В България законите гарантират човешките права, но те невинаги се спазват и това води до нарушения на основните права на личността. Това е сред заключенията на годишния доклад за правата на човека на Държавния департамент на САЩ за България.

Сред най-сериозните проблеми, идентифицирани от доклада, са полицейското насилие и превишаването на правомощията на служителите на реда спрямо задържани и заподозрени в престъпления. Освен това се отбелязват неефективната съдебна система и корупцията, както и нарушаването на правата на малцинствата, съобщава "Свободна Европа". 

Полицейски произвол и тормоз в затвора

Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо насилие от страна на властите, пише в доклада. Има случаи на незаконни арести и нехуманно отношение към задържаните. Като пример се посочва ареста на бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката й, обвинени в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, докато силите на реда брояха парите от подкупа, който се твърди, че те са получили. 

В доклада се изтъква, че арестуваните често не получават адекватни медицински грижи, а условията в затворите са много тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско насилие често не се проверяват, а отговорните не се наказват.

Като пример за произвол се споменава задържането на журналиста от сайта „Биволъ“ Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро край Радомир. През септември двамата бяха арестувани след като самите те подадоха сигнал за унищожаване на документи край радомирско село.

Корупцията като пречка пред независимото правосъдие
Конституцията и законите са предпоставка за независимо правосъдие, пише в доклада. „Корупцията, неефективната система и липсата на отчетност продължават да бъдат основни проблеми“, допълват авторите. В текста се подчертава, че общественото доверие в съдебната система остава ниско заради разпространеното мнение, че магистратите се поддават на политически натиск.

Свободата на изразяване

В доклада се отбелязва, че няма правни пречки пред свободата на изразяване. Става ясно обаче, че медиите са изправени пред засилващ се политически и икономически натиск.

Като примери в доклада са посочени спирането на епизод от предаването „Часът на Милен Цветков“ по Нова тв, а също и публикацията на в. „Телеграф“ и в. „Монитор“, в която те призовават БТВ да се „прочисти“ от журналисти като Светослав Иванов след негов разговор с потенциален бизнес съдружник на депутата от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски.

Споменава се също, че до края на 2018 г. не са открити и обвинени извършителите на побоя над журналиста Христо Гешов, както и на Иво Никодимов от БНТ.

Разпитът на украинската гражданка Олена Коцева след публикация във фейсбук, в която критикува изказвания на руския патриарх в България по ве на посещението му през март 2018 г., също е част от тенденцията за натиск с цел ограничаване на свободата на изразяване.

Нарушения на правата на малцинствата и дискриминация

Според данните, използвани при съставянето на доклада, 81% от регстрираните случаи на реч на омразата са към ромското малцинство. Отбелязва се, че трите партии от „Обединени патриоти“, които са част от управляващата коалиция, използват риторика, която насажда нетърпимост към ромите, турците и други малцинства.