„Досега не съм видял разкрита дейност на самата територия на България, с посочени лица, които са били ангажирани с тази подривна дейност и съответно те да бъдат изправени пред съд, със съответните доказателства да бъдат осъдени. Така че за мен дейността е по-скоро проформа и като човек работил със западните служби мога да кажа, че това е дейност, която е стимулирана от западните служби, в смисъл, че повечето от информацията идва при нашите служби и те от няма и накъде реагират и предприемат някакви действия, защото не могат вече в този момент просто така да си затраят. За мен тяхната дейност е повече за прикриване на това, което се случва, отколкото за реално разследване и за наказване на хората, които действат в услуга на руската диктатура.“, споделя мнението си за работата на българските служби за сигурност полк. о. з. Диман Георгиев. Днес той гостува на капитан I ранг о.з. Васил Данов в предаването „Видимо и невидимо: Абордаж“. Диман Георгиев е магистър по международна, национална и военна сигурност от НВУ „Васил Левски“ и от Националния университет по отбраната във Вашингтон. Участвал е в международни мироопазващи и мироналагащи операции в Ирак, Афганистан и Босна и Херцеговина. Член е на Атлантическия съвет на България.

Според експерта по сигурност интензивността на атаките срещу България, които са част от руската хибридна война, се е засилила още от 2011 г, когато русия е започнала да готви своите планове за анексирането на Крим и за бъдещата агресия през 2022 г. „На русия и предстоеше война. На всички беше ясно, че страната, която произвежда най-много боеприпаси, които Украйна ползва и която евентуално би могла да помогне на Украйна в това отношение беше България, В България имаше огромни складове с боеприпаси с калибри, които отговаряха на оръжейните системи на украинската армия, не само на оръдията, включително за картечници, за автомати, за пистолети. Всичкото оръжие, което украинската армия притежава е основно от съветски тип, оръжие, което беше на въоръжение в българската армия. Ние имахме доста големи резерви.“ Според Диман Георгиев опитът за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и множеството взривове в българските складове за боеприпаси бяха директна диверсия срещу българската държава и срещу българския военен комплекс.

„За да растеш в йерархията, за да станеш командир в армията или шеф в службата, ти трябва да си заявил съответни проруски пристрастия и само по този начин ти може да се развиваш.“ Той припомня случая, когато за съветници на президента Радев се твърдеше, че чрез тях информация от службите достига до руското посолство. „Някои от тях се признаха за виновни и бяха осъдени условно. Това са хора, пенсионери, за които няма никакво значение, че имат някаква условна присъда. Но това какво говори? Значи ти може да работиш в България срещу интересите на страната, срещу националната сигурност, няма никакъв проблем, защото най-много, което може да ти се случи е да получиш някаква условна присъда и след това да те сложат в борда на някоя руска компания, където взимаш 20-30 000 лв заплата като награда за това което си вършил.“