не изглеждат убедени и от твърдението на Кремъл, че т.нар. „нова елиа“ на Русия ще бъде формирана от ветерани от войната срещу Украйна.

Показателно е и обещанието на Путин в Държавната дума да бъдат избрани най-малко 100 т.нар. ветерани от войната. В крайна сметка са избрани само 46, като според Галеоти много от тях всъщност не са били реални участници във военните действия, а политици, преминали кратка и безопасна служба в тилови подразделения, за да подобрят биографиите си.

Путин се опитва да убеди руснаците във „величието“ на Русия

Галеоти обръща внимание и на изказванията на Путин и бившия руски президент Дмитрий Медведев за „величието“ на Русия. Според историка в тяхното разбиране „велика държава“ означава пълна автономност и възможност да прави всичко единствено в собствен интерес.

„Днешна Русия не само все повече се отдалечава от Запада в икономически и политически план, но и в начина, по който възприема самата себе си“, подчертава политологът.

По думите му Путин се опитва да се представи пред руснаците като „защитник на родината“, а този разказ активно се поддържа и от руските пропагандисти. Наскоро председателят на Държавната дума Вячеслав Володин например заяви, че без Путин „нямаше да има Русия“.

В същото време, ако федералният бюджет е под сериозен натиск, бюджетите на руските региони са в още по-тежко положение, отбелязва Галеоти.

Той посочва, че местните власти, които предлагаха огромни бонуси за изпълнение на поставените им задачи по набиране на военнослужещи за войната, в много случаи са били принудени да ги намалят заради бюджетни ограничения. В Мордовия например размерът на бонуса миналия месец е бил намален от 3 милиона рубли до едва 800 хиляди.

„Политиката на „новите дрехи на императора“ работи само до определен момент. Да се твърди, че съществува масова вълна от подкрепа, когато такава няма, е рискована тактика, а колкото по-дълго продължава войната, толкова по-вероятно е това да бъде поставено под съмнение“, подчертава историкът.

Какво може да направи Путин по-нататък

Според Галеоти най-вероятният сценарий е през зимата Путин да засили ударите срещу украинската инфраструктура, да хвърли войските си към последните два „града-крепости“ в Донбас и да активизира хибридната си кампания в Европа.

След това, с настъпването на пролетта, той би могъл да започне преговори, разчитайки, че дотогава Украйна и европейските ѝ партньори ще бъдат отчаяно заинтересовани от мир – дори при условията на Кремъл.

Политологът цитира и западен представител от отбранителното ведомство, според когото руските елити са убедени, че войната срещу Украйна ще приключи през следващата година, независимо дали Путин ще успее да превземе Славянск и Краматорск.

Като алтернатива Путин би могъл да използва предоставените му правомощия за нова ескалация на конфликта. Това би могло да включва очакваната мащабна мобилизация на стотици хиляди резервисти, съчетана с още по-агресивна кампания на саботаж и подривна дейност в Европа.

При подобен сценарий Кремъл би разчитал на бързо превземане на последните непокорени райони на Донбас, след което Путин да обяви примирие при свои условия.

„Разбира се, това е опасно. Путин ще отиде ва банк и ще осъзнава, че не може да си позволи ескалацията му да не донесе резултат. Ако това се провали и той се окаже притиснат до стената, може да се изкуши да предприеме още по-опасни стъпки, като използване на тактическо ядрено оръжие или нанасяне на удари по европейски заводи и центрове за снабдяване, които въоръжават Украйна. Това е истинският кошмарен сценарий“, пише Галеоти.

Историкът отбелязва, че европейските правителства все още се съмняват, че Путин би решил да нападне държава от НАТО. В същото време те се опасяват, че руският президент сам се поставя в ситуация, в която според собственото му виждане няма алтернатива.

„Във всеки случай път назад няма. Когато войната приключи, въпросът няма да бъде само, че Западът няма да прости и няма да забрави, а и че Русия няма да се върне към модела, съществувал преди 2022 г. Този режим стана по-типично авторитарен, по-дълбоко вкоренен в неприязънта към Запада. Възможно е голяма част от руското общество да е уморена от имперските мечти на Путин, но той и обкръжението му не могат да се откажат от тях, както не могат да рискуват да се върнат към старата система, която все пак допускаше изненадваща степен на плурализъм и гражданско общество“, подчертава историкът.

Галеоти все пак не изключва след края на войната Путин да се опита да възстанови отношенията с Европа. За целта обаче режимът му ще трябва да се освободи от своите навици, параноя и репресивен модел на управление.

Тръмп и поканата към Путин за Г-20

По-рано The Wall Street Journal съобщи, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поканил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20. Според редакцията на изданието това може да бъде възприето като сигнал за одобрение на руската агресия срещу НАТО.

След началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Путин до голяма степен остава изолиран от Запада. Участието му в международна среща на върха би могло да даде на Кремъл възможност да представи пред руската публика завръщането на Путин в кръга на световните лидери.

faktor.bg