2 Януари, 2026

Полша се готви за заплаха от руска инвазия, укрепва бомбоубежища, аварийни приюти

Полша се готви за заплаха от руска инвазия, укрепва бомбоубежища, аварийни приюти

Снимка: БГНЕС

Последните месеци на 2025 г. накараха Варшава да превърне руския въпрос в приоритет. Например страната избегна на косъм тежки жертви при бомбена атака срещу железопътна линия, извършена от лица, заподозрени, че са агенти на Кремъл.

Полша се готви за възможността от руска инвазия – строи бомбоубежища, укрепено метро и аварийни приюти. Това може да е началото на нова ера за страната, която е силно загрижена за руската заплаха.

От 2026 г. Полша ще изисква от предприемачите на недвижимите имоти да включват бомбоубежища в повечето нови сгради. Целта е да се модернизира гражданската защита, считана за неадекватна пред лицето на все по-реалната заплаха от руско нашествие.

Последните месеци на 2025 г. накараха Варшава да превърне руския въпрос в абсолютен приоритет. През ноември страната избегна на косъм тежки жертви при бомбена атака срещу железопътна линия, извършена от лица, заподозрени, че са агенти на Кремъл. Преди това, през септември, изтребители на НАТО свалиха руски дронове, нарушили полското въздушно пространство.

Тези събития подчертаха пропуските в полската отбранителна система, тъй като правителството е инвестирало малко в защитата на населението си, въпреки сравнително високите военни разходи (близо 5% от БВП на страната). Въпросът за бомбоубежищата е особено чувствителен: построени по време на комунистическия режим, наличните в момента в Полша са в окаяно състояние.

Директорът на Службата за национална сигурност и ключов съветник на президента Карол Навроцки – Славомир Ценцкевич – го определя като „колосален проблем“, като отбелязва, че през последните години „Полша се е фокусирала върху модернизирането на въоръжените си сили и е пренебрегнала този аспект“.

Полша няма да се задоволи само с новия закон за бомбоубежищата: правителството на премиера Доналд Туск е отпуснало и 3,8 млрд. евро за изграждането им.

Големите градове в страната също заделят значителни средства за защита на населението си. През декември кметът на Варшава Рафал Тшасковски обяви проект за превръщането на градското метро в подслон за 100 000 души, като ще бъдат осигурени детски креватчета, питейна вода и одеяла.

Полша възнамерява да последва примера на Финландия – страната от НАТО с най-дългата обща граница с Русия, която разполага с 50 000 ядрени убежища. За тази цел Карол Навроцки посети Хелзинки през септември, за да разгледа подземно съоръжение, способно да побере 6000 души. Убежището включва кафене, детска площадка, волейболно игрище и фитнес зала.

„От решаващо значение е за Полша и нейния народ да въведем тези системи“, коментира тогава полският президент. В момента само около хиляда приюта в страната са подходящи за използване, което е достатъчно за защита на максимум 3% от населението.

За сравнение, финландските убежища могат да поберат поне 80% от жителите на страната. Идеята за възстановяване на задължителната военна служба също започва да набира подкрепа. Темата дълго време беше табу заради спомена за принудителната служба в армиите на съветския блок, но близо 60% от анкетираните поляци вече заявяват, че подкрепят подобна мярка, показва проучване от ноември./БГНЕС

Сподели:

Коментари (0)

САЩ призоваха гражданите си спешно да напуснат Русия

САЩ призоваха гражданите си спешно да напуснат Русия

Посолството предупреждава, че Русия може да откаже на американски граждани признаването на двойно гражданство. Тя може да ги мобилизира, като ги призове на военна служба или да им попречи да напуснат страната.

Защо най-заможните жители на Лондон си тръгват?

Защо най-заможните жители на Лондон си тръгват?

През последните месеци няколко милиардери – бизнесмени, финансисти и инвеститори – са напуснали британската столица

Северна Македония се забърза със строежа на коридор 8 към България

Северна Македония се забърза със строежа на коридор 8 към България

През тази година предстои избор на надзорен инженер и изпълнител за третата фаза на железопътната линия към България – от Крива Паланка до граничния тунел