Политолози: Нищо не ни изненадва, но има какво да ни тревожи

"При тези избори се открои нещо, което е известно, но сега стана много релефно. Склонността политиката да се подменя с шоу изглежда добра идея, но всъщност не мобилизира подкрепа и банализира темите". Това свое наблюдение за провелите се няколко поредни парламентарни избори и за вота за президент сподели пред БНР доц. Албена Танева, преподавател по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски".

Според политолога Тончо Краевски нищо не е изненадващо, но това не означава, че "няма какво да ни тревожи":

"Поставените антирекорди по избирателна активност няма как да не са нещо тревожно. ... Това е основното, което легитимира властта в една републиканска политическа система - самото участие. Не е въпросът с какво съотношение си намачкал противника си на изборите, ако зад властта не стоят поне половината от нейните граждани".

По думите на доц. Танева МВР е проявило "демонстрация на лош вкус" не само заради излишната демонстрация на сила, но и защото по принцип функцията на това ведомство е да се занимава с реда и сигурността, а не да се намесва по този "отвъд правилата начин".

"Репресията е буквално повлияла, но е по-тежка като проблем, защото това е поведение на институция, което излиза извън рамките на приетото. Да се възпрепятства придвижването и да се демонстрира самоцелно сила е признак на лош тон. И се надявам, че не е заявка за стил на управление занапред, под каквато и да е форма. И напоителните изказвания са безспорно пропагандни. Проверките в университета между двата тура е лошо като послание и поведение. Ако се търси промяна към по-добро, кое е доброто в това?", коментира Танева.   

Краевски подчерта, че репресиите са проява на лош тон, още повече защото победата на Румен Радев не стоеше под въпрос.

"Тази истерична реакция на правителството спрямо пътуващите през границата, предполагаемите финансови злоупотреби в университета, демонстрациите пред посолството на Турция - всички тези неща бяха акт на репресия, който не беше с нищо обоснован". 

Той подчерта, че българските изселници в Турция имат право да гласуват и с това би трябвало да е наясно и новоизбраният стар президент.

"Тези хора не са много по-различни от нас. Ако не се чувстват емоционално и лично ангажирани с кандидатите, могат да не излязат да гласуват. Те си формират волята да гласуват по същия начин, по който си формират волята избирателите в 24 МИР, примерно. Нима в 24 МИР няма силен наплив за гласуване за една и съща политическа партия на всички избори? Можем ли да кажем, че и тези хора са закрепостени? Да се третират тези граждани, че тяхната воля е само инструмент на някаква политическа манипулация и те не вземат автономно решенията си е много грозно", посочи Краевски. 

По думите му и проверките в Софийския университет са били проява на лоша политическа демонстрация и дори и да е имало сигнал за нарушения, е трябвало да влязат проверяващите в деня след изборите, а не между двата тура на президентския вот.

Според двамата политолози всички видими фактори водят към очакването за редовно правителство, което да бъде съставено от партиите в 47-ото Народно събрание.